Казусът с КТБ се очаква да окаже отрицателен ефект за икономиката догодина, заяви пред журналисти председателят на временната бюджетна комисия в парламента Менда Стоянова. Днес депутатите от комисията изслушаха на закрито за медиите заседание финансовия министър Румен Порожанов за ситуацията с банката, която вече е с отнет лиценз.

„Тепърва ще разберем колко ще струва това решение. При всички случаи още следващата година ще има отрицателен ефект за икономиката и за БВП“, заяви Стоянова. Тя отчете, че предприятията с разплащателни сметки в банката ще понесат загуби и това ще рефлектира върху техните работници и икономиката като цяло.

На въпрос дали ще последва отрицателен ефект за банковата система, депутатът отговори, че случаят с КТБ е относително изолиран.

Стоянова заяви, че пред депутатите финансовият министър е изразил „едно сериозно разочарование от взаимодействието си с БНБ през месеците, когато нямаше Народно събрание“.

Депутатът смята, че „днес с отнемането на лиценза БНБ прехвърли топката от своята градинка към държавата и правителството“. По темата за оставката на ръководството на БНБ тя обясни, че парламентът няма правомощия да поиска оставката на управителя на Централната банка, както и законови основания да го направи. „Ако има такава оставка, тя ще бъде изцяло морален акт от негова страна“, каза тя.

Менда Стоянова посочи, че Фондът за гарантиране на влоговете е инструмент на държавата, която всъщност е гарант на депозитите. Затова вложителите трябва да са спокойни за изплащането на гарантираните средства, ще се спази срокът по закон, каза тя.

Депутатът посочи, че тепърва ще се избере по кой начин да се набере ресурсът и това ще бъде по критериите колко ще струва това на данъкоплатците, колко бързо ще бъдат набрани средствата и какви са необходимите законови промени, тъй като в момента няма законова възможност Фондът да емитира облигации.

За практическото изплащане на депозитите е разработена процедура от Фонда и по ЕГН вложителите в КТБ ще бъдат разпределени в различни банки.

Менда Стоянова допълни, че актуализацията на бюджета по чисто правни причини ще трябва да бъде внесена в НС от новото правителство и тогава ще бъде гледана ускорено.

Депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров коментира, че по отношение на КТБ е много важно да се проведе международно разследване „до дупка“, да бъдат преразгледани някои от сделките, за да бъде защитен интересът на държавата.

Ефектите са ясни, българската държава трябва да си преследва интереса, коментира и социалистът Румен Гечев, според когото от изтеклата досега информация за банката „е ясно, че е злоупотребявано с парите на депозантите, които са ползвани за разширяването на фирми, свързани с акционерите“.

Бившият финансов министър Петър Чобанов заяви, че отдавна е трябвало да се изясни, че КТБ никога не е искала ликвидна подкрепа от държавата. „Става въпрос за банка, която има проблем с платежоспособността, там ликвидната подкрепа не е подходящ и разрешен инструмент“, каза той.

Запитан колко ще струва отнемането на лиценза на икономиката, той обясни, че анализът е работа на БНБ и МФ. Той припомни, че преди няколко месеца беше предложено банката да бъде разделена на две – на „добра“ и „лоша“, но това не беше прието.

Чобанов коментира, че при всички случаи след отнемането на лиценза една от последиците ще бъде увеличена цена на дълга за България. „С общи усилия ще търсим най-добрите решения, но те трябва да бъдат предложени от финансовия министър, който ще дойде“, допълни той.

Според Чобанов отсъствието на КТБ от финансовата система през последните месеци не се е отразило неблагоприятно на останалите банки.

Той припомни, че докато е бил министър, държавните фирми с концентриран ресурс в КТБ са го разпределили в различни банки, като решението за това бе взето от служебния кабинет на Марин Райков. „Ако към края на февруари 2013 г. в КТБ е имало над 800 млн. лв. пари на държавни предприятия, сега има 240 млн. лв.“, похвали се той.

Запитан какво трябва да предприеме държавата, тъй като сериозни суми на държавни фирми са блокирани в банката, Чобанов заяви, че по отношение на структуроопределящите предприятия може да се иска разрешение от Еврокомисията за държавна помощ при строги условия за оздравяването на тези фирми.

Той обаче отчете, че това трудно може да се приложи към частните компании. Чобанов отказа да коментира колко са депозитите на частните фирми в банката, но информацията по думите му ще стане ясна в процеса на ликвидацията.

Още новини от Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase