За влаковата катастрофа от първо лице: Разказват Лазос и Теодор

Трети ден в Гърция е национален траур след тежката влакова катастрофа от 28 февруари. Последно жертвите на инцидента са 57. Продължават и протестите в цялата страна. Кадри от момента на сблъсъка, показват колко силен е бил челният удар.

Влаковете са се движили един срещу друг. По погрешка – в един и същи коловоз. Единият със 120 км/ч, а другият – със 160 км/ч, казват разследващите. Избухва огромен пожар.

В първите вагони пътуват Лазос от Халкидики и Теодор от Катерини. Двамата мъже разговарят с bTV в болницата и разказват как са се спасили от влака.

"Чух много силен звук и ударната вълна ме повали на земята. Паднах настрани. Когато отворих очи, видях, че целият вагон се преобръща и отива нагоре. Беше толкова тъмно! Пълна тъмнина! В момент стана толкова тихо, никакви гласове. Пълен мрак - имаше бял пушек от едната страна и плясъци от другата!", разказва Теодор.

В този момент 59-годишният мъж помислил, че  няма да успее да излезе жив от горящия влак.

"5 секунди след удара хората започнаха да крещят за помощ. Всички крещяха: моля ви, пуснете осветлението! Светнете лампите! Светехме с фенерчетата на телефоните си. Изходът беше блокиран от пожара. Две момичета бяха до мен, помислихме си, че ще умрем. В този момент едно момче счупи с едно желязо горния десен прозорец на влака. Той не излезе навън, а се върна за момичетата, едната скочи първа, аз бях втори, помислих си, че сме на моста, но бяхме върху локомотива, скочих отвън. Една майка с двете си деца ми подаде първо сина си, детето скочи, с после и дъщеря си, и тя скочи! След това скочих аз, после майка им. Извадихме още едно момиче. От  нашия вагон излязохме шестима и бягахме далеч от влака. От другата страна хората крещяха… полицията дойде и извади с въжета поне 20 души. Пристигнаха и линейки", допълва мъжът.

От нощта на 28 февруари срещу 1 март мъжът е в болница, в шок, със счупен нос и наранявания по гръдния кош и краката, но е жив.

"Мъчно ми е за всички семейства, които загубиха свои близки! Много ме боли за тях! Господ помогна на нас да оцелеем и да сме живи днес!", споделя Теодор.

На болничното легло до Теодор е Лазос. Със травми по главата, корема, краката, лежи със счупено ребро.

"Бях в третия вагон. Изведнъж се чу много силен удар! И стана тъмно! Много тъмно! Усетих пушек. Блъсках по прозореца, но с каквото намеря, но не успях да счупя стъклото. Едно младо момче успя да разбие прозорец с пожарогасителя. И така се измъкнах. Имам счупено ребро, загубил съм слуха си с дясното ухо. Но съм късметлия и съм благодарен на Богородица, че съм жив! И че се спасих!", разказва Лазос от катастрофата.

Секунди преди да се спаси, изгубил надежда, защото аварийното стъкло не се счупило от първите удари: "Чух силен трясък – бам, влакът започна да се движи на зигзаг, чувах  бру-бру, помислих, че съм си ударил главата, после паднах на земята  и усетих дим. Станах и чух да викат всички "помощ"! Започнах да ритам стъклото, три пъти го ударих с крак, три много силни шута, но стъклото беше много дебело и само се понапука. Но не се счупи! Един по-млад от мен младеж взе пожарогасителя, но много трудно го свалихме и успяхме да счупим стъклото с бутилката. После скочих през прозореца, но при падането си счупих едно ребро".

Мъжът се чувства истински късметлия, защото е успял да излезе жив от горящия влак. 57 пътници нямаха неговия късмет и останаха завинаги във влак 62 по линия Атина – Солун.