Преоткриването на германския футбол

В събота вечер се състоя първият в историята изцяло германски финал в най-престижния клубен футболен турнир в света - Шампионската лига. Според БиБиСи присъствието на Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд в заключителния мач на тазгодишната Шампионска лига е истинско доказателство за правилната политика на германските отбори като цяло и тяхното непоколебимо желание да залагат на своите детско-юношеските школи и излизащите от там млади и талантливи футболисти.

Така, например, почти целият национален отбор на Германия бе на Уембли в съботната вечер, като повечето от тези национали са именно “продукт” на школите на двата финалиста. Подобен сценарий с подобни главни герои е на практика немислим за големите отбори от други държави като Англия, Италия, Испания(като, разбира се, изключим Барселона).

БиБиСи акцентира, че пътят нагоре за германския футбол започва от дъното през 2000-та година. На Европейското първенство в Холандия и Белгия Бундестимът търпи едно от най-големите унижения в историята си – тимът завършва на последно място в своята група без нито една победа.

Срамното отпадане доведе до определения за Германия (в холандската преса) като “умираща футболна нация”. Младежките национални формации също не бяха в никак добро състояние в началото на 21-ви век, тъй като младите не получаваха почти никакъв шанс за изява в клубните си отбори. Накратко, бъдещето на германския футбол не изглеждаше никак розово.

Както прилича на държава като Германия, бяха взети драстични мерки. Фундаментална промяна с фокус върху развитието на “домашните” таланти. Ако говорим с цифри – през 2000-та година 6% от титулярите в германските клубове са под 23 години. През 2010-та са 15 на сто, а сега прехвърлят 20-процентната бариера.
Младият национален отбор на Германия предизвика истински фурор на Световното през 2006-та година, завършвайки на 3-то място. На следващия Мондиал това постижение беше повторено. И на двата шампионата най-добрият млад играч на турнира беше германец – Лукас Подолски и Томас Мюлер.

Националните формации под 21, под 19 и под 17 години също вдигнаха летвата високо – и трите гарнитури станаха европейски шампиони.

Един типичен пример за новото футболно лице на Германия е Айнтрахт Франкфурт.

След като изпадна от Бундеслигата, тимът промени идеологията си. Заложи на младите и бързо се върна в елита – дори се класира за Лига Европа.

Една от големите звезди на отбора в завършилата успешно кампания е офанзивният халф Марк Щендера, който е незаменим титуляр на едва 17 години.

Най-известният продукт на школата на Айнтрахт пък е националът Марко Марин, който стигна до Челси. Според Армин Краац, който е директор на школата на франкфуртци в последните 10 години, Марин е “малък, бърз и техничен, нагледен пример за промяната в германския футбол”.

Академията на Айнтрахт е завършена през 2010-та година и струва 15 милиона евро. Наистина солидна инвестиция, но носеща тренировъчна база на най-високо ниво и множество добри специалисти.

“Тренировъчният процес за подрастващите се промени драстично”, посочва Краац и разказва: “Когато бях играч на Айнтрахт през 80-те години, тренировките преминаваха главно в тичане и трупане на мускулна маса. Сега приоритет са техническите умения, като топката присъства в почти всички упражнения”.

Краац споделя, че скаутите на Айнтрахт търсят най-технически надарените деца до 10-годишна възраст, независимо от тяхната физика. Наблягането на силовата част в тренировките идва едва, когато децата станат на 16 години.

Официалните данни сочат, че клубовете от Бундеслигата отделят над 100 милиона евро годишно за своите детско-юношески школи. И са подлагани на много сериозни проверки.

На всеки 3 години инспектори от местната футболна федерация подлагат академиите на серия от тестове. Попълва се доклад от над 800 въпроса, свързани с целия процес – от тренировките до това как клубове помагат на децата за образованието им.

За да разполага със собствена академия, всеки клуб трябва да получи лиценз, удостоверяващ наличието на финансова стабилност за поддръжката на тази школа.

Федерацията има и още едно основно изискаване – всеки клуб трябва да може да разчита на саморегулация по правилото “50 плюс 1 процента”. С други думи мажоритарния дял трябва да е собственост на феновете.

И отбори като Айнтрахт Франкфурт са абсолютно категорични последователи на тази философия. “По-добре да изпаднем, но да запазим нашата идентичност и да не се продаваме на инвеститори от чужбина”, казват фенове и ръководство в един глас.

Но не искат ли привържениците повече пари в любимия си клуб, повече световни звезди? Като в Челси или Манчестър Сити, радващи се на безмерните богатства на руски олигарх и арабски шейх. 

Йоханес Рап, който си купува сезонна карта за мачовете на Айнтрахт от 10 години насам, дава отговор на този въпрос: “Като член на фенклуба плащам сравнително ниска цена от 104 евро, срещу която мога да присъствам на всеки от 17-те домакински мача през сезона. Осигурен ми е и безплатен обществен транспорт до стадиона”. Колко от феновете в останалите първенства на високо равнище могат да се похвалят с такива ниски цени? В Англия, например, говорим за 10-кратно по-скъпи сезонни карти.

А както се вижда и от настоящия финал в Шампионската лига, качеството на Острова определено е по-ниско.

През изминалия сезон Бундеслигата се установи като шампионата с най-висока посещаемост в света – средно по 42 хиляди души на всеки двубой.

Обобщението на промяната след фиаското през 2000-та година – германският футбол вече залага на младостта и техниката, а не на физическата мощ, като феновете са в сърцето на управлението на своите клубове, ръководени с изключителна финансова прецизност.

Апогеят на този модел бе отминалата съботна вечер. Но е твърде вероятно той да се окаже доста по-продължителен от един финал в Шампионската лига...