"Без будилник": Пещерен туризъм или да кажеш "да" под земята

Разходете се с нас в една от най-красивите ни пещери - "Венеца"
Обновена: 5 май 2016 17:10 | 5 май 2016 17:00, Веселина Йорданова
0

Снимка: Dnes.bg

Има една порода хора, които обичат пещерите и за тях е удоволствие да се врат във влажните им зали. Има и други, които далеч не са толкова впечатлени и даже изпитват клаустрофобия от липсата на светлина и по-тесните места. Но ако сте по средата във впечатленията си, една пещера ще ви убеди да се влюбите, както стана с нас. Вижте я в днешния "Без будилник".

Две сватби и две кръщенета вече са факт в последната открита за посетители пещера у нас - "Венеца". В търсене на неповторимото изживяване за личния празник, тя наистина има какво да предложи, за да се запомни. За по-малко от година, откакто може да се разгледа, пещерата е била посетена от над 30 000 души.

Многобройни сталактити и сталагмити образуват интересни форми и за тях посетителите вече са измислили имена или просто фигури, на които им приличат. Ще срещнете Пазителя на пещерата, който ще ви погледне с бездънните си очи, статуя на ангел или Дева Мария, пеликан, чийто клюн свети...

Всъщност пещерата е създадена от полускъпоценния камък оникс и кристалите му светят като фар, щом допреш фенерче до тях.

"Венеца" е с площ около 2000 кв. метра и се намира в местността "Краище" в землището на с. Гара Орешец.

Пещерата, която се смята за една от най-красивите, вече е включена в културно-историческия маршрут "Богатството на Северозапада", разработен от Министерството на туризма.

Групата ни е на ръба за влизане, защото наведнъж се допускат не повече от 15 души. Оборудват ни с каски и съвсем скоро разбираме защо – някои от образуванията буквално те побутват или гъделичкат при преминаването от зала в зала, толкова е тясно на места. Тук е истински бонус, ако си дребен и слаб, мисля си, докато бавно се промушвам.

Истинският наплив на туристи в пещерата е през лятото и с постоянната си температура от около 10 градуса вероятно им се струва, че тя отваря хладни обятия. Ние избираме пролетта и пристигаме първи, за да я  разгледаме необезпокоявани.

Прясно са отворили още една проучена зала в предишния ден и този факт е сладък като всяко откривателство.

Дендрити, хеликтити, оргонити – главата ти се замайва от наименованията на богатството, скрито тук.

Всяка от разкритите зали е различна и сама за себе си, и проучванията продължават. Всеки от туристите пък наистина може да "види" различни фигури според въображението си или просто да се полюбува на комбинацията им с художественото осветление.

Неусетно сме пред тази, която според повечето хора прилича на Божията майка или на ангел. Уредникът ни разказва, че част от хората изпитват необяснимо спокойствие, щом застанат пред нея, даже нещо като сънливост. Пазителят пък ни гледа строго да не навредим на природните богатства, скрити тук. Оказва се, че и от това има нужда, защото е имало желаещи да изронят фините кристалчета...

"Венеца" е открита случайно през 1970 година. Входът й бил кладенец, затрупан с камъни и при едно от взривяванията в кариера наблизо, те пропадат надолу и работниците виждат пещера в отвора. Когато отиват на място доайенът пещерняк Александър Леонидов и негови колеги онемяват, защото подът е обсипан с разноцветни кристали.

Оказва се, че камъните са ограничили достъпа на кислород и липсата на контакт с външната атмосфера е довел до промени в микроклимата на пещерата. Водата започнала да изкристализира, а различните цветове се получили от различния състав на глината и скалите.

Дължината на пещерата е едва около 200 метра. Вече е минал час, а не ни се тръгва, но външният свят ни напомня за себе си, защото звънецът известява, че следващата група потропва нетърпеливо навън. Кой знае, може би това е покана отново да дойдем.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари

Спонсорирани публикации