"Канал Истанбул" – вторият Босфор, застрашаващ Черно море

Първата инициатива на новото турско правителство след очакваното спечелване на изборите след 3 седмици (на 24 юни) е прокопаването на "Канал Истанбул" – изкуствен морски път, който ще свърже Черно с Мраморно море през европейската територия на югоизточните ни съседи.

Изкуственият канал е най-мащабният инфраструктурен проект в историята на Турция и целта му е да облекчи трафика през натоварения Босфор (56 000 кораба на година), в частност на петролните танкери (10 000 на година). Той обаче има и друга задача: "Една от основните цели е да бъде намален рискът, създаван от кораби, пренасящи опасни материали през Босфора", коментира Ахмет Арслан, министър на транспорта и мореплаването на Турция.

Проектът предизвиква взрив от недоволство от страна на еколози, архитекти и урбанисти. Според критиците каналът залага огромна екобомба в региона, нарушавайки биосферите на Черно и Мраморно море, както и баланса на подпочвените води по трасето му.

Прокопаването на канала може да увреди един от важните водоизточници на мегаполиса – езерото Сазлъдере. Също така той ще унищожи археологически обекти край Истанбул на възраст от 8500 години и като цяло ще нанесе огромни щети на околната среда.

От военно-стратегическа гледна точка пък се поставя въпросът дали каналът ще се подчинява на същия режим като конвенцията от Монтрьо за Босфора и Дарданелите, както и какви ще са таксите за преминаващите през него съдове.
Проектът е част от голям план на турският президент Реджеп Ердоган, озаглавен "Визия 2023". Той предвижда вложение от 400 млрд. долара в инфраструктурни мегапроекти, най-големият от които е "Канал Истанбул". Така след 5 години ще бъде ознаменувана 100-годишнината на основаването на Република Турция от Кемал Ататюрк, а крайната цел е икономиката на комшиите да се нареди сред 10-те водещи в света.

Каналът е планиран да е с дължина 45 километра и ширина 150 м на повърхността и 120 м на дъното. Дълбочината му ще е 25 метра. Това позволява преминаване на най-големи кораби и дори на подводници.

Съоръжението ще свърже северен и южен Истанбул и ще превърне в остров най-населената западна част на мегаполиса. Оценен на около 16 млрд. долара, отпускането на които от държавната хазна е вече осигурено от президента Реджеп Ердоган. В строителството му ще бъдат заети 5000 души, а над него ще бъдат построени 6 моста, пише "Труд".

Президентът Реджеп Ердоган анонсира проекта в своя реч още през 2011 г. като част от няколко „луди проекта”. В крайната точка на черноморското крайбрежие е планирано изграждане на контейнерно пристанище, което ще отстои недалеч от изгражданото понастоящем трето мегалетище в Истанбул.

Екобомба: И замириса на… сяра

Разликата в солеността на Черно и Мраморно море е голяма. В момента през Босфора минават две течения – повърхностно с по-сладка вода от Черно към Мраморно море и дънно с по-солена вода в обратна посока. Новият канал ще наруши този баланс. Отходните води на Истанбул (97% пречистени) се изливат в дълбоководното течение и се отнасят в Черно море.

Новият канал ще наруши този баланс като увеличи солеността на Черно море за сметка на тази в Мраморно. Ще бъде нарушен и кислородният баланс на двете морета и ще се сложи началото на процес, известен като "аноксия". Това винаги е свързано със огромен стрес за водорасли, планктон и морските обитатели.

Очакват се гнилостни процеси и мирис на сяра като следствие от променения кислороден баланс.

Ползи: Тласък за морската ни индустрия

"Канал Истанбул" дава бъдеще на черноморските ни пристанища и развитието на морската индустрия у нас, смята кап. Димитър Димитров, вицепрезидент на Европейската конфедерация на Асоциациите на морските капитани.
Според него Босфорът е с естествени ограничения за големите контейнеровози, които не влизат в Черно море и това е спирачка за развитието на бизнеса у нас.

Босфорът вече е недостатъчен да поеме големия трафик, особено след промените в него отпреди 20 години да върви еднопосочно и на изчакване. Средно нашите кораби чакат по 36 часа.

Опасности: Нахлува морска звезда, която яде рапани

Мраморно море е от векове център за миграция на рибата и единствената връзка между Черно и Бяло море. Новият канал няма да отстъпва на Босфора като път за движението на морските обитатели. Прокопаването на канала ще доведе до нашествие на чужди пришълци, което по-скоро ще е с негативни отколкото с положителни тенденции, смята доц. д-р Виолин Райков, ихтиолог в Института по океанология към БАН във Варна.

Той припомни, че Мраморно море е почти двойно по-солено от Черно море и само екологично пластичните риби ще могат да се приспособят у нас. Една от тях може да се окаже морската звезда, която е активен хищник и се храни с рапани. При всички случаи ще има стрес върху двете екосистеми на моретата. Неблагоприятно ще бъде и нашествието на зоопланктони и фитопланктони у нас, което ще повлияе отрицатално на местните видове риба.

Напоследък турски природозащитни организации и медии все по-често алармират за екопроблемите на Мраморно море. Сафридът, тази традиционна риба, вече я няма, липсва и по пазарите в крайбрежните селища на южната ни съседка.