Дилма Русеф – македонско девојче

„Бащата на Дилма – Петър Стефанов Русев, е роден в Габрово, Пиринска Македония, а през 1929 г. емигрира поради преследване от комунистите“. С тази „сензация“ излиза в сряда най-тиражният македонски вестник „Дневник“.

В публикацията под заглавие „Пиринска мома го води Бразил“ пише, че „Дилма Вана Русеф, първата жена президент в историята на Бразилия, има македонско потекло“.

Възможни са две обяснения на това някой в Скопие да напише, че Габрово се намира в Пиринска Македония.

Единият вариант е това да е плод на абсолютна небрежност и невежество, и то по отношение на съседна страна. Ако това е обяснението – за сведение Габрово не се намира в Пирин, а в друга планина.

Вторият вариант е това умотворение да е преднамерено, колкото и абсурдно да изглежда.

Но щом като някой вече се е осмелил да посегне да пише нова история, колко остава да започне и с нова география.

А за „голямата цел“ – „голямата промяна“, в Македония са позволени всякакви средства.
 
Да не се връщаме чак толкова назад във времето към делото на Св. Климент Охридски или цар Самуил например.

В публикация в „Утрински вестник“ от вторник четем, че „цялата трагедия на македонците през Балканските войни и Първата световна война може да се види на малките български военни гробища в Ново село край Струмица, възобновени преди няколко години.

Достатъчно е да се прочетат имената на новите надгробни паметници, поставени от българската държава, и да се види, че във войната са загинали много наши момчета от всички краища на Македония. Тук ще прочетете имената на Стоян Стоянов от Божишче, Битолско,Йордан Митрев и Митре Якимов од Псача, Кривопаланечко, Мито Горчев од Дойран, Владимир Китанов од Душегубица, Кичевско, Станойко Митков од Търново, Крива Паланка, Паскал Шкерев од Костурско, Иван Петков од Велес, Киро Нацев од Щипско, Савле Митев од Жилче, Тетовско, Костадин Димитров од Радовиш...“, пише македонският вестник.
 
Цитатът е случайно подбран, примери всеки може сам да си намери много.

Днес обаче повечето фамилни имена на хората в Македония завършват на „-овски“, „евски“, а все по-често го няма дори -в-“-то - „-ески“, „-оски“.

Има-няма стотина години делят хората с едните и с другите имена – прадядовците, дядовците и днешните им внуци.
 
За какво ли става дума?