Лекуваме зависимости с магнитна стимулация

Транскраниалната магнитна стимулация е неинвазивна процедура, при която се използва магнитно поле, чрез което електрически ток да се влива в малка целева област на мозъка чрез електромагнитна индукция. По време на процедурата, генератор на магнитно поле или "намотка" се поставя върху скалпа.

Транскраниалната магнитна стимулация се използва диагностично за измерване на връзката между централната нервна система и скелетната мускулатура, за оценка на уврежданията при голямо разнообразие от болестни състояния, включително инсулт, множествена склероза, амиотрофична латерална склероза, двигателни нарушения и моторни невронни заболявания.

Първоначално навлиза в клиничната практика за диагностика на неврологични заболявания, а в последствие много по-широко в областта на лечението и неврорехабилитациата. Прилага се и при голям брой неврологични и психиатрични заболявания.

Методът намира приложение и при лечение на зависимости – алкохолна, лекарствена, наркотична. Смята се за най-модерният вид лечение при тези пациенти.

Репетитивната транскраниална магнитна стимулация (повтаряща се Транскраниалната магнитна стимулация) е единствения приложим метод, според всички световни ръководства, за лечение на бременни и кърмещи жени с психични заболявания, пише Puls.bg.

Теорията за използването на транскраниална магнитна стимулация в слединсултната рехабилитация пък е свързана с нейните възможности за изменения на възбудимостта и функционалните взаимодействия на отделните области на мозъчната кора. Статистиката показва, че при наличие на нарушено мозъчно кръвообращение в значителна степен се изменят взаимодействията в зоните – първична моторна, премоторна и допълнителната моторна кора (което са отнася и за двете мозъчни половини – хемисфери).

В литературата се обсъжда влиянието на неинвазивната стимулация на мозъка чрез транскраниална магнитна стимулация на четири основни симптома, които водят до значително инвалидизиране на пациента след нарушение на мозъчното кръвообращение. Това са моторен дефицит, афазия (загуба на способността за говорене или за разбиране на речта), пространствено игнориране (неглект синдром) и постинсултна пластичност.

При Паркинсонова болест е налице добър ефект по отношение на подобряване на моторните функции след прилагане на високочестотна транскраниална магнитна стимулация (в първична моторна и премоторна кора). За разлика от това нискочестотната стимулация води до влошаване на моторните функции и предизвиква удължаване на времето за изпълнение на задачите, както и води до повишаване на ригидността. Това е причината нискочестотната транскраниална магнитна стимулация да не се препоръчва при пациенти с Паркинсонова болест.

Налице е подобрение на движенията след подпрагова стимулация на първична моторна кора с честота 5Hz. Този ефект е налице при стимулиране както на една от хемисферите, така и на двете.

При 20% от генерализираните и 60% от фокалните форми на епилепсия се развива резистентност към медикаментите. В метаанализ от 2011г., включващ 164 пациента от общо 11 проучвания е направен извод за достоверно снижаване честотата на пристъпите при нискочестотна стимулация на епилептичния фокус. Добри терапевтични резултати са постигнати при поне 5 стимулационни сесии. Има и случаи с прекратяване на епилептичен статус.

Стимуалцията е одобрена през 2009 г. за лечение на депресии и тревожни разстройства. Това е относително нов подход и все още набира популярност. Позволява се използването на конвенционални лекарствени средства в по-ниска доза и дори изключването им на по-късен етап.