Сблъсък на титаните САЩ и Германия – кой ще надделее за Косово?

От признаването на независимостта на Косово Германия и САЩ за пръв път се оказаха на противоположни страни, когато става дума за решаването на косовския проблем. И докато Вашингтон подкрепя всякакъв договор между Белград и Прищина, дори и корекция на границите, Берлин продължава да настоява на своите "червени линии" и категорично е против промяна на границите, пише сръбският вестник "Блиц".

Двете най-големи западни сили признаха сред първите независимостта на южната сръбска област и съвсем до неотдавна имаха почти идентична политика спрямо Косово. През всички предишни години Берлин предлагаше на Сърбия да реши въпроса за Косово по модела на двете Германии, докато американските официални лица гледаха на независимостта на Косово като на свой протекторат и за тях това бе една приключена история.

Президентите на Сърбия и Косово Александър Вучич и Хашим Тачи обаче излязоха със свои предложения за "разграничаване" и "корекция на границите", които на практика се свеждат до разделение на Косово и размяна на територии. И докато изненадващо Вашингтон се съгласи с договор между двете страни, включително и с промяна на границите, Берлин веднага отхвърли предложенията на масата.

Това че гледат по-съвсем друг начин на решаването на косовския проблем в Белград бе потвърдено и от Рон Джонсън, американски сенатор и близък сътрудник на Тръмп. Бих казал, че Германия начерта червената линия по отношение на това доколко далеч ще стигне в решаването на въпроса за отношенията между Сърбия и Косово, докато САЩ не са, заяви Джонсън. Дали е възможно да се изпълни какъвто и да било договор без съгласието на Германия? Доколко становището на Германия е "твърдо" и има ли някакъв шанс то да се промени?

Според Стефан Сурлич, асистент във Факултета по политически науки, германското становище може да бъде решаващо, тъй като ако то е решително и окончателно, може да застраши бъдещия път на Сърбия към Европейския съюз. Това може да се случи, ако Белград избере сценарий, който не се харесва на Берлин. Германия гледа на Западните Балкани като на кубчето на Рубик и смята, че ако се стигне до корекция на границата, това ще предизвика промени и в други страни от региона. В крайна сметка, от германското становище зависи кога ще станем член на ЕС, обяснява за "Блиц" Сурлич.

От друга страна, добавя той, САЩ смятат, че е ключово Косово да получи пълно международно признаване и особено членство в ООН. Отсъствието на "червени линии" би могло да се прочете така - че всичко, което е приемливо за Белград и Прищина, със зачитане на мира и сигурността на хората, е приемливо за разглеждане във Вашингтон, казва Сурлич. Той смята, че е възможна промяна на становището на Берлин, ако за идеята за разграничаването има широк консенсус между сърби и албанци, а и страните в региона официално подкрепят такова решение. Тъй като тези две условия в този момент са неосъществими, малки са шансовете Берлин да промени становището си, посочва Сурлич.

Йелена Минич, председателка на Форума за международни отношения, не вярва, че някой би поставил вето на решение, което е приемливо и за Белград, и за Прищина. Предложението за разграничаване е приемливо за ЕС, САЩ и Русия. Обаче Германия е много важна и трябва да се пита. Ако Белград и Прищина постигнат договор, е необходимо да се вложи много енергия, за да се убеди Берлин да подкрепи това решение, казва за "Блиц" Минич. Тя обаче припомня, че ние всъщност не знаем какво стои в предложението за корекция на границите и дали има единство между Вучич и Тачи по този въпрос. Тя също така предупреждава, че Белград и Прищина трябва да бъдат внимателни около посланията, които идват от Америка.

Както в Прищина вярваха, че имат пълната подкрепа на САЩ в преговорите с Белград и политиката, която Косово води, а се оказа, че това не е така, и Белград би трябвало да се замисли дали подкрепата, която идва от Вашингтон, е безрезервна. САЩ прекрояват граници в други краища на света /подкрепят обединяване на Палестина с Йордания/, което е опасно. Двете страни би трябвало да се договорят без преценка на мнението на великите сили, смята Минич.

/БТА/