Искаме да сменим името си, но ако мнозинството откаже – няма план "Б". Общо взето това е положението с Македония към момента.

Западните лидери и правителството в Скопие описват референдума за новото име на страната като исторически шанс да се сложи край на дипломатическата блокада от страна на Гърция, пишат от БТА. Това е възможност правителството да спечели легитимност и може би да направи първите си стъпки към присъединяване към НАТО и стартиране на преговорите за членство в ЕС.

Ако, обаче, резултатите от референдума са отрицателни или пък той се окаже невалиден заради слабо участие, то не е ясно какво ще се случи от там нататък. Защото Македония няма план "Б".

Идеалният вариант би бил, ако гражданите гласуват в полза на новото име – Северна Македония. То беше договорено в т.нар. Преспанско споразумение през юни тази година, което беше подписано от левите премиери на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев.

Според него бившата югославска република трябва да бъде преименувана, за да се сложи край на дългогодишното напрежение между двете страни, заради претенциите на Гърция, че името "Македония" принадлежи на една от нейните области.

Сключеното споразумение беше подкрепено от Парламентът в Скопие с 69 гласа „за“. За промени в Конституцията, обаче, Заев ще трябва да се изправи пред тежката задача, за която е необходимо мнозинство от 2/3. Тоест предложението ще трябва да събере минимум 80 от 120 гласа в Парламента.

Едва тогава Гърция също ще премине към ратифициране на споразумението и ще сложи край на пречките пред присъединяването на съседката си към НАТО и членството и в ЕС ще спре да изглежда толкова далечна мечта.

Междувременно Заев насрочи и референдум като ключов тест за народната подкрепа, въпреки че според Преспанското споразумение от Скопие нямат такова задължение.

Западните лидери се надпреварват да посещават македонската столица, за да призоват гражданите на страната да вземат участие в референдума. Това от друга страна беше и сигнал, че западните страни ще помогнат на Македония само ако приеме споразумението с Гърция.

През последните няколко дни посланието беше предадено лично от германският канцлер Ангела Меркел и външният министър Хайко Маас, американският министър на отбраната Джеймс Матис, австрийският канцлер Себастиан Курц, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и еврекомисарят по разширяването Йоханес Хан.

Заев беше още по-директен и предупреди македонците, че трябва да избират – или приемат новото име, или изолацията на страната продължава.

Въпросът на референдума пита гражданите: "Подкрепяте ли членство в НАТО и ЕС чрез приемането на споразумение между Македония и Гърция?“.

Изходът от референдума, обаче, не е обвързващ за правителството и Заев може да премине към промяна на Конституцията и утвърждаване на промяната на името на страната, независимо от резултатите от допитването.

Националистическата опозиция, обаче, възразява срещу смяната на името и смята смяната на името за отказ от националната идентичност. Има критики и към процедурата, с която премиерът на страната се опитва да превърне споразумението в закон.

"Референдумът е консултативен, така че резултатите му са без значение за възможната ратификация на споразумението“, заявява пред ДПА преподавателя на университета в Скопие и политически анализатор Биляна Вановска.

Конституционният съд отхвърли обвиненията, че референдумът е незаконен, но въпреки това по думите на Вановска той е точно такъв.

Ако той е необвързващ и със спорна законност, тогава защо изобщо трябва да се провежда?

По думите на университетския преподавател натискът отвън показва, че референдумът е важен за международните играчи. Той трябва да създаде впечатлението, че македонците демократично и доброволно приемат споразумението. Идеята на гражданското допитване е именно гражданите да гласуват а политиците – да последват тяхната воля, независимо от решението на мнозинството.

Какво, обаче, ще се случи, ако македонците кажат „не“, не е ясно.

Според Вановска референдумът няма да успее да събере необходимото участие от над 50%, за да бъде валиден. Правителството на Заев, обаче, ще продължи с прилагането на Преспанското споразумение въпреки това.

Един неуспешен референдум би „делегитимирал“ Заев. Ако той продължи напред, ще заобиколи народа – източника на неговата власт, а това ще създаде непредсказуема политическа и социална криза, твърди преподавателят.

Ако, обаче, от Македония изоставят Преспанското споразумение, то изолацията на страната от страна на Гърция ще продължи, а така ще се блокира пътя на Македония към НАТО и ЕС, което ще засили риска от политическа нестабилност.

Македония вече беше на ръба на етническа война през 2001 г., когато албанското население, което е около 1/4 от населението на цялата страна, се разбунтува и поиска повече права.

И в двата случая, обаче, изглежда Македония ще трябва да приеме Преспанското споразумение, ако иска да приключи с международната изолация. Дали референдумът на Заев ще се окаже таралеж, който премиерът на страната сам е сложил в гащите си, тепърва ще стане ясно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase