Вносителите на електрическа енергия също ще внасят 5% от приходите си от продажба във Фонда "Сигурност на електроенергийната система", решиха депутатите от енергийната комисия към Народното събрание. На извънредно заседание на комисията на второ четене бяха разгледани и одобрени последните, четвърти по ред в рамките на по-малко от година, сериозни промени в Закона за енергетиката.

Те бяха изготвени във връзка с обещанията на правителството да открие нови резерви, така че цената на тока да не се повишава. Една от най-сериозните промени е създаването на специален фонд, в който да се събират средства за намаляване на дефицита в НЕК.

Председателят на комисията Делян Добрев обясни, че приходите от налагането на такса върху вноса ще бъдат минимални, защото вносът на електроенергия у нас е нищожен - 44 хил. мегаватчаса през миналата година и 37 хил. мегаватчаса за първото полугодие на 2015 г.

Добрев уточни, че с предложението обаче се гарантира, че българските производители на енергия няма да страдат от нелоялна конкуренция при вноса. Според него текстът не нарушава европейските правил и при транзит на електроенергия вноска във Фонда няма да се дължи.

Депутатът от БСП Лява България Таско Ерменков посочи, че за да няма санкции и тежестите да бъдат равномерно разпределени освен производителите вноски във фонда трябва да внесат и всички производители и лицензирани лица, извършващи дейност в електроенергийната система. Вноската трябва да бъде намалена от 5% на 4% и общо приходите във фонда ще бъдат 250 млн. лева, изчисли Ерменков.

Предложението на депутата не беше прието от колегите му в енергийната комисия.

Фондът ще набира средства от вноските на производителите и търговците на енергия, продажбата на емисии въглероден диоксид и дарения. Предложението на Рамадан Аталай приходите от зелени сертификати да влизат във Фонда не беше прието. Пред журналисти Делян Добрев уточни, че в момента такива инструменти липсват и затова предложението е отхвърлено.

Вноските във Фонда няма да се признават за разходи и да влизат в цената на електроенергията, обясни още председателят на енергийната комисия.

Валери Симеонов предложи дължимите вноски да не могат да бъдат прихванати. Представители на ЕРП-тата обаче коментираха, че прихващанията са нормална търговска практика и ограничението означава да има възможност плащанията да не бъдат извършвани и да се трупат наказателни лихви. Депутатите не приеха направеното от Симеонов предложение. Идеята на работната група прихващане да има само с разрешение на НЕК също не срещна подкрепа.

Дискусии предизвика търсенето на решение при какви цени да се изкупува електроенергията от възобновяеми енергийни източници, когато се надхвърля годишния лимит на изкупувани по преференциални цени количества енергия. Предварителното предложение беше излишъкът на ВЕИ-производителите беше да може да се изкупува на цена на излишък на балансиран пазар (не повече от 10 лева за мегаватчас в момента).

Депутатите трябваше да решат дали тези излишъци трябва да се изкупуват от НЕК при среднопретеглена цена, достигната на свободния пазар през миналия месец или да излязат на свободния пазар. На свободния пазар се достига цена от около 70 лева за мегаватчас.

Според Рамадан Аталай излизането на свободния пазар на тези производители ще доведе до дисбаланси и предложи НЕК да изкупува по средна цена, достигната на пазара. От Министерството на енергетиката обясниха, че по европейските директиви няма задължение за изкупуване на енергията от ВЕИ-производители, а само стимулиране на производството на зелена енергия и част от мерките е изкупуване на електроенергията на преференциални цени.

По тази причина и депутатите одобриха възможността ВЕИ-производителите да могат да продават излишъците по свободно договорени цени - на НЕК или друг търговец.

С преходните и заключителни разпоредби се правят и промени в Закона за енергията от възобновяеми източници. Депутатите коментираха, че не трябва да има преференции за централите, произвеждащи газ и електроенергия от биомаса. Според Валери Симеонов тенденцията е към ръст на тези централи и това е в ущърб на НЕК.

Рамадан Аталай обаче припомни, че животновъдите имат да изпълняват изискванията на "азотната" директива или ще търпят сериозни санкции. Според изчисленията на депутата от ДПС, за да бъдат изпълнени европейските изисквания у нас трябва да бъдат изградени инсталации, използващи животинска тор с мощност от 35 мегавата. В момента те са 16,5 мегавата.

Текстовете предвиждат още за ВЕИ-централите, нарушили правилата и дали грешни данни при присъединяването към мрежата да бъдат определяни нови преференциални цени.

Тъй като България е изпълнила изискванията за ВЕИ-сектора преференции ще има само за инсталации до 30 киловата, тоест покривните инсталации, одобриха още депутатите по предложение на Мартин Димитров от Реформаторския блок.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase