Любовта на шимпанзетата минава през стомаха

Умението на хората да формират дълготрайни взаимоотношения със сигурност е основната причина за извънредния биологичен успех на човечеството. Хормонът окситоцин обаче играе роля при оформянето на тези връзки, разказва „Science daily“.

Въпросният хормон е наричан още „хормон на любовта“ и се смята, че играе огромна роля в моногамията.
Проучване на института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг показва, че нивата на окситоцин в урината при шимпанзетата се покачва при споделянето на храна – и при донора, и при получателя. Нивата на хормона се покачват в сравнение с нивата при обикновено хранене на публични места.

Освен това нивата на окситоцин са по-високи след споделяне на храна, отколкото след друг тип социално поведение, което предполага, че споделянето на храна може да играе по-важна роля в насърчаването на социалното свързване.

Хората и няколко други вида бозайници могат да формират взаимоотношения между възрастни индивиди, които да продължат от няколко месеца до години.

Според последните проучвания на хормона окситоцин, който улеснява свързването между майката и детето, той вероятно играе роля при насърчаването на тези взаимоотношения.

При шимпанзетата например нарастването на нивото на окситоцин в урината е свързано с засилването на взаимоотношенията между партньорите.

За да разберат начина, по който окситоцинът се отнася към споделянето на храна, учени от "Макс Планк" са събрали и анализирали 79 проби от 26 шимпанзета от Уганда час след като са споделили храна или просто са се хранили, без да споделят.

Резултатите показват, че нивата на хормона нарастват значително след споделяне на храна.

Латинските корени на думата компанион, която произлиза от словосъчетанието „с хляб“, показва, че подобна взаимовръзка може да се търси и при хората.

Дали нивата на окситоцин нарастват в човешката урина при споделяне на храна ще бъде обект на бъдещи изследвания.