Левски оле, оле в Будапеща

Левски - Будапеща. Унгария - Левски. На пръв път нищо общо. Нищичко. Надали унгарците знаят, че Левски е нещо като техния борец срещу турското нашествие Янош Хуняди (да, и в маджарско е имало османлии, даже са превзели и замъка в Буда, ако не знаете)

По вероятно е да са чували Левски покрай футбола, ама наскоро сините никак не са играли с унгарски отбор, та в унгарските мозъци да има някакви реминисценции по темата..

След като при предишното ми преминаване през най-стария мост в унгарската столица преди месец зорките ми очи се натъкнаха на рускоезичното „Катя, я люблю тебя!!!Петя...“, сега пък открих друг надпис на кирилица.

Не че нямам какво да правя и си ходя до Будапеща на общи основания, но тъй като градът е домакин на фестивал, и то проснат на голям остров, отново се наложи да ида до Буда в комплект с Пеща. Пък и дотам се лети доста евтино да знаете, благодарение на лилавите самолетчета.

Та така, в един слънчев ден се разхождам по моста с приятелката ми Красита, опитвайки се да утоля неуморната й жажда да бъде заснета в хиляда пози, на моста, под моста, до перилата, до лъва, под лъва, да хвана контражур, монтра жур и да внимавам да заснема гледката на река, дворец и пърхащи патки (доколкото са останали) и да се получи феноменален фото албум, при гледката на който Хелмут Нютън да стане от гроба и да се самоубие ритуално.

И, тъй, се разхождах, по-скоро снимах и залягах по-опитно от японски турист, пристрастен към снимките, когато забелязах надпис „Левски“.

Изписан кротко и със синичко, върху моста на граф Сейчани, проснал се връз центъра на Будапеща, над Дунава. Да де, мост не би се проснал в пустиня, над Дунав трябва да е, щом е в Будапеща.

С риск да наруша фотосесията на Красита, която бе заела поредната поза връз перилата, и да бъда халосан от нея със се апарата, изпищях нечовешки „Левски, Левски, Левски“. Искрено се надявам да не са се напукали стените на замъка и основите на моста от моя крясък, но все пак...нали ме разбирате.

Вероятно надписът се е появил от някоя българска ръка и то съвсем на скоро, след победата на Левски над Киево преди седмица. То не че по моста няма други драсканици, но са доста ограничени. Май само надписът „Катя и Петя“ се е превърнал в културен феномен и забележителност.

Може бдителните унгарци да премахнат Левски от моста, но може и да го оставят, защото не е на такова видимо място като Катенка и Петенка и тяхната любов.

Както и да е. Ако ходите до Будапеща, се разходете по старинния мост с лъвове и тунел зад него, минете от лявата страна и след втората площадка гледайте по металната конструкция за Левски.

И не драскайте повече, може да ви глобят, а пък и унгарците са си европейска нация и не търпят посегателства. Засега Левски ще си стои върху моста, дали ще е толкова дълго, колкото Катенка и Петя, ще видим...