За "разликите" в езика край Искъро и край Вардаро

Има разлики между българския и македонския език, твърди професор Тамара Кюпева в материал, публикуван в македонския вестник „Нова Македония“. „Разлики в двата езика има и лексикални, и граматични. Така в македонския език няма падежи и с течение на времето езикът се е разпаднал на предлози и съществителни имена“, казва професорът.

„Грешка“, както би казало човечето от „Минута е много“. Объркването е очевадно за всеки, който поне в общи линии поназвайва нещо за славянските езици.

Всеизвестно е, че българският език е единственият от всички останали славянски езици, в който падежите са се изгубили, като в съвременния ни език имаме само остатъци от падежи – например „някой, някого, някому“. Падежи има обаче във всички останали славянски езици.

„Диалектите в македонския език са автентични, а в нашия език го няма и полугласът /така наричат буквата "Ъ" - бел.ред./, който е характерен за българския език“, продължава Кюпева.

За буквата „Ъ“ е също така всеизвестно, че тя е изхвърлена при узаконяването на македонската книжовна норма, което става става с решение на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) от 2 август 1944 г. до 3 май 1945 г. Комисията за кодифициране на македонската книжовна норма определя окончателния й облик, но в първия й вариант македонската азбука е по-близка до българската. Основна роля за това изиграва Венко Марковски, който се преборва буквата “Ъ” (ер голям) да остане в азбуката. Този вариант обаче е отхвърлен от ЦК на Югославската комунистическа партия, защото "отдалечава македонската от сръбската азбука".

В същия материал на „Нова Македония“ е цитиран и професор Людмил Спасов, който пък твърди, че „и македонският, и българският език са от южнославянското семейство езици. Вярно е, че в историята имаме и общи моменти с България, но общи моменти имаме и със сърбите например. Що се отнася до македонския език, ние с България няма какво да договаряме. Може би само да се договорим да не се нападаме, но те нас нападат, а не ние тях. От тази група езици са и руският, и беларуският, и украинският, но това не означава, че македонският език няма своята специфика“, казва Спасов.

Понеже от тези думи никак не става ясно кои езици са южнославянски и кои източнославянски, може би е добре да ги изброим: южнославянски са българският, сръбският, хърватският, словенският, а източнославянски са руският, украинският, беларуският.