Балканският пъзел: Една напред, една назад – кой надделява?

През отминаващата 2018 година НАТО и Западът направиха стъпка напред на Балканите, отваряйки широко вратите за членство на Македония в Алианса, а Русия запази, макар и малко ограничено, влиянието си в тази част на Европа.

НАТО приключи "обрамчването" на Адриатическо море със свои членки с приемането на Черна гора през 2017 г.  /въпреки че Русия желаеше да има своя база в малката държава/ и през 2018 г. продължи напредъка си на изток - във вътрешността на Балканския полуостров.

След като десетилетия наред Гърция блокираше пътя на Македония към НАТО заради несъгласието си с името на съседката си, през юни двамата премиери Алексис Ципрас и Зоран Заев подписаха договор, с който двете страни се споразумяха новото име на държавата да бъде "Република Северна Македония".

През септември в югозападната ни съседка беше проведен референдум, на който гражданите на страната трябваше да отговорят на въпроса: "Подкрепяте ли членство в НАТО и ЕС с приемане на договора между Македония и Гърция?"

Огромното мнозинство от гласувалите казаха "Да", но избирателната активност не беше достатъчно висока. Така или иначе, референдумът нямаше задължителен характер и договорът продължи пътя си към парламента в Скопие за процедурите, които се изискват за ратифициране на документа, включително и приемане на конституционни промени.

Още през юли НАТО покани Македония за преговори за членство и тяхното начало беше поставено през октомври. Очакванията са с новото си име страната да стане 30-ият член на Алианса през 2019 г.

През ноември бившият македонски премиер Никола Груевски избяга от страната си в Унгария. Там той получи политическо убежище и засега опитите на македонските власти да го върнат остават без успех. В Македония Груевски е осъден на две години затвор за закупуването на луксозен автомобил за над 600 000 евро. Той изчезна от страната в дните, когато трябваше да влезе в затвора за изтърпяване на наказанието.

Скоро след подписването на толкова важния договор между Атина и Скопие се случи нещо на пръв поглед неочаквано предвид близките отношения между Гърция и Русия - Гърция реши да изгони двама руски дипломати и да забрани влизането в страната на други двама, обвинявайки ги в намеса във вътрешните работи на страната и незаконни действия срещу националната й сигурност.

Руските дипломати опитвали да се сдобият незаконно с информация и да подкупят гръцки държавни служители, както и да придобият влияние в общини. Според източници Русия е опитала да се намеси в чувствителен въпрос, какъвто е договорът между Гърция и Македония за името и по този начин да засегне негативно ролята на Гърция на Балканите. Същите източници отбелязват, че е имало многобройни координирани усилия за разширяване на руското влияние в Гърция.

С влизането на Македония в НАТО Русия ще изгуби още малко от лостовете си за влияние в региона. Затова пък Москва засилва контактите си и присъствието си в Сърбия. През януари 2019 г. например предстои посещение на руския президент Владимир Путин в Белград и по този повод той подготвя специален пакет за Сърбия с поне 20 стратегически споразумения. Според публикации в сръбския печат договорите ще са за няколкостотин милиона долара, като те ще включат големи руски инвестиции в сръбската инфраструктура, енергетиката, земеделието, отбраната, образованието и туризма. По-специално иде реч за договори за изграждане на железопътни коридори, присъединяване на Сърбия към газопровода "Турски поток", доставка на танкове Т-72 и противовъздушни ракети, износ на сръбски хранителни продукти в Русия.

Що се отнася до въоръжението, Сърбия упорито гледа на изток – още през 2017 г. Русия й подари шест изтребителя МиГ-29, сега Белград се сдобива и с хеликоптери Ми-17 и Ми-35, ракетна система С-300, танкове Т-72 и бронирани машини BRDM-2 и т.н.

Визитата на Путин в Белград освен това ще се състои в момент на нажежени страсти между Сърбия и Косово.

"Пристигането на Путин в сръбската столица има огромно значение за нас в разгара на дипломатическата борба за Косово, в която подкрепата на Кремъл е скъпоценна за нас – писа сръбското издание "Вечерне новости". - Двамата държавници /Владимир Путин и Александър Вучич/ са на една и съща позиция – без участието на Москва е невъзможно да се стигне до устойчиво и компромисно решение, така че посещението на големия лидер е насърчение преди може би решаващия рунд за съдбата на Косово".

А Сърбия и Косово водят ожесточена битка помежду си. Единственото сигурно нещо засега е, че отношенията помежду двете страни трябва да бъдат нормализирани, за да може те да мислят сериозно за членство в ЕС. Преговорите, които водят Сърбия и Косово под егидата на Брюксел, засега са образно казано до под кривата круша. През годината Белград положи упорит дипломатически труд за това няколко страни да оттеглят признаването си на Косово. Сърбия остана доволна и от факта, че Косово не беше прието за член на Интерпол.

В същото време Прищина наложи 100-процентови мита за стоките от Сърбия и Босна и Херцеговина и подпали търговска война с Белград. Косово наложи драстичните мита за сръбски стоки, заради - както твърди - "агресивна кампания" от страна на Сърбия. Прищина смята Белград за виновен за това, че Интерпол отхвърли молбата за членство на Косово. В отговор кметовете на четирите сръбски общини в Северно Косово подадоха оставки и заявиха, че прекъсват всичките си контакти с официална Прищина. През годината и от двете страни заговориха и за размяна на територии или корекции на границите, но засега развитие по тази идея няма.

В средата на декември парламентът на Косово гласува за създаване на редовна армия на мястото на Косовските сили за сигурност. Естествено, при силната подкрепа от страна на САЩ. Стъпката разгневи Сърбия, която смята, че това ще застраши мира в региона.

10 години след обявяването на независимост на Косово отношенията Белград-Прищина са все още далеч от нормализиране. В самия край на годината обаче американският президент Доналд Тръмп изпрати писма до президента на Сърбия Александър Вучич и президента на Косово Хашим Тачи, с които ги кани в Белия дом да отпразнуват "историческо споразумение", каквото се предполага, че САЩ очакват да бъде постигнато между Сърбия и Косово. Вероятно Вашингтон смята да кажем за уреден проблема с Македония и сега може би е насочил поглед към уреждане на сръбско-косовските отношения. Както се казва, продължението следва - през 2019 г.

През първата половина на 2018 г. България председателства Съвета на ЕС. Акцент през всичките шест месеца бяха Западните Балкани, инфраструктурната, транспортната и дигиталната свързаност между страните от региона и приобщаването им към Европа. Председателството на страната ни беше оценено като изключително успешно за поставянето на фокуса върху региона в европейския дневен ред.

Едно убийство, извършено през есента в Истанбул, отекна в цял свят. Саудитският журналист Джамал Кашоги бе бил убит зверски в консулството на Саудитска Арабия в турския мегаполис. Трупът му така и не беше открит. Чрез много добре организирана кампания Турция предвид своите интереси в Близкия изток успя да привлече, да засили и да задържи вниманието на света към случващото се.

Анкара настоява убийството да бъде разкрито. Аудиозаписи, с които Турция разполага, уличавали саудитския принц Мохамед бин Салман, че е поръчал екзекуцията. Саудитските власти официално отричат да са замесени, но започнаха свое разследване и дори саудитският главен прокурор беше изпратен в Турция.

Американският президент Доналд Тръмп като цяло застава зад гърба на саудитския принц и заяви, че САЩ възнамеряват да останат "непоклатим партньор" на Саудитска Арабия, дори ако се окаже, че принц Мохамед бин Салман е бил в течение на плана за убийството на журналиста Джамал Кашоги.

Преди това – през юни, Реджеп Ердоган спечели с над 50% от гласовете президентските избори в Турция, а неговата Партия на справедливостта и развитието победи в парламентарния вот. Страната премина от парламентарна към президентска форма на управление и Ердоган съсредоточи в ръцете си изпълнителната, съдебната и законодателната власт.

След 10-годишна криза Гърция беше "спасена" и по думите на еврокомисаря за Еврозоната Пиер Московиси "Гърция вече е нормална страна от Еврозоната, която е свободна да определя собствената си политика".

Изваждането на страната от кризата, която фалира икономиката й и заплаши съществуването на еврото, струваше 289 милиарда евро. Еврокомисията смята, че обикновените гърци все още не са усетили подобрението, но и това ще стане.

През лятото Хърватия направи фурор на Световното първенство по футбол, достигайки до финала и класирайки се втора на престижния форум. Футболистите хвърлиха страната в истински екстаз след едно от най-големите спортни постижения в историята й.