Елисейският дворец за Кристо: Той носеше блясъка на гения

Неговите парижки години са годините на разцъфването на таланта му
2 юни 2020 13:17, Нели Христова
72
Елисейският дворец за Кристо: Той носеше блясъка на гения
Снимка: БГНЕС

Френският президент Еманюел Макрон и съпругата му изразиха своите съболезнования към близките на Христо Явашев - Кристо. Началото на кариерата му започва именно от Франция. Там той среща и своята половинка и партньор в начинанието му - Жан-Клод. От Елисейския дворец разпространиха красиво писмо, чрез което почетоха артиста, който почина на 84 години в дома си в Ню Йорк.

"Той носеше лудостта на величията и блясъка на гения. Кристо, творецът, който обичаше да облича монументите в своите титанични опаковки, си отиде вчера. На границата между рисунката, скулптурата и архитектурата, неговите мащабни произведения превръщаха сгради и пейзажи по целия свят в събития на поезията.

Роден през 1935 година в България, Христо Владимиров Явашев се обучава в Художествената академия в София, преди да избяга от страната си на 21 години, за да се изплъзне от комунистическия режим. След множество спирки в Европа, той се установява в Париж през 1958. През този период той живее като рисува портрети, но се интересува преди всичко от абстрактното изкуство и ражда първите си идеи за пакетиране на предмети: в ръцете му бутилки, столове, маси всичко се оказва опаковано, обвито, повито.

Така неговите парижки години са годините на разцъфването на неговия талант, на изобретяването на това движение, което ще стане неговият подпис. Това са също годините на най-важната, разтърсваща като мълния и безвъзвратна среща с Жан-Клод, която става негов партньор в живота и изкуството, негова съпруга и помощник. Тези две същества, предназначени да се слеят, родени в един и същи ден, като под една и съща звезда, свързват техния дух и устрем в едно цяло. Кристо. Заедно, те раждат идеята да създават произведения, които няма да се излагат на релси в музите или на пиедестали в галериите, а на открито, пред очите на всички. Техният първи голям боен подвиг или по-точно, голям подвиг в изкуството, е издигната кратковременна Стена от петролни варели на ул. „Висконти“ в Париж, реакция на протест срещу изграждането на Берлинската стена. И акт на раждане на тяхното изкуство in situ.
В средата на 60-те години, двойката се установява в Ню Йорк, и замисля още по-монументални и впечатляващи проекти, които Христо рисува, а Жан-Клод се опитва да направи възможни. Те издигат огромна оранжева завеса над цяла една долина в Колорадо, магичен воал, който вятърът загръща и разгръща. Обгръщат островите на един залив до Маями с големи розови ореоли. Опаковат Понт Ньоф. Най-старият мост на Париж прилича тогава, през няколко есенни дни на 1985, на огромен подарък за парижани. Както един шивач шие на ръка, за да пасне по-добре дрехата на извивките на манекена, Кристо създаваше за сградите поръчкови калъфи за бижута, които прегръщаха формите им и подчертаваха обема им, придаваха им нови цветове и материи. Така той се стремеше „да разкрива като скрива“. Десет години по-късно, той отново постигна това сияние като опакова Райхстага, седалището на германския парламент. Постави също гигантските чадъри, пръснати в Япония и Калифорния, на единия и другия бряг на Тихия океан, свързващи в символен мост Изтока и Запада, и още, тази безкрайна пешеходна пътека на повърхността на едно италианско езеро, покрита с оранжева тъкан, която дава на тези, осмелили се да тръгнат по нея, усещането, че ходят по водата.

Макар да бяха гигантски по своите размери, всички инсталации на Кристо бяха временни, защото той обичаше мимолетността на произведението, която налага неотложността на погледа. Като естет, той твърдеше, че създава произведения, които не носят никакво послание и имат за цел единствено да събудят и раздвижат сетивата. Да накара другите да опитат величието на един монумент или пейзаж, да попие погледите в тъканите, които ги обгръщат и в техните пулсации, да заслепи чрез оживеността и блясъка на цветовете им: Кристо търсеше чудото винаги и навсякъде.

За всичко това ще можем да си дадем сметка на експозицията в Центъра „Помпиду“, посветена на него, която трябваше да започне в края на март, но беше отложена за 1 юли, поради здравната криза. Това ще бъде израз на почитта на Франция към този творец, който тя обичаше и който я обичаше.

Кристо се целеше толкова високо, имаше толкова големи мечти, че проектите му можеха да отнемат години, дори десетилетия, преди да се осъществят, след тежка борба, често водена от Жан-Клод, за да бъдат преодолени всички препятствия. Такъв е случаят и с едно произведение, родено от неговия дух през 1962, но което ще види бял свят едва след смъртта му. В Париж, през есента на 2021 година: Опаковането на Триумфалната арка. Като последен подарък от този творец за този град, който му даде най-хубавите дарове, на тази страна, където той намери вдъхновението и любовта, и която никога не го забрави.

Президентът на Републиката и неговата съпруга, ценят творчеството на този поет на пространството с грандиозни визии и поднасят най-искрените си съболезнования на неговите близки и на неговите почитатели."

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


72
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
20
3
 
13
 
! Отговори
ЧИТАТЕЛ преди 3 години
Екцентричен и хитеър шмекер, жена му (милионерка) финансира пакетажите, да серадва детето...
19
3
 
28
 
! Отговори
Хахах преди 3 години
Слушах едно интервю с него. Само повтаряше колекционери.Ходил там където имало негови колекционери, нямало смисъл иначе. Харчел много пари. Тук никой не купувал и нямало смисъл и една секунда да стои тук. За какво изобщо попада в нашите новини?
18
3
 
21
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Леля Стефка как увива кренвирши в кварталното магазинче, тоя не може й стъпи на малкия пръст!
17
5
 
25
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Да опаковаш култура си е чиста халтура!
16
4
 
20
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Да, "геният", който искаше да покрие различни културни обекти, създанени от истински творци, с гадното си лъстящо фолио в електрикови цветове. Това ли е да имам предвид за съвремена култура, не мерси!?
15
4
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
пройдохаоженил се за еврейка с парии живеел на гърба на наследството и и роднините итипичен използвачбил слаб и симпатичен и използвал визията симъжката вересия на златотърсачказабравил че е българин и станал еврееин
14
4
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Опаковчик не е артист,нито опаковането на архитектурни и значими сгради не е изкуство.
13
2
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
До МдаНе виждам нищо подигравателно. Сега завършвам и си търся бъдещето. Възнамерявам да се впусна в дълбоките дебри на изкуството на опаковането и подвързването. Знам, че не се учи цели 4 години, а само около 15-20 минути са нужни да се усвои сложната материя на хартията и панделките, но съм наистина заинтригуван и искам да овладея това изкуство. Ако няма да помогнете с полезна информация, моля не се заяждайте!
12
8
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
До ОняТоест, ако някой ти е никакъв е причина да го хулиш?Между другото, какво обяснява хулите към изкуството му? Или и те зависят от това къде е работил?
11
4
 
2
 
! Отговори
Мда преди 3 години
До Анонимен 15Не се издавай на какво ниво ти е разбирането за изкуство.Нека позная: >има ли Магистърска програма по рисуване на китки: примерно такива от които по принцип се "берат" семки да си люпите оглушително>има ли Магистърска програма по рискуване на деЦки рисунки на пиле с пръчка у човката> Има ли Магистърска програма по рисуване на некви неща които приличат на хора, *** нещо не са много истински> Има ли Магистърска програма по правене на подобия на хора от кал и джелезо
10
5
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
В Художествената академия в София има ли все още паралелка по опаковане и подвързване. Магистърска програма има ли?
9
13
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Пак форумни мишчици църкат срещу човека който цял свят познава и то след като е починал. Няма по долно същество от червеното, заслужавате си жалката съдба на вечно изтормозени и смачкани, вечно чакащи нещо което никога няма да стане.
8
3
 
2
 
! Отговори
Мда преди 3 години
Трети ден от отразяването на смъртта му, преди да не се "изметка" пак някой.
7
18
 
10
 
! Отговори
Мда преди 3 години
Вече трети ден от смъртта на Христо Явашев, в тоя форум не спират махленските атаки срещу името му. Според някои от пишещите тук бил и "никой", не било "изкуство" неговото. Името му стигна до Президенството на Франция, но бай *** с ожесточение защитава естетическите ценности на истинския бай *** - кацата със киселото зеле и кисело-лютивия аромат на подправката за шкембе-чорба, пропила се до дъното на душата му.
6
4
 
21
 
! Отговори
Един приятел преди 3 години
Дали е лоша или добра родината си е родина,тя се обича като майка независимо дали е комунизъм,капитализъм,монархия или република.За *** все ще им е виновна.
5
8
 
2
 
! Отговори
До 1 преди 3 години
Факт е, никой не ви обича
4
5
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
По-грозно нещо от модерното изкуство не съм виждал.
3
10
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Елисейския дворец за българските русофили:Те още носят блясъка на кравешка фъш кия 30 години след краха на комунизма
2
4
 
23
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Дали ще го упаковат в чувал ?П.П. За мен ще остане известен с факта, е беше българинът, който смени името си, за да не го асоциират с България...
1
5
 
23
 
! Отговори
Анонимен преди 3 години
Същия блясък виждам и в 120 килограмовата продавачка в бакалията, докато ми увива месото в хартия.