След бомбите на НАТО: Рак във всяка къща в селата край Буяновац и Прешево

В селата около Прешево и Буяновац в Южна Сърбия, където НАТО хвърли най-много бомби с обеднен уран /през 1999 г./, по-късно са починали 822 души, главно от рак и то предимно млади хора.

„На 73 години съм. Помня какво ли не. Но не си спомням в мирно време в нашите села толкова много млади хора да са умирали. Няма къща, от която през последните петнадесетина години тежката болест да не е отнела някого... Не подбира сърби, албанци, роми, македонци. Покосява наред... Казват, че всичко това е заради бомбите на НАТО и тоя някакъв уран!“

Това разказва Борко Алексич от село Бущране край Прешево, цитиран от „Вечерне новости“. Неговото и съседните села Релян, Братоселце и Букуревац, Боровац край Буяновац и Плячковица край Враня са в безславния списък на местата, където по време на бомбардировките на НАТО са хвърлени най-много бомби с обеднен уран.

„Удряха, без да спират, най-много през последните две-три седмици“, продължава разказа си Борко Алексич.

От витрината той изважда некролог на съпругата си Алтана Анка Алексич.

„Почина през 2015 г., в страшни мъки – казва мъжът. - Беше като желязо. В дните на войната, докато работехме на полето, а бомбите падаха, аз се криех. Тя винаги оставаше на полето. Много близо до целите, които душманите целеха. Скоро се поболя. Когато лекарите й казаха, нямаше и 50 години“.

Мъжът показва червените петна по лицето си. Казва, че за първи път се появили по тялото му веднага след експлозията на един снаряд, в началото на юни 1999 г. Оттогава се мъчи с тях. Не може да ги излекува.

„Следя всичко, което се пише и говори за тези бомби с обеднен уран – казва Борко. - Специалистите говорят различни неща. Но едно нещо знам: моята Анка беше и стара в сравнение с младите хора, чийто живот след това ракът отнесе. Основно на четиридесет и няколко години, а тук хората живееха дълго – по 80-90 години. В нашата махала Топоянци има трийсетина къщи, а от войната от всяка една от тях беше погребан по един млад човек. В Релян е още по-зле. Всички изпоумряха. Призракът на рака витае над нас. Влезе във всяка къща. Не е възможно това да няма връзка с тези бомби“.

И Братислав Трайкович, длъжностно лице по гражданското състояние в село Релян, потвърждава думите на Борко Алексич. Данните за смъртността са тревожни.

„След края на войната починаха 822 души, над 80% от тях от рак на белите дробове, на щитовидната жлеза, мозъчен тумор, левкемия – твърди Трайкович. - Повечето на възраст от 42 до 55 години. Всички са от прешевските села Бущране, Релян, Алиджерце, Жунице, Стрезовце, Големи дол, Чукарка, Славуевац, Свинище и Ляник. Ракът напада младите. Изчезваме“.

Масово хората започнали да се разболяват три-четири години след войната, казва Трайкович. И още продължава.

„Най-лошото е, че нито един специалист никога не е дошъл да ни посъветва какво да правим, как да се защитим, да пием ли водата, кои ниви да избягваме, където можем да пасем животните – казва още Трайкович. - Дали, колко и кои от земите са замърсени – не знаем. А къде да ходим? Тук сме си. Само нека някой да ни каже истината“.

НАТО е хвърлил бомби с обеднен уран и по телевизионния предавател на Плячковица над Враня. От седмината работници, които веднага след войната работили там по почистването, шестима са починали от рак - най-младият на 46 години, най-старият на 52. Жив е още само Стоядин Стошич /53 г./, но и неговото здраве е разрушено.

„Работихме горе 25 дни – разказва Стошич. - Два-три месеца след това получих алергия по тялото с някакви червени, сини и жълти мехури. Прехвърлиха ме в Клиничния център в Белград. Правиха ми изследвания 55 дни, но не ми казаха какво ми има. Сега ме болят белите дробове, кашлям, трябва да отида на лекар. Но ме е страх какво ще ми каже...“.