Адът на Евия продължава, за мнозина битката е загубена

Жителите на Евия понякога имат чувството, че самият въздух гори на острова. Миризмата и вкусът на дим се усещат постоянно. Пепелта пада от небето като зловещи конфети.

В горите, погълнати от пламъци, високи колкото самите дървета, изтощени пожарникари се борят заедно с отчаяни селяни. Обединени в битката си с този безмилостен, ненаситен враг, те се борят, за да защитят земята си, домовете си и поминъка си. За мнозина битката вече е загубена.

Тъй като горите продължават да горят, гневът също тлее. Скърбеното признание на премиера Кириакос Мицотакис, че в  отговорът на Гърция на тези пожари е имало "слабости", не е помогнало с нищо за потушаване на яростта на онези, които са гледали как домовете им горят. "Сега играта е загубена. Сега, когато всички идват да ни помогнат, какво има да се спаси?", пита един млад мъж.

Осем дни пламъци, разкъсващи тези девствени гори, не оставиха след себе си нищо друго освен почернели клони и пепелява почва. 22 държави са изпратили персонал и оборудване в помощ на Гърция. На Евия, първата линия на това нарастващо бедствие, словашки пожарникари са застанали рамо до рамо с техните гръцки колеги, докато хеликоптери и самолети бръмчаха отгоре, изпускайки вода върху тлеещата земя

Сред тези професионалисти беше може би най -конфронтиращата гледка на тази история: доброволци, предимно млади мъже, въоръжени с пожарогасители или с каквото са намерили, в което могат да носят вода. Почернели от сажди, дъхът им се късаше заради дългите дни на излагане на дим и пламъци, те изглеждат отчаяни, пишат от CNN.

Борбата върви ту напред, ту назад. Има моменти, когато пожарникарите сякаш са отблъснали врага си, пламъците угасват в накисналата се земя, но тези очевидни победи могат да бъдат мимолетни. Едно пламтящо борово дърво, което се търкаля по пътя, може да предизвика нов огън от другата страна. Често пожарите се запалват отново заради жестоката, изтощителна жега на деня. Хълмистият терен и гъстата гора означават, че много пламъци са просто недостъпни, така че са оставени да бушуват безпрепятствено по пътеките си.

Да стоиш сред всичко това е дезориентиращо. Изгарящата топлина, задушаващият дим, чистата свирепост на пожарите и интензивната активност наоколо е трудно да се обработи на моменти. Гледката на толкова много хора, които наблюдават живота си буквално потънал в пламъци, е сърцераздирателна.

"В момента всички са тук, всички вие сте тук, за да направите тези драматични снимки", казва на журналистите един от доброволците. - Но след една година къде ще бъдете? Без горите много от тези общности няма да имат нищо, обяснява той.

Дърветата са източникът на смолата, която поддържа много средства за препитание тук. Но тези гори не са насаждения - дърветата са израснали естествено на тези хълмове и около тях са израснали общности. Просто презасаждане също няма да работи, защото само зрели дървета произвеждат смола, достигането на тази зрялост може да отнеме три десетилетия.

Над 500 пожара все още бушуват в Гърция. Те могат да продължат да горят още много дни, може би дори седмици - но дълбокото им белези ще се усетят дълго в бъдещето.