Защо Меркел продължава да подкрепя Гърция?

В Берлин и в другите европейски столици политиците започнаха да мислят за утрешния ден. Може би „утрешният ден“ ще е след седмица, месец или година, а първата стъпка е играта на „кой е виновен“, ако гръцкото правителсвто реши да обяви фалит, пише в свой анализ Financial Times.

Втората стъпка е свързана с въпроса какво ще се случи след фалита – изход от еврозоната и евентуално от Европейския съюз (ЕС)? Ще се превърне ли Гърция в провалена държава? Или пък в опората на руския президент Владимир Путин на Балканите?

На фона на информационния водовъртеж има няколко добри причини, поради които германският канцлер Ангела Меркел и лидерите на държавите от еврозоната трябва да предизвикат Гърция. Не от чувство на самодоволство или пък като наказание или отмъщение, а защото преговорите не доведоха до намирането на добра алтернатива, пише изданието.

Премиерът на южната ни съседка Алексис Ципрас говореше хубави неща след победата си на изборите в началото на годината. Гърция се нуждаеше от дългови облекчения и кабинетът обеща да смаже клиентелизма, който трови политиката и икономиката на страната. Обективните наблюдатели пък отбелязаха добрата сделка: обещанията за радикално реформиране на държавните институции, обуздаване на олигарсите и удар по картелите, както и атака срещу корупцията в замяна на отписването на дългове.

Добрите намерения обаче отидоха на вятъра. Обещанията на управляващата партия СИРИЗА не доведоха доникъде и добрите намерения отидоха на вятъра. Обещанията на Кликите, картелите и олигарсите продължават да благоденстват, както и преди, а в преговорите с кредиторите си Атина демонстрира комбинация от арогантност, аматьорство и безсрамно користолюбие.

Изданието изключва заядливите аргументи, използвани от преговарящите по техническата част за точния размер на гръцкия първичен излишък или за необходимите съкращения с цел по-голяма устойчивост на пенсионната система. В анализа се посочва, че Ципрас се държи фундаменталистки и с други лидери и настоява за такова опрощаване на дългове, което да освободи Гърция от всички задължения по настоящата спасителна програма, както и да излезе от програмата, защото СИРИЗА отрича принципите на свободния пазар.

Не е изненадващо, че разходките из Берлинските политически коридори предизвикват все по-засилващо се обезсърчение. Посланието вече е, че съдбата на Гърция е в ръцете на собственото й правителство. Най-силните гласове се надигат – логично, от Християндемократическия съюз на Меркел, но и Германската социалдемократическа партия изглежда забрави за първоначалните си симпатии към СИРИЗА.

Хора от обкръжението на Меркел твърдят, че канцленрът на Германия е напълно готова да види как атина излиза от еврозоната. По този въпрос обаче тя има различия с финансовото министерство. Министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле настоява, че първостепенен дълг на Германия е да осигури дългосрочно бъдеще на еврозоната с прилагане на правилата за всички членки.

Ангела Меркел обаче гледа от по-обща политическа перспектива. Тя внимава да не избухне и политически метеж, ако се отдалечи от линията на финансовия министър. И макар понякога това да се забравя, германският канцлер е лидер с голям опит в изкуството на самосъхранението.

СИРИЗА изглежда е решена да продължи да върви, докато не падне от ръба на скалата, пише още изданието. Партньорите на Гърция пък са уверени, че еврозоната би издържала шока от евентуалното излизане на Атина. Меркел обаче усеща по-проницателно от когото и да било нуждата Гърция да не бъде изоставяна.

Отвъд икономиката причините, които може би оказват влияние на лидера на Германия, са много. Евентуалното излизане на Гърция от еврозоната ще увеличи несигурността в най-лесно „запалимия“ регион на континента, защото руският президент Владимир Путин, който вече насърчава нестабилността на Балканите, ще използва момента.

Позицията на Европа срещу руския реваншизъм също ще се отслаби. Ще се затрудни и контрола върху миграцията през Средиземно море, опитите за помиряването на двете половини на Кипър също биха стигнали задънена улица. Всичко това може би е по-важно от ефекта върху доверието на пазарите в дългосрочното бъдеще на еврозоната, пише изданието.

Това, което не дава на Меркел да спи през нощта, обаче е много по-малко осезаемо и много по-силно от всякаква твърдоглава пресметливост. Тя вероятно се разкъсва между собственото си убеждение, че е важно да се спазват правилата – с което се обяснява суровата и реакция срещу нахлуването на Русия в Източна Украйна, и изостреното усещане за европейската мисия на Германия.

Меркел гледа на себе си като пазител на европейското единство, особено откакто френското правителство на Франсоа Оланд се оттегли от съвместната лидерска роля и разби метафората за френско-германския мотор на региона. Ако Гърция напусне еврозоната и ЕС, това ще е исторически провал и признание за крехкостта на европейското начинание, сигнал за света, че процесът по дезинтеграция може да продължи.

Всичко около гръцката криза можете да проследите тук