През април 2020 г., в началото на глобалната пандемия, Феликс Карт работи на 14-часови смени като служител по политиките на ЕС. Сред задълженията му е да следи поредица от дезинформация, свързана с коронавируса.

Статии, в които се твърди, че пандемията е измама, че е причинена от 5G, че може да бъде излекувана чрез хидроксихлорохин или алтернативна медицина, се разпространяват по целия континент - част от световен феномен, който СЗО предупреди, че се превръща в "инфодемия". Карт и колегите му в StratCom, отдел за стратегически комуникации на дипломатическата служба на ЕС, твърдят, че са можели да открият модели на дезинформация, свързани с Русия и в по-малка степен с Китай, разпространявани на няколко езика в цяла Европа.

Те се опитаха да маркират фалшивите доклади в своята база данни за мониторинг и написаха вътрешни доклади.   обаче възникнаха, когато екипът прави публична оценка, според която Китай настоява за разпространението на фалшиви новини, за да отклони всякаква вина за пандемията от себе си. Вярвайки, че докладът ще бъде финализиран, Карт е изненадан, когато офисът на Хосеп Борел, ръководител на външната политика на ЕС, спира публикуването му и настоява за пренаписване. В документа, който в крайна сметка е публикуван, критиките към Китай са смекчени.

Карт казва, че е "възмутен". "Нашата работа беше да информираме гражданите на ЕС за опитите на авторитарните държави да ги мамят и манипулират", споделя той. "Винаги съм бил убеден, че нашите анализи трябва да бъдат възможно най-обективни и прозрачни."

Когато оригиналът на доклада все пак изтече, отделът беше обвинен, че се е подчинил на натиск от Пекин. Борел, подложен на разпит от евродепутати, отрече това и от своя страна посочи с пръст за друг член на персонала. Въпреки че той не използва имена, мнозина разбраха, че Борел има предвид Моника Рихтер - чешки анализатор и един от съавторите на доклада.

Епизодът разкри дълбоко напрежение около опитите да се спре вълната от фалшива информация и конспиративни теории. Повече от година ЕС продължава да бъде подложен на упреци заради неуспеха да приложи достоверна реакция на дезинформацията, която се оказа огромна заплаха за глобалното управление на пандемията, включително чрез подхранване на скептицизма към ваксините. Финансовият наблюдател на ЕС, Сметната палата, предупреди през юни, че разпокъсаната европейска стратегия за дезинформация е "изпреварвана" от възникващите заплахи.

Карт и Рихтер вече са напуснали дипломатическата служба на ЕС, но все пак говорят пред The Guardian заедно с няколко служители и бивши служители на ЕС. Появяващата се картина е на контрапропагандни усилия, затруднени по време на пандемията с мандат, фокусиран почти изцяло върху Русия. Това е картина на трудолюбива, но недоукомплектована единица за дезинформация, вградена в бюрократични структури, твърде политически нежелаеща да се вслушва в нейните констатации и недостатъчно подготвена за борба с огромна заплаха като тази, с която блокът е изправен. Тази слабост, казват експерти, е позволила разпространението на вредни анти-ваксърски настроения в цяла Европа и възхода на местните скептични движения среу COVID.

"Отговорът на ЕС оставя отворено поле за антиваксърската дезинформация, подхранва движенията на отричащите коронавируса и сее недоверие към органите на общественото здравеопазване“, казва Натали Фогел, старши анализатор в Kremlin Watch, който следи руската дезинформация за Европейския център за ценности за Политика за сигурност.

"Кремъл ще ни се присмива"

От офис в централата на дипломатическата служба на ЕС в Брюксел, екип от анализатори рови в интернет за публикувани истории, целящи да повлияят на европейското обществено мнение. Те проверяват фактите, които пораждат съмнения. Материал, идентифициран като неверен или подвеждащ, се записва в публично достъпна база данни. Тази операция датира от 2015 г., когато след окупацията на Крим от проруски сили, ЕС създаде звено в рамките на StratCom, посветено на противодействието на руската пропаганда. Неговият водещ инструмент се нарича EU vs Disinfo - проект, насочен към документиране и публично развенчаване на конспиративни теории и подвеждащо съдържание от източници, свързани с Русия. Нейните анализатори пишат за уебсайт и изпращат седмичен бюлетин на английски и руски език.

Якуб Каленски, който бе най-големият анализатор на дезинформацията на ЕС между 2015 и 2018 г., помогна за проектирането на инструмента. Каленски си спомня, че първоначално е работил до голяма степен сам, влагайки дълги часове и смени през уикенда, подпомаган само от мрежа от неплатени доброволци в цяла Европа. "Всички те работеха при нас безплатно, тъй като нямахме пари", спомня той. Екипът се сблъсква с десетки истории за дезинформация на ден. Едва когато нарастват страховете, че руските хакери се опитват да повлияят на изборите, екипът получава първото си специално финансиране от ЕС. След отравянето на Сергей и Юлия Скрипал в Солсбъри през 2018 г. то беше разширено. През същата година ЕС създаде система за бързо предупреждение - инструмент, който държавите -членки на ЕС биха могли да използват, за да споделят информация за дезинформацията.

В работната група сега работят 16 души и има годишен бюджет от няколко милиона евро. Шест души работят единствено по проекта EU vs Disinfo, всички от които са относително млади, с опит в журналистиката, комуникацията или дипломацията. Но размерът и обхватът на операцията са по-ниски от бюджетите, за които се смята, че са на разположение за тези, които използват дезинформация, за да подкопаят ЕС. Съобщава се, че руските държавни медии имат общ годишен бюджет от около 2,8 млрд. долара. Кампания, насочена към популяризиране на ваксината Sputnik V и подкопаваща общественото доверие например в Европейската агенция по лекарствата, се ускори през пролетта на 2021 г. с комбинираното участие на руските държавни органи, държавни компании и държавни средства за масова информация, съобщи ЕС през април. Оскъдните ресурси на работната група на ЕС обаче означават, че тя може само да се надява да улови "върха на айсберга", казва Каленски.

"Имахме шега помежду си, че ако Кремъл можеше да види колко хора работят и при какви условия, те ще ни се присмиват", спомня си Моника Рихтер. "Не е загадка колко малък и с лоши ресурси е екипът ни."

До пандемията не са били наблюдавани фалшиви истории, произхождащи от страни от ЕС или свързани с държави, различни от Русия. Докато Китайската глобална телевизионна мрежа (CGTN), англоезичен кабелен новинарски канал, контролиран от Китайската комунистическа партия, обмисля разширяването, в Брюксел доскоро имаше само двама души, работещи по китайската дезинформация.

Няколко бивши анализатори от ЕС заявяват, че множество подкрепяни от държавата кампании за дезинформация, не само руски, са се възползвали от COVID, а Рихтер смята, че ограничената насоченост на ЕС към Русия "се е отразила на легитимността на проекта".

Водещият говорител на ЕС по външните работи Питър Стано заяви, че мандатът, даден на работната група от правителствата на ЕС, е преди коронавируса, когато основното предизвикателство за дезинформацията е идвало от Русия. Той добавя: "Най-големият брой случаи на дезинформация, и най-вредният, свързани с пандемията, са свързани с Русия".

И все пак през март тази година Борел призна, че на ЕС му липсват правомощия или ресурси за проследяване на променящата се заплаха от кампании, положени по време на пандемията, произхождаща от Китай. Той каза, че "хибридната" тактика, насочена към общественото мнение и критичната инфраструктура на ЕС, е нарастваща заплаха за "демократичните ценности" на ЕС. Стано казва, че сега трима говорители, които работят в стратегическите комуникации на ЕС и че се наемат още.

За някои критиките към усилията на ЕС пренебрегват ограниченията му като съюз, чиито окончателни решения се вземат от 27 правителства. Някои от тези правителства нямат апетит да се изправят срещу Москва или да разкрият връзки между външни участници и местни разпространители на конспиративни теории за ваксините и локдауна. "Мисля, че въпросът, който трябва да се зададе, е какво може да направи ЕС", казва Александър Алафилип, ръководител на независимата неправителствена организация DisinfoLab на ЕС. "Понякога хората си казват: "Да, ЕС трябва да направи това!". Но те не държат мандата, така че без него не могат да се трансформират в нещо, което не са. "

"Играем шах, но те ни удрят в лицето"

През първата седмица на април 2020 г. се съобщава, че САЩ са заловили пратка предпазни маски от Тайланд, изпратена към Германия, и са я отклонили към САЩ. Американските власти незабавно осъдиха историята като лъжа. Но в момент, когато спешните доставки на оскъдните лични предпазни средства бяха грижа за обществените здравни служби, германските власти обвиниха администрацията на Тръмп в "модерно пиратство".

Фогел вярва, че провалът на ЕС да предприеме стабилна и бърза реакция срещу история, която изглежда е измислена, за да забие клин между ЕС и САЩ, отвори портите за наводнението от инфодемия.

Безоснователни версии за иззети маски се появиха в Италия, Германия, Гърция и Франция, а Фогел казва, че базата данни ги е картографирала, докато те са се разпространявали "като вирус". Но европейските институции не успяват да реагират адекватно.

Според Рихтер ЕС е предпочел да разчита на социалните медийни платформи, за да премахне невярна информация. "Институцията е изключително устойчива на справяне с дезинформацията като заплаха за националната сигурност", казва тя. "Те искат да го деполитизират и да го третират като технологичен проблем, който е отстранен от въпроса за авторитарното влияние в Европа."

Стано казва, че тази критика погрешно тълкува ролята на ЕС, която е част от колективни усилия, включително платформи за социални медии и държави -членки. "Основната задача за Брюксел е да разкрие информацията от отворените източници и ние го правим много прозрачно и видимо", казва той. "Битката се води предимно в отделните държави, на техните езици, в техния национален контекст."

Но в доклада си от юни Сметната палата обвини правителствата на ЕС в това, че не са потърсили отговорност от технологичните компании или не са направили достатъчно по отношение на доказателствата, за които специалистите от ЕС призовават. Проектът EU vs Disinfo е "инструмент за повишаване на осведомеността относно руската дезинформация", но правителствата на ЕС не използват системата в пълния й потенциал, за да предотвратят "сериозната заплаха", представена от злонамерена манипулация на европейското обществено мнение.

Бивши служители добавят, че работната група е била подкопана и от служители, които твърдят, че предпочитат да облекчат критиките в докладите, отколкото да рискуват дипломатически конфликт. Рихтер твърди, че докладите на EU vs Disinfo често са били обект на политическа редакция от висши служители на ЕС, докато други служители казват, че смятат, че работата им е "неудобна" за ЕС. Стано отрича висшите служители да редактират констатациите, но казва, че е нормална практика черновите да бъдат разпространявани преди публикуването на окончателните версии.

Каленски е на мнение, че отговорите на висшестоящите са непоследователни. "Не всички случаи и инциденти, за които се опитвахме да подчертаем и да предизвикаме тревога, бяха публикувани", категоричен е той.

Няколко източници предполагат, че вместо да се опитва да поправи EU vs Disinfo, ЕС трябва да финансира гражданското общество, за да свърши тази работа. "Не искате тази работа да се извършва от политическа единица, която страда от въпроси на демократичната легитимност", казва Рихтер.

Каленски запазва вярата си в работната група на ЕС и каза, че блокът трябва да му даде повече ресурси и да разшири мандата си за проследяване на китайските кампании. "Водим война, в която не знаем колко танкове и колко самолети има врагът", каза той.

ЕС трябва да направи много повече, за да се противопостави и накаже извършителите на дезинформация, която работната група документира, добави той.

"Проблемът е, че целият Брюксел е проектиран да бъде безспорен", казва Каленски. "Понякога казвам, че бихме искали да играем шах, докато те вече ни удрят в лицето."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase