В Черна гора една магистрала прорязва планината, пресича дефилета и проломи, но засега не води до никъде. И параноичният строеж за един милиард долара заплашва да извади от релси икономиката на малката балканска страна.

След строителни работи, продължили шест години, малкото спокойно селце Матешево представлява невероятната крайна точка на един път, който е сред най-скъпоструващите в света.

През 2014 г. страната-кандидат за членство в ЕС сключи договор за заем от 944 милиона долара с китайска банка за изграждане от китайската компания CRBC на първа отсечка от около четирийсет километра.

"Строежът е впечатляващ и не трябва да се спира дотам", казва пред АФП Драган, 67-годишен пенсионер от Матешево. "Това би било като да си купиш скъпа кола и да я оставиш в гаража".

Участъкът от магистралата, свързващ Матешево и предградието на Подгорица, трябва да бъде открит през ноември.

Но страната с 600 000 жители трябва да намери още над един милиард евро, за да построи 130-те километра, необходими за завършване на магистралата.

Противниците на проекта критикуват също щетите върху околната среда и възможна корупция около един проект, целящ да свърже на юг град Бар на Адриатическо море и на север сръбската граница, а накрая и Белград.

"Положителни страни"

Жителите на селото, разположено на брега на река Тара, включена в световното наследство на ЮНЕСКО с най-дълбокия каньон в Европа, се опитват да видят добрата страна на нещата.

"За нас има положителни страни. Някои успяха да продадат земята си и да заминат, което беше невъзможно по-рано" в един беден район, в който емиграцията е висока, както на други места на Балканите, казва жител на селото.

Гигантските стълбове на издигнатата нависоко магистрала вече се извисяват над къщата му и я правят да изглежда като къщичка за кукли.

"Успях да продам зеленчуци и пилета на работниците" китайци, казва той и изтъква също, че тоновете земна маса, изхвърлени от строежа, са укрепили бреговете на Тара срещу наводнения.

Никой не знае как да бъде изплатен китайският заем, който представлява една пета от черногорския външен дълг.

Първият падеж по кредита е през юли в една страна, в която БВП достигаше едва пет милиарда евро преди коронавируса.

В случай на неизпълнение на договорните задължения арбитражна комисия в Пекин би могла да принуди Черна гора да отстъпи управлението на големи инфраструктурни обекти, според копие от договора, получено от АФП.

SOS към ЕС

Пекин бе обвинен през последните години, че е хванал в "капана" на дълга страни, в които той осъществява гигантски инфраструктурни проекти в рамките на своите нови пътища на коприната.

Китай отрича, че се стреми към засилване на влиянието си на Балканите чрез своите инвестиции.

"Това сътрудничество е от полза и за двете страни, то е взаимно изгодно", уверява посланикът на Китай в Черна гора. "Като се поставят негативни знаци върху китайските инвестиции, това е не само несправедливо спрямо Китай, но е и липса на уважение към балканските страни".

В същото време Черна гора е обезпокоена.

"Ако не намерим източници на финансиране, на които да се опрем, ще имаме големи проблеми", заяви за АФП министърът на инвестициите Младен Боянич. "Ще трябва да поемем тежък товар".

Правителството отправи зов за помощ към Брюксел, който проучва "начините да помогне", но "няма право да връща заеми, сключени с трети страни", според еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей.

Проектът бе лансиран от Демократичната партия на социалистите /ДПС/ на президента Мило Джуканович, която мина в опозиция в края на 2020 г., след като управляваше в продължение на три десетилетия.

Навремето Младен Боянич се обявяваше твърдо срещу магистралата, определяна като авантюристична.

Неправителствени организации говорят за корупция, като заявяват, че повече от една трета от участващите черногорски компании са били тясно свързани с ДПС.

Тайна

Нямаше обявяване на публичен търг, дейностите не са прозрачни, според Деян Миланович, ръководител на неправителствената организация MANS. "Решенията са били взети тайно и това е, което ние плащаме днес".

Правителството обеща да проведе разследване.

Еколозите категорично се обявяват срещу щетите, причинени на коритото на река Тара, въпреки че китайската компания CRBC пое ангажимент да го възстанови в участък от няколкостотин метра.

Намерението е с магистралата да се подпомогне туризмът и да се развият бедни райони, съкращавайки маршрутите, минаващи през великолепни, но пресечени местности.

Днес правителството признава, че очакваните приходи от пътните такси няма да са достатъчни дори за осигуряване на поддръжката, която се смята, че ще бъде в размер на 77 милиона евро годишно.

"Би трябвало да има поне 22 000 до 25 000 автомобила на ден, за да бъде направена магистралата рентабилна", което е много повече от очаквания трафик, обяснява Иван Кекович, инженер, който се е оттеглил от проекта.

Желко Райкович, 55-годишен учител в ски курорта Колашин, близо до Матешево, потвърждава това.

Да се използва магистралата, за да се отиде до столицата, би било по-сигурно и би намалило три пъти времето за пътуването. Но това би струвало скъпо с пътните такси.

"Аз ще тръгна по новата магистрала, само ако има силна буря или спешен случай", казва Райкович.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase