Чия е Йованка, закахъриха се в Македония

В Македония отварят битка и за защита на духовното си наследство. Като пример в публикация в „Утрински весник“ е избрана песента „Йоваво, Йованке“. Авторът е категоричен, че "Драган и Йованка край Вардар ще продължат да бъдат намесвани в мътни транснационални потоци", „макар че всички добре знаем, че Охрид и Вардар винаги са били и днес се намират в Република Македония“. Надали аргументът е толкова издържан, след като припомним, че държавата Република Македония съществува от 1991 г. А народната песен едва ли се е появила след това.

Макар че авторът отбелязва, че „народната песен няма стопанин, проблемът със защитата на македонското музикално наследство е много сложен и е трудно е със сигурност да се установи произходът на някоя народна песен на Балканите“, той си е избрал да даде за пример как преди години Слави Трифонов бил превел на български и изпял „бисера на македонската духовна съкровищница, прекрасната македонска балада ,„Йовано, Йованке“, която станала една от жертвите на балканската многовековна полемика“.

Само за сравнение - това е текстът на песента, публикуван в „Утрински весник“:

Јовано, Јованке,
крај Вардарот седиш мори
бело платно белиш,
бело платно белиш душо,
се' нагоре гледаш...

Това пък е текстът на песента, изпята в шоуто на Слави Трифонов:
Йовано, Йованке,
край Вардарот седиш мори
бело платно белиш
все нагоре гледаш душо
сърце мое, Йовано.

Горкият преводач – какъв ли къртовски труд е положил да преведе народната песен!

В публикацията все пак е цитиран самият Трифонов, че „като първо, не съм превел „Йовано, Йованке“ на български, защото тя си е изпята на български и няма какво да се превежда, тя винаги се е пеела на български и е част от фолклорната сърковищница на държавата с 1300 години история“.

И изобщо какво да направим ние в България, като за нас „Йовано, Йованке“ си е българска народна песен още отпреди 1991 г. и как сега изведнъж да се съгласим, че това е част от чуждо духовно наследство. Надали е възможно духовното да го разрежеш на две изведнъж в определен исторически момент и да се отречеш от едната част от него.

„Битката за Македония, започнала през далечната 1870 година, продължава и от историческия план се разпростира в зоната на музиката, със съзнателно посегателство към фолклорната съкровищница, като част от стратегията за последователно разнебитване на македонската идентичност“, пише още „Утрински весник“.

Надали обаче онзи, който желае да гради македонска идентичност, ще успее да ни убеди, че тоя градеж може да стане с камъни от основите на българската национална идентичност.