Няколко хиляди потребители, обединени в неформално сдружение, се борят за отпадането на "франковата задлъжнялост" и срещу високите лихви по ипотечните кредити в България. Проблемът е особено остър след 15 януари – тогава Швейцарската централна банка премахна минималния обменен курс от 1,20 франка за едно евро, това оскъпи рязко местната валута и вноските на потребители, взели франкови заеми.

Припомняме, че от началото на 2011 г. швейцарската валута поскъпна силно заради интереса на инвеститорите, търсещи сигурно убежище. Те вкарваха парите си в швейцарските банки, като не ги спря дори ограничителната мярка - лихва по овърнайт депозитите от -0,75 на сто.

Силният швейцарски франк се превърна в заплаха за местната икономика, износителите и туризма. Затова Швейцарската национална банка фиксира курса на националната валута към еврото през септември 2011 г.

Междувременно в редица страни от Източна Европа франковата задлъжнялост се превърна в основен въпрос за финансовата система. Например около 550 000 – 600 000 поляци имат ипотечни кредити във франкове за 38,4 млрд. долара, което е близо 40% от общия ипотечен пазар. Затова през март тази година Асоциацията на банките в Полша (ZBP) предложи да бъде създаден Фонд за преструктуриране на ипотечни кредити, насочен към най-пострадалите заемополучатели, и на стабилизационен фонд, който да помогне на други клиенти да конвертират швейцарските заеми в злоти.

60 000 хървати също са изтеглили заеми в швейцарски франкове. През януари парламентът в Хърватия реши да фиксира обменния курс на един франк към 6,39 куни за следващите 12 месеца.

В Унгария още преди пет години имаше сериозен проблем, тъй като 82% от общата задлъжнялост на домакинствата бяха в швейцарски франкове. Там от ноември 2014 г. кредитополучателите имат право да конвертират своите заеми в унгарски форинти, писа през януари тази година германският Die Welt.

В България обаче проблемът не засегна толкова голям дял от кредитополучателите. Според анализ на Industry Watch 0,8% от всички банкови заеми на физическа лица са в чужди валути като щатски долари, швейцарски франкове, японски йени или британски паунд.

Обединени във Facebook, засегнатите в България настояват банките, които са отпуснали такива кредити, да коригират лихвите според първоначално договорените нива и да върнат изцяло надвзетите суми.

Доколко тези искания са основателни?

Според неформалната организация отпуснатите в България кредити във франкове са основно ипотечни и са най-много 5000, отпуснати в периода 2006 – 2008 година основно от Пощенска банка, но и от Банка Пиреос, както и от УниКредит Булбанк (наследени от Биохим). От Пощенска банка обаче казват, че в момента имат под 1000 клиенти с такива заеми, като средният срок на кредит в CHF е 21 г.

Получателите на такива кредити твърдят, че банките са им предлагали продукта, като са изтъквали ниската лихва и стабилността на швейцарската валута. Според кредитополучателите финансовите институции не са ги предупредили за рисковете при промяна на валутния курс, нито са обяснили, че е имало възможност тези рискове да бъдат предотвратени чрез застраховки.

Неформалната организация твърди още, че в редица случаи банките са започнали да увеличават лихвите по тези кредити в годините на кризата, заради което някои потребители са изпаднали в невъзможност да плащат. Тъй като потребителите връщат заемите в левовата равностойност на франкове, поскъпването на валутата сега утежнява ситуацията.

Следват съдебни процедури. При тях получателите на заеми претендират, че реално не са получавали франкове – само левове или евро, а лихвите са увеличени непазарно чрез повишение на компонентата базов лихвен процент (БЛП). Потребителите настояват за реакция от страна на БНБ, правителството и съда за решаването на създадения проблем.

„Ние искаме да си плащаме кредитите. Най-голямата беда в това е, че хората за взели такива заеми, не за да правят валутни спекулации, а за да си купят жилище“, коментира Цветомила Найденова от Сдружение „Защита на правата на кредитополучателите.

Трябва да се отбележи обаче, че два фактора са натежали при избора на потребителите – при кредитите в CHF навремето лихвата е била по-ниска, в сравнение със заемите в лева или евро. Например заем в левове е бил с лихва около 7%, а в CHF – малко над 5%. Освен това швейцарският франк от години има репутацията на една от най-сигурните валути. Ето защо потребителите може би е трябвало да са наясно, че поемат по-висок риск с тези по-добри за тях условия.

Според адвокат Десислава Димитрова, която защитава потребители, завели дела срещу банки, съществен въпрос е дали в договорите за кредити има неравноправни клаузи, в резултат на което клиентите на банките са в неравностойно положение.

Тя коментира, че от 2012 г. има дела заради франковите заеми, те се оказват сложни, движат се бавно и като цяло практиката е противоречива. По думите й големият въпрос по тези дела е дали е справедливо, социално допустимо и дали противоречи на добрите нрави специалисти, които знаят, че курсът на франка ще се вдига, да отпуснат такива заеми на неосведомени потребители. Освен това тя изтъква, че потребителите са подписали договори за заеми във франкове, но след това по сметките им са били превеждани лева или евро. „Част от съдиите казват: съгласили сте се, дължите франкове. Според други съдии това противоречи на добросъвестността и тази клауза е неравноправна“, допълва тя.

Десислава Димитрова е категорична, че според Закона за защита на потребителите и европейската Директива 91/13 (за неравноправните клаузи в потребителските договори) е важно дали потребителят е имал възможност да влияе върху текста на договора и дали той е бланков или индивидуален.

„При заемите в швейцарски франк рискът се носи изцяло от потребителя, без това да му е разяснено и това е големият проблем“, твърди тя.

„В договорите имаме специални секции, където валутният риск е специално разяснен: какви права имаш и какво може да се случи“, казва Румен Радушев, началник управление „Индивидуално банкиране“ в Пощенска банка.

Превалутиране сега?

От 24 януари Пощенска банка предлага на кредитополучателите си със заеми в швейцарски франкове двe програми за превалутиране. Банката обещава, че с двете програми потребителите ще бъдат защитени от поскъпването на швейцарската валута.

„Двете разработени от нас програми бяха приети много добре. Близо една трета от клиентите ни с кредити в CHF подадоха документи за превалутиране и заемите им ще се погасяват с нови кредити в лева“, казва Радушев. Той допълва, че клиентите на банката винаги са имали възможност да превалутират заемите. Банката активно предлагаше тази възможност години наред, преди извънредната ситуация през януари. Въпрос на личен избор е дали клиентът ще се възползва, много го направиха, казва банкерът.

„Ние казваме следното: на 15 януари вашата главница във франкове се е равнявала на 100 единици в лева. На 16 януари вашата главница в левова равностойност става 120 и това е проблем за клиентите. Затова ние се съгласяваме да отпишем 20% от сделката и да ги държим на безлихвена партида за сметка на банката. 80% от главницата остава олихвяема с лихвата, дължима преди превалутирането, а останалите 20%, равни на скока от януари, стоят на партида, по която клиентът не дължи нищо – нито вноски, нито лихви. Така клиентът продължава обслужва редовно 80-те процента, а останалите 20 ние отписваме периодично като генерираме сериозни разходи“, допълва той.

След рязкото покачване от 15 януари курсът на франка падна, което доведе до допълнително облекчение за клиентите, казва Радушев и изтъква, че по тези заеми допълнително са премахнати таксите за управление, които са в границата 0,3 – 0,6%.

Радушев пояснява: „Главницата е една и съща, но заради курсовите разлики, ако имате 100 единици във франкове, на 1 януари или на 30 март 2015 г., преизчислени в лева, те най-вероятно няма да са една и съща величина. Но основата е една и съща, дългът на клиента не се променя“.

„Този рязък скок на франка, за съжаление, показа, че не е добре валутният риск да се носи от клиентите. Но аз не мога да накарам насила клиентът да превалутира. Договорът е между две страни: единият предлага, другият приема“, допълва банкерът.

„Горещо препоръчвам на тези хора да не спират да си обслужват кредитите, с идеята да накажат някого. Ако го направят, те вредят единствено на собственото бъдеще. След три години например може да решат да развиват бизнес или да купят жилище. Негативният резултат ще е единствено за тях заради кредитната история. Ако имат затруднения, да дойдат и да помислим за преструктуриране“, коментира той.

От УниКредит Булбанк заявиха в коментар за Investor.bg, че кредитите в швейцарски франкове са малко като обем в банковата система (по-малко от 0,5% или по-малко) и почти единични вече случаи в кредитния им портфейл. „Тези случаи при нас са наследени най-вече от присъединилата се към УниКредит Булбанк банка Биохим и почти всички са превалутирали. Разбира се, нормална практика във всички страни е да има и заеми в чуждестранна валута, ако има търсене. В определени периоди тези заеми са по-изгодни. За щастие, в България хората, които са ги избрали заради много благоприятните преди условия, не са толкова много, предвид променената ситуация", посочиха от финансовата институция.

Съветът към клиентите на УниКредит Булбанк е да предпочетат заеми във валутата, в която получават доходите си. „В началото на годината при прoмяната на курса на швейцарските франкове препоръката ни беше хората да изчакат и да не бързат да превалутират, тъй като само щяха да понесат допълнителни загуби“, казват от банката.

„На малкото клиенти във франкове още при предишната ситуация с франка е предложено превалутиране на заема при нас без такси, същото се случи и сега. Лихвите по франковете обаче са били по-ниски при сключването на договора, така че за някои клиенти въпреки по-неизгодния курс е било по-добре да се запазят във франкове, вместо в евро, но с друга лихва. Но повечето кредити са превалутирани. Подобно превалутиране без такси е възможно и сега“, допълват от УниКредит Булбанк.

Съдебната практика

Засега е трудно да се говори за единна съдебна практика при делата на потребители с кредити в швейцарски франкове. Потребителите оспорват повишените лихви, след промяна на БЛП. Исковете, свързани с връщане на суми заради курсови разлики, в някои случаи биват уважени, а в други – отхвърлени.

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase