Райони в Сърбия вървят към обезлюдяване

Лоша прогноза за Сърбия и населението ѝ за следващите 30 години показват данни от Националния статистически институт на съседката ни. “Средният очакван сценарий” е населението да се стопи с около милион и половина души.

Според проучването това ще обхване южните и източните региона на страната, където има и българско население. Прогнозите са, че тези региони ще бъдат най-засегнати от обезлюдяването и те ще загубят една трета от населението си.

Не е изненадващо, че Белград ще бъде най-малко засегнатият регион. Столицата и четирите града Нови Сад, Нови Пазар, Крагуевац и Ниш ще бъдат дом на половината от общото население на страната, въпреки че град като Ниш в южната част на страната ще загуби 14 % от сегашното си население от 250 хиляди души по същото време. В северната част на страната Войводина ще загуби една четвърт от населението си, подчертава в. "Данас".

Основните причини за демографския спад са ниската раждаемост с отрицателен естествен баланс от 86 раждания на всеки 100 смъртни случая годишно и отрицателната нетна миграция, т.е. изтичането на населението да работи и живее в чужбина. Две изключения от правилото: Прешево и Буяновац, два града с преобладаващо албанско население в Южна Сърбия, ще отчетат увеличение на населението с около 10 %.

Новица Тончев, министър без портфейл, отговарящ за подобряване на развитието на слаборазвитите общини, ни уверява, че сръбското правителство полага усилия за подобряване на условията на живот в най-засегнатите региони. Но Младен Йованович, независим експерт по въпросите на децентрализацията и регионализацията и бивш директор на Националната коалиция за децентрализация, твърди, че Южна и Източна Сърбия са политически и икономически “дискриминирани“ от централната държава. Според него тези региони са се превърнали в резервоар на квалифицирана работна ръка за Белград и все повече за Нови Сад, където се преместват повечето образовани хора. И тези региони се разглеждат като “източник на евтина работна ръка“, по-специално за физически работи.

“Сякаш сръбското правителство е поставило границата на неолибералния колониализъм на юг от реките Сава и Дунав, където лошите чуждестранни инвестиции, експлоатацията на природните ресурси и екологичните проблеми са най-тежки“, обяснява експертът. “Докато гражданите на юг чакат Белград да ги спаси, това няма да се случи. Южна Сърбия може да бъде развита само от хората, които живеят там“.

Националният статистически институт посочва, че повратната точка в този демографски спад настъпва през 1991 година, а  в резултат на неблагоприятните икономически и социални промени през 90-те години на ХХ век, по време на войните на територията на бивша Югославия, икономическите санкции и притока на бежанци и вътрешно разселени лица, броят на жителите започна да намалява. / БГНЕС