У-лицата: След "промените" – вървим след събитията

В центъра на Стара София ще ни разходи КвАРТал Колектив, за да усетим автентичния дух на района, обхождайки границите на т.нар. квАРТал. Те ограждат карето между бул. "Мария Луиза", бул. "Дондуков", бул. "Васил Левски" и бул. "Сливница" и ще се отворят за всички гости и жители на София в дните 15-17 септември, когато ще се случи квАРТал Фестивал 2017.

Участниците в тазгодишната програма населяват повече от 60 локации.

"Както и миналата година, когато стартирахме проекта, имаме и Зони +, например, от другата страна на "Мария Луиза", където се намира впечатляващата Софийска синагога, също част от ключовите локации", обяснява ни Мартина Панайотова, част от  организаторите. -  По този начин КвАРТал по естествен начин се разполага в границите на Стария еврейски квартал или центъра на Стара София – район изключително процъфтяващ от началото до средата на XX в., който за жалост днес тъне в забрава".

И за да бъде освежено изброеното пространство, София ще бъде обсадена от различни по дейност ателиета, разнообразни работилници, барове, ресторанти, танцови студия, културни центрове и фондации, рекламни агенции, места за споделено ползване и работа, кино, църква, арт школи, спортни и йога центрове...

"Разнообразието наистина е огромно и напълно оправдава тазгодишния слоган на фестивала: "Различното живее прекрасно заедно!" , допълва Мартина.

Колективът на КвАРТал

Сред участниците са Дойчин Котларов, арх. Христина Каменова и Мартина Панайотова. Дойчин живее от над 5 години в КвАРТала (в кооперацията на ъгула на бул. "Дондуков" и ул. "Бачо Киро"). Усеща ритъма и автентичния дух на района и сравнявайки го с подобни европейски квартали, се мотивира да е един от основателите му. през лятото. Също така го мотивира и интелектуалният потенциал на останалите колеги от Колектива.

А сред тях е и Христина Каменова. Участвала е като гост-водещ на архитектурно-историческа обиколка в рамките на "Квартал Фестивал". Това начинание я запознава с екипа и някак естествено става част от него като млад архитект и специалист в областта на опазване на недвижимото културно наследство на България.

Тук е и Мартина Панайотова. В процеса на работата й първо като журналист, а впоследствие като ПР и организатор, работи активно с почти всички от замесените в квАРТал Колектив лица. Именно те я въвеждат в идеята.

"Столицата ни е единствена в Европа, която си няма място, в което изкуството, културата, занаятите и забавлението могат да "се вихрят на воля", да радват жителите на града и да привличат още повече чуждестранни туристи. Това, според мен, е огромен пропуск, който всички ние трябва да се опитаме да поправим незабавно", категорична е тя.

"А такива са зоните Савамала и Цетинска в Белград, кварталът Lipscani в Букурещ, еврейските квартал на Будапеща -  District VII, на Краков – Kazimierz, на Прага - Josefov, Museumkwartier на Виена и Амстердам, Нойкьолн в Берлин, Трастевере и еврейския квартал на Рим и др.", допълва и Дойчин.

Според него между посочените и КвАРТал има редица сходства. "Това е предизвикателството пред нас, но и пред Общината. Чака ни още много работа", категоричен е той.

Общината

Що се отнася до това как общината се грижи за столицата, Котларов е убеден, че трудно се среща разбиране по отношение на културната политика, която трябва да следва европейски град с мащабите на София.

"Смятам, че 28 години след, "промените" продължаваме да вървим след събитията. За да съм обективен е редно да спомена, че в лицето на сегашния кмет на Район Оборище (където административно попада КвАРТал) има плахи опити за съдействие и разбиране на проблемите и търсене на начини за тяхното разрешаване".

Кварталите

"Потенциалът на кварталите ни тепърва се открива и осъзнава", отбелязва Дойчин. Според арх. Каменова, историята на София е уникална и строго специфична.

"Разгръща се точно като фабулата на разказ или приказка и е много логична. В този ред на мисли – всеки софийски квартал носи духа на времето, в което е създаден. А самата архитектура на София е толкова специфична поради нейната експерименталност и стремежа да обедини външни архитектурни влияния с български традиции на обитаване".

Освен традиции, обаче - кварталите ни си имат и доста сериозни проблеми. Що се отнася до фокуса на проекта сред тях е лошото състояние на по-малките улички в района – Сердика, Веселец и др., недостатъчното осветление нощно време, което е и причина доста хора да се страхуват да пресекат зоната под бул. "Дондуков".

"Това продължава да се възприема като Зоната на здрача, нещо което искаме да обърнем като тенденция чрез проекта си. Недоброто състояние на къщи – архитектурни паметници в КвАРТал също е проблемно", казва Дойчин.

Затова пък най-ценните пространства, които остават невидими за столичани са много. За архитекта техният потенциал се крие във вътрешните дворове на София - "причудливо място, което съвместява уединение и бягство от големите улици и социализация между съседите. Накратко – малки градски "оазиси".

Христина Каменова също така е убедена, че архитектурата ни е адекванта, особено в по-старите квартали.

"Поддръжката на сградния фонд и уличната регулация са големите препъникамъни, заради които някои части на Столицата изглеждат неприветливи. Ако сградите се поддържат, а по уличките не профучават рали състезатели, не бихме живяли по – различно от гражданите на Мюнхен или Виена например", отбелязва тя и допълва, че кварталите в София имат дух, който създава чувство за принадлежност.

Със сигурност всеки прави разлика между Стария център, Лозенец или пък Редута и дори с гордост се идентифицира като жител на квартала си.