Отпред играем за 0:0, отзад - каквото стане!

Когато два отбора не могат да си вкарат гол в продължение на 210 минути, те навярно са италиански. Ако не са, значи са твърде дефанзивни или пък просто слаби, поне в атака.

Вчера Левски успя да изхвърли вечния си враг ЦСКА от турнира за купата на България, след като двата отбора изпълниха общо 18 дузпи, за да определят победителя. Преди това ни представиха постна продукция, която би се харесала само на "футболни вегетарианци" или на хазартни типове, които са заложили на знак "Х".

ЦСКА заслужаваше повече място на четвъртфиналите, защото създаде повече положения, игра с по-малко страх и за капак не получи очевидна дузпа. Големият проблем на "армейците" обаче е, че те така и не сътвориха нито една смислена атака.

Комичната защита на Левски увисваше при почти всяко центриране в наказателното поле. Венци Василев и Джаксън Менди отправиха по два удара с глава, без да бъдат притеснявани от защитници в синьо. Неточен мерник, гредата и Пламен Илиев спряха "армейците" към заслужена победа. И съдията, разбира се. Защото при гол във вратата на Левски, отново щяхме да видим психологически затормозени "сини" футболисти в интервютата след мача.

Макар да липсваше креативност и гениално хрумване при атаките на "червените", те поне се опитваха да търсят гола чрез изсипана в наказателното поле топка след корнер или фаул. В лагера на Левски се наслушахме от закани преди мача, макар и с доста по-умерен тон след боя от ЦСКА с 0:3 за първенство. Фактите показват, че "сините" не успяха да вкарат гол на вечния си противник след точно 300 игрови минути този сезон.

Тимът от "Герена" имаше нужда от попадение вчера и в никакъв случай не трябваше да допуска такова. В голяма част от срещата обаче момчетата на Тони Здравков спазваха станалата популярна за родната действителност изкривена максима "отпред играем за 0:0, отзад - каквото стане".

С централен нападател като Макриев е лесно да спазиш това правило. Таранът имаше две изяви в мача - доста неточен шут и игра с ръка в собственото си наказателно поле. Един мой съсед сравни нападателя на Левски с Марио Манджукич заради "здравата работа, която вършат в дефанзивен план и увличането на съперниците".

Трудно успях да сдържа смеха си, чувайки невярващо тези думи. Не искам да обиждам Макриев и затова няма да коментирам спортните му качества, само ще кажа, че противниковите защитници не са влюбени ученички, за да ги увлича.

Трудно ми е да определя кое е по-слабото звено на Левски в момента - инертната атака с нападатели, които си оправят самочувствието срещу слабаци като Пирин, Нефтохимик и Любимец, или трагичната защита, която кара феновете на отбора да изтръпват при всяко центриране в наказателното поле.

Светлият лъч от вчера е представянето на вратаря Пацо Тигъра, който се хвърляше като лъв. Дали изтръгнатата с дузпи щастлива победа може да свали психологическия товар от плещите на футболистите на Левски за мачовете през пролетта?

Двете нули на светлинното табло снощи ме накараха да се замисля. Така и не видях прословутия левскарски дух, ЦСКА пък с нищо не напомни за своята "харизма". Два уплашени отбора с ограничени футболни умения, които не отговарят на високите стандарти наложени от тях в миналото. Два бивши гранда (за българските стандарти), които вече не плашат своите опоненти, защото тяхното величие се е изпарило. Претенциите им не отговарят на възможностите.

Навярно мнозина се питат откъде точно идва обозначението "00" за тоалетните. Всичко започва от германските хотели, които са искали да предпазят свои гости от объркване в късните часове след употреба на алкохол. Така тоалетната рязко е била разграничавана от номера на хотелската стая и от най-неориентираните посетители.

Не само вчера, но и през последните няколко сезона ЦСКА и Левски са като объркани и пияни гости в непознат хотел. Продукцията и на двата отбора много често не си заслужава билетчето, защото е кръгла нула. "Продукция" като за тоалетна, но в края все някой трябва да пусне водата.

Друми Георгиев, Gol.bg