На 102 години почина синът на генерал Шарл дьо Гол, съобщава френското издание "Монд".

Филип дьо Гол бе френски адмирал, политик и писател, син на генерал Шарл дьо Гол, президент на Франция от 1959 до 1969 година.

Адмирал Филип дьо Гол е роден в Париж на 28 декември 1921 г. Умира през нощта на 12 март на 102-годишна възраст. Той е първото дете на Ивон Вендру и капитан Шарл дьо Гол, който е ранен при Вердюн през 1916 г. и по това време преподава в Сен-Сир.

Въпреки че прави успешна кариера във френския флот, през по-голямата част от живота си остава в сянката на баща си.

Жертва на славното си потекло, той си отмъщава в края на живота си с бестселъра "De Gaulle mon père" - една изключително лична версия на великия мъж, която завладява широката публика, но предизвиква гнева на историците.

Датата е 9 ноември 1970 г. В Коломбей генералът умира от аневризъм, докато чакал телевизионните новини и вечерното си хранене, седнал до съпругата си в ежедневния си фотьойл.

Филип, най-големият, пристигнал в La Boisserie на следващия ден. Преди да затвори ковчега, донесен от селския дърводелец, той докосва задната част на черепа на баща си. За да разбере - казва той, - дали той и баща му са имали едно и също плоско място в горната част на шията. Отговорът е „да“.

За първи път през този ден "адмиралът", на почти 50 години, докосва главата на баща си. Семейство дьо Гол нямаше голям физически контакт, нито насаме, нито на публични места.

Онова, което великият Шарл имаше като меки думи и нежни жестове, той запази за Ан, дъщеря си със синдрома на Даун, която почина в ръцете му на 20-годишна възраст. Филип, от друга страна, имал увереност, но не и изчерпателност, както и изключителна прилика с великия Шарл: същите тежки клепачи, същият висок, изправен ръст, същите дълги ръце, същият начин да ги разтваря малко, когато говори. Същото плоско място в горната част на шията.

Филип разказва всичко това в книгата Charles de Gaulle, mon père, (Баща ми, Шарл дьо Гол), написана на 80-годишна възраст заедно с журналиста Мишел Ториак.

80 години е възрастта на генерала по време на смъртта му. Той не търси да се оплаче от студеното поведение на баща си, твърде зает да възстанови златната му легенда.

Написвайки тази книга, той иска, както обяснява, да "оправи нещата" и да заличи лошите обвинения, отправени към дьо Гол: предполагаемия му антисемитизъм, предполагаемото му желание да "продаде" Алжир. Резултатът е агиография, която възстановява някои истини, но изтрива някои добре документирани епизоди (като например отричането на престрелката между дьо Гол и Чърчил по повод призива от 18 юни).

Книгата има огромен успех и се продава в над 500 000 екземпляра от всеки от двата тома. Парадокс. Защитавайки паметника на командира, адмиралът най-накрая излиза от сянката му, и се превръща в публична личност.

Дали това му харесва? Можем да предположим, че да, като се има предвид броят на телевизионните му изяви, включително и тези, които най-малко подхождат на старомодната му сериозност.

"Приличах на него, в малките неща", разказва той.

Какъв е бил животът му преди това? Той е роден на 28 декември 1921 г. в Париж. Като ученик в Колеж "Станислас" поглъща романите на Пол Шак, морски офицер и писател (който е екзекутиран при Освобождението заради активно сътрудничество с нацистките окупатори). Скоро Филип избира военна кариера и през 1940 г. постъпва във Военноморската академия. На 18 юни той е на път за Лондон с майка си и сестрите си и "пропуска" призива на баща си.

Незабавно се присъединява към Свободните френски сили, става един от първите, десантирали в Нормандия, участва в кървавата битка за Елзас и в освобождаването на Париж. Именно там той получава първите си медали.

Именно той припомня на баща си за неговите военни подвизи, когато баща му пише военните си мемоари. "О, да, точно така", отговаря Шарл, който след това добавя към ръкописа това леко лаконично изречение: "Синът ми все още се сражава с 2-ра бронирана дивизия".

След края на войната Филип продължава кариерата си във флота – един враждебно настроен към генерала бранш, и където произходът му трудно се прощава. През целия си живот е подозиран, че се е възползвал от висока протекция.

Наричат го Состен, по името на виконт дьо Ларошфуко, беден войник и политик, известен с това, че е удължавал роклите на танцьорките в Операта и е прикривал голотата на статуи с гипс. „Можех да се родя син на пигмей или банту", признава той пред Le Figaro през 2003 г. „Съдбата реши друго. Той ми предаде много. Приличах на него, в малките неща...". Филип разказва също как един ден генералът сложил голямата си ръка върху неговата и казал: "Разбирам всичко, сине. Положението ти никога не е било лесно. Не е никак лесно да си син на генерал дьо Гол. Но отношението ти винаги е било такова, каквото очаквах от теб“.

През 1986 г. той е избран за сенатор от RPR (Rassemblement pour la République, Обединение за републиката) в Париж. Остава сенатор до 2006 г., като при създаването на UMP (Union pour un mouvement populaire, Съюз за народно движение) през 2002 г. преминава към нея.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase