Преди 30 г. – първите стъпки на инвитрото в България

Интервю на проф. Атанас Щерев за сайта Puls.bg
Обновена: 11 юни 2018 13:56 | 4 юни 2018 12:23, Eкип на Puls.bg
4
Преди 30 г. – първите стъпки на инвитрото в България
Източник: Личен архив

Проф. д-р Атанас Щерев откровено за първите стъпки на инвитрото у нас, когато яйчниковите пункции се извършват чрез лапароскопия, а не чрез ехограф, и една 30-годишна история с неочаквано, или очаквано, щастлив край за разпространието на инвитро методиката в България и хиляди родени бебета чрез приложението на асистиранита репродуктивна технология. Отбелязваме 30 години от раждането на първото бебе, заченато чрез инвитро в България. 

Ето какво ни споделя той... 
 
Проф. Щерев, Вие работите в областта на репродуктивната медицина вече повече от 4 десетилетия. Ще ни споделите ли малко повече за това как се стигна до внедряването на инвитро методиката в България?
 
Да, работя в областта на репродуктивната медицина от 1975 г., когато постъпих на работа като асистент на проф. Стоян Докумов, който е основател на акушеро-гинекологичната ендокринология в България.
 
След раждането на Луиза Браун през 1978 г. постепенно светът полудя по новата методика с последователи и горещи отрицания. Независимо от анатемите и негативните коментари в пресата тогава, в специализираните научни издания се публикуваха нови и нови подробности по методиката и беше известно, че през 1984 г. само в САЩ има открити над 400 центъра за инвитро оплождане. Беше ясно, че това е метод за лечение за инфертилитета с голяма ефективност. Тъй като връзката с гинекологичната ендокринология и инвитро технологиите e много тясна, започнах през 1982 г. да включвам темата инвитро фертилизация в курсовете за следдипломна квалификация в Национален институт по ендокринология, геронтология и гериатрия (НИЕГГ) като четях тази лекция. Интересите ми тогава бяха изцяло теоретични.
 
В Медицинска академия в същото време през 80-те години беше създадена специална комисия за осъществяване на инвитро оплождането, като различните фази или моменти на методиката бяха разделени с участието на определени хабилитирани лица. Например лапароскопиите ги правеше проф. Мирков, стимулацията на яйчниковата дейност - доц. Спасов, биологичната част - доц. Живков, ембриотрансфера - доц. Божил Василев и пр. Разбира се, в програмата работеха и млади специалисти, двама от които междувременно защитиха и дисертации за инвитро оплождане при животни, още преди да се роди първото човешко бебе от инвитро оплождане в България. Много пъти съм споделял, че това беше лош път за развитието на една методика в България. Това беше пример за неправилно административно наложена задача, защото опитите с животни са правени вече и то от преди 50 до 100 години и нямаха никаква стойност. Просто трябваше двама специалисти да бъдат изпратени в западна клиника за един или два месеца и методиката щеше да бъде внедрена у нас. Но такива бяха времената тогава. Както споменах, комисията работеше в продължение на години, но раждане на бебе не се получаваше.
 
Как стана възможно извършването на инвитро у нас?
 
По това време в НИЕГГ имаше един стар апарат „Брюл и Кер“. Опитвахме се да продължим внедряването на ултразвуковата диагностика в гинекологичната практика. Този апарат пристигна в клиниката и за голямо мое щастие имаше ректален трансдюсер, който не се използваше от никого. С този трансдюсер се опитвах да видя яйчниците на пациентки с поликистоза или Щайн-Левентал. Понякога в зависимост на местоположението на яйчниците, това се отдаваше, а също така и ставаше възможна визуализацията на матката и от това изпитвах невероятна гордост. Опитвахме се също да пунктираме яйчникови формации по примера на специалисти в други специалности и така търсех съответните пособия за извършване на тези манипулации. Успешно пунктирахме яйчници като в пунктатите попадаха и яйцеклетки с обкръжаващата ги кумулусна маса. Работих в сътрудничество с много изявени лекари. Много често на гости в клиниката при мен бяха д-р Райна Бинева – специалист от І-ва работническа болница, д-р Стела Николова - ехографист в същата болница, и д-р Евелина Матеева от Майчин дом.
 
Изпитвах големи тревоги във връзка с пунктирането, защото знаех, че няма да ми простят и ще имам големи неприятности, ако стане неблагополучие. Тези пункции на яйчникови структури – кисти, доминантни фоликули и др. бяха нещо изключително ново за мен и въобще за гинекологичната практика и криеха много опасности от кръвотечения, възпалителни процеси и други усложнения.
 

4
Още от
Напиши коментар Коментари
2
1
 
0
 
! Отговори
Аутвитро преди 2 месеца
Ако се бъркате в естествената селекция, генофонда ще се се напълни с инфертилни и импотенрни по наследство които няма да могат по друг начин. Но ако става въпрос да се подберат хора с високо айкю над 200 може би това е начина.
1
2
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 месеца
Дерат кожи ама са добри Щеревите

Храни, които помагат за златист слънчев тен (галерия)
Храни, които помагат за златист слънчев тен (галерия)

Храни, които помагат за златист слънчев тен (галерия)

Храни, които подобряват кръвообращението и намаляват риска от съсиреци
Храни, които подобряват кръвообращението и намаляват риска от съсиреци

Храни, които подобряват кръвообращението и намаляват риска от съсиреци