Предатели на всяка улица: Унгария разркива доносниците от комунистическата епоха

В периода 1945-1989 г. службите за сигурност в Унгария са разчитали на десетки хиляди шпиони, за да потискат инакомислието. За да се възстанови доверието, досиетата им най-накрая ще бъдат оповестени публично.

В сряда новото правителство на Унгария ще разкрие имената на десетки хиляди информатори на държавните служби от комунистическата епоха - стъпка, целяща да се изправи пред миналото и да възстанови общественото доверие.

Между 1945 и 1989 г. унгарските комунистически служби за държавна сигурност са разчитали на широка мрежа от информатори, за да следят обществото и да потискат инакомислието. Някои са били изнудвани или принуждавани да докладват за свои съседи, приятели, колеги и дори членове на семейството.  Други са били вербувани чрез обещания за различни облаги.

В продължение на десетилетия мащабът на тази мрежа е оставал скрит от обществеността

"Досиетата на агентите", съхранявани в мазето на Историческия архив на службите за държавна сигурност, са останали до голяма степен недостъпни за гражданите, въпреки многократните призиви и отделни изтичания на информация.

По време на предизборната си кампания преди парламентарните избори в Унгария през април, Петер Мадяр обеща да направи досиетата на държавната сигурност публични - обещание, което той изглежда възнамерява да изпълни сега, когато е на власт.

През септември неговото правителство прие закон, който проправя пътя към публичното оповестяване на досиетата - ход, подкрепен от повече от две трети от населението на страната според социологически проучвания. Първоначално разкриването беше планирано за годишнината от антисъветската революция през 1956 г., но беше отложено за 4 ноември.

"Едно демократично общество има правото да познава миналото си", написа във Facebook Золтан Тар, министър на социалните връзки и културата.

Преди достъпът до докладите за информатори беше ограничен само до изследователи и роднини на жертвите. Според изследователи, благодарение на новата онлайн база данни с възможност за търсене, архивите на бившите унгарски служби за сигурност ще станат най-прозрачните в целия бивш Източен блок.

"Отваряме широко врата, която досега беше само открехната", казва Ищван Пап, историк и ръководител на академичния отдел в архивите, цитиран от The Guardian. "Като историк подкрепям разкриването на досиетата. Но в личен план съчувствам на онези, на които за първи път ще им се наложи да се изправят пред историята на собственото си семейство."

Според оценки на историци, от 50 000 до 60 000 души, чиито имена фигурират в документите, около 10% са живи и днес

В продължение на три десетилетия страните от бившия Източен блок са разделени по въпроса как и кога да бъдат оповестени досиетата на агентите. В Източна Германия Бундестагът отваря архивите на държавната сигурност "Щази" през 1992 г. В Чехия те стават достъпни за обществеността през 2003 г. Съвсем наскоро, през 2018 г., Латвия също публикува досиета на информатори.

Миклош Киш, оцелял от унгарски лагер за принудителен труд и председател на асоциация на жертвите, би предпочел Унгария да последва примера на Германия и да разкрие досиетата по-рано.

"Ако това се беше случило, досега всичко щеше да е приключило и уредено. Хората ще разберат, че е имало предатели във всяко семейство, във всеки квартал и на всяка улица. Но какво да правим с това сега?"

Ако бъдат подредени един до друг, документите биха се разпрострели на близо 5 км - разстояние, достатъчно, за да обгради лондонския парк "Хайд Парк". Въпреки това, колекцията е малка в сравнение с архивите на полските или румънските тайни служби, отбелязва Пап. В Унгария много досиета са унищожени по време на антисъветското въстание от 1956 г.; други изчезват по време на прехода през 1989 г. - постепенен и до голяма степен мирен процес, който дава време на властите да се отърват от компрометиращите материали.

Много от записите ще бъдат непълни, тъй като мотивацията на агента или обхватът на подаваната от него информация ще останат неизвестни. От 60 000 души, споменати в документите, архивите съдържат подробни досиета, справки за миналото и показания само за 9 000 души. Те ще бъдат оповестени през февруари, след като личните данни - включително информация за здравословното състояние, зависимости и сексуалния живот, както и данни за жертвите - бъдат заличени в съответствие със законите за защита на личните данни.

Александър Фалуди, журналист на свободна практика и англикански свещеник, прочете досие да семейството си преди почти две десетилетия. Дядо му, Дьорд Фаллуди, прекарва повече от три години в унгарски трудов лагер по скалъпени обвинения, а по-късно, докато е в изгнание, написва книгата си "Щастливите ми дни в ада".

Един от докладите в досиетата - изготвен от унгарка, живееща в Лондон, която се сприятелява с бабата на Фаллуди, докато тя умира от рак - предизвиква у него силен гняв.

"Но после погледнах данните за информаторката. В досието ѝ имаше една наистина зловеща част - с имена на роднини, живеещи в Унгария, включително подробности за възрастните ѝ родители. Внезапно гневът ми се изпари. Просто я съжалих много", споделя Фаллуди. "Изгнанието беше много болезнено за семейството ми, но същевременно ми даде определени морални привилегии. Това ме кара да се въздържам от осъждане на хората за действията им, в случай че са били принудени да останат в Унгария."

Самоличността на агентите на тайните служби отдавна вълнува унгарците

От началото на 2000-те години се появиха няколко непълни списъка, в които фигурират имената на политици и известни творци. Много от тях отричат ​​да са били замесени, но самото наличие на подобни обвинения беше достатъчно, за да предизвика политически кризи за правителствата.

Досега малцина бивши агенти са говорили публично за преживяното, а темата остава табу.

През юли Szemlélek - независимо онлайн издание с религиозна насоченост - отправи призив към бившите агенти да разкрият себе си. Религиозните дейци са били обичайна мишена на държавните служби, като често са били принуждавани чрез изнудване да докладват за своите енориаши. Според някои оценки, между 7 и 10% от тях са сътрудничили на държавата.

Досега никой не се е престрашил доброволно да разкаже своята история.

"Мисля, че мнозина смятат, че всъщност няма какво толкова да се каже", споделя пред The Guardian Силард Сьони, главен редактор на изданието. "Или пък смятат, че историята им е толкова сложна, че не могат, не искат или не са готови да я споделят."

Историкът Домокош Соколаи изразява надежда, че този път "разкритията няма да се превърнат в публично позорене, а хората ще разберат, че става въпрос за сложни казуси". Баща му, поетът и политик Золтан Соколаи, е посочен като информатор в неофициален списък, публикуван през 2005 г.

Соколаи все още не е прочел всички доклади, свързани с баща му, който почина през 2020 г. Говорейки открито за травмите, предавани през поколенията, той се надява да покаже на други хора - открили, че техни близки са били агенти - че не са сами, и да ги насърчи да започнат разговор за разкритията, на които са попаднали.

"Съществуват толкова много семейни тайни или травми, за които вече можем да говорим - например ако родител е алкохолик или има зависимост към хазарта. Но хората се притесняват, че ще бъдат съдени въз основа на досиетата на агентите", казва той. "Знам, че изправянето пред собствената семейна история може да бъде плашещо или дори болезнено. Но все пак е по-добре човек да научи истината."