Дядо от Япония юрка кончето за историята в Лондон

Още с обявяването, че Лондон е спечелил за безпрецедентния трети път домакинство на Олимпиада беше даден стартът в отброяването на рекордите за форума, който ще прикове света пред малкия екран от 27 юли.

Докато гордите англичани припомнят, че столицата им е провела най-дългите игри - 187 дни (1908), а първото излъчване по телевизията (1948) е също тяхна заслуга, те изкараха дълъг списък с любопитни факти.

Сред рекордите, достойни за уважение, е този на японеца Хироши Хокецу. На 71 години той доказва, че една от асоциациите с олимпизма – да противопоставя, но и обединява с идеите си млади и атлетични хора – не важи за него.

Той ще бъде най-възрастният участник на Игрите в Лондон. Естеството на спорта му обаче го позволява – самураят е състезател по конна езда.

Бившият бизнесмен и дълги години шеф на американско предприятие участва за сефте на Олимпийски игри пред домашна публика в Токио през 1964 година, но в дисциплината скачане на препятствия.

Тя изисква повече физически усилия от обездката, в която ще се състезава Хокецу.

Волният ездач живее и се подготвя в Германия, а в Пекин преди 4 лета също беше най-възрастният олимпиец в делегацията на Страната на изгряващото слънце.

Иначе най-старият участник на Летни игри е шведският състезател по стрелба Оскар Сван, който на 72-годишна възраст печели сребърен медал в отборната надпревара 100 метра по движеща се мишена на игрите в Антверпен (Белгия) през 1920 г.

Без да участва в надпреварите, 82-годишният зидар от Чешър Денис Клейтън също е част от олимпийската история на „старците“. Той присъствал на всички издания на Модерните игри от 1960 г.  Няма си обаче билети за Лондон 2012.

Иначе 10-годишният гръцки гимнастик Димитриос Лундрас е често споменаван като най-младият участник на Летни игри. 

Олимпийската хроника обаче сочи, че в Париж през 1900 г. има и още по-малък спортист.

Френско момче на 7 години е рулеви на холандската лодка на двойка скиф с кормчия при гонките в академичното гребане. За съжаление присъствието му не предизвиква интерес и името му не е вписано в регистрите.

Самият Лундрас печели бронзов медал при дебюта на модерните олимпийски игри в Атина през 1896 г. Той участва и в двете Световни войни и се издига до ранг адмирал.

Говорейки за медали, темата за най-престижното спортно отличие е произвела не един любопитен факт.

В Париж през 1900 г. победителите са получавали картини вместо злато. Французите са ги смятали за по-ценни. Но това е е единственото странно решение на домакините и МОК. Произведения на изкуството получават и призьорите в надпреварата „подстригване на пудели“?!

Последният път когато се раздават олимпийски медали от чисто злато е в Стокхолм през 1912 г.

Отличията били общо 90 на брой, а направата им излязла по 1250 долара. Сега колекционерите са склонни да дадат по $5500 за бройка.

Шампионите на първите игри в Атина 1896 получават сребърни медали, подгласниците бронзови, а класиралите се на трето място... нищо.

Едва през 1904 г. в Сейнт Луис справедливостта възтържествува и започва да се връчва пълен комплект медали.