Фан Чжън си спомня, че студентите мирно са напуснали пекинския площад Тянанмън сутринта на 4 юни 1989 година.

Няколко хиляди студенти седяха цяла нощ до Паметника на народните герои на площада след седмици на протести срещу корупцията в правителството. Около 4.00 ч. последната група започна да напуска площада, точно когато танковете приближаваха.

По-рано този месец Фан разказа за преживяванията си на проява в Тайван, организирана за отбелязване на 30-годишнината от кръвопролитията на площад Тянанмън, когато загинаха най-малко няколкостотин души, а според някои оценки - няколко хиляди, пише ДПА.

"Бях свидетел и жертва на клането на 4 юни", каза Фан, който е председател на Китайската фондация за демократично обучение, организация с нестопанска цел. Той настоява за отговори защо и по чие нареждане армията се е обърнала срещу невъоръжените демонстранти.

Фан беше седнал на подиума до Ли Сяомин, бивш лейтенант от Народоосвободителната армия, който бе сред войниците, изпратени на площад Тянанмън на този ден.

"Не искаме да чакаме повече", каза Фан и добави: "Вярвам, че истината за 4 юни скоро ще излезе наяве и ще се въздаде справедливост".

В континентален Китай всяко споменаване на годишнината е забранено. Цензурата в интернет е засилена около тази дата, и дори прикрити споменавания като "Май 35" или емотикон със свещ са автоматично отстранявани от социалните мрежи.

Оцелели и членове на техните семейства, които все още живеят в Китай, са строго следени и не им е разрешено да говорят пред чуждестранни журналисти.

Годишнината съвпада с особено чувствителен момент за управляващата Китайска комунистическа партия (ККП). Икономиката на Китай бележи забавяне под натиска от търговската война със САЩ, а Пекин е изправен пред нарастващи критики заради масовото интерниране на мюсюлманските малцинства и ограничаване на различни граждански свободи.

Но хората, които бяха на Тянанмън на този ден и по-късно напуснаха Китай след години на правителствен натиск, все още помнят.

След като напуснала площада на 4 юни, групата на Фан отишла на булевард "Западен Чанан" и продължила да върви в западна посока.

Изведнъж зад тях се появила група танкове. Фан, който тогава бил студент в най-горния курс в Пекинския институт по физическо възпитание, си спомня, че танковете изстрелвали газови гранати срещу тълпата.

Една граната избухнала точно зад него, като обгърнала групата в гъст дим. Студентка от университета на Фан припаднала. Той я вдигнал и занесъл на безопасно място зад парапета на тротоара.

"След секунди танкът приближи тротоара и се насочи към мен", разказа Фан в качеството на очевидец пред правозащитна организация и добави: "Изглеждаше, че дулото е на сантиметри от лицето ми. Не успях да се скрия навреме. Проснах се на земята и започнах да се търкалям. Но беше прекалено късно. Горната част от тялото ми попадна между гъсеничните вериги, но двата ми крака бяха прегазени".

Фан дошъл в съзнание в местна болница, където и двата му крака били ампутирани.

По-късно той се опитал да възобнови спортната си кариера, като представлявал Пекин на спортни състезания, но напуснал страната след продължителния тормоз от страна на властите, които искали да лъже, че не е изгубил краката си на Тянанмън. Сега той живее в района на залива на Сан Франциско със семейството си.

На проявата в Тайван видимо смутеният Ли, бивш офицер от Народоосвободителната армия, повдигна въпроса кой е заповядал на армията да атакува демонстрантите.

"Никой не е заповядал директно да се стреля и убива", каза Ли. Той добави, че тогавашният лидер на ККП Дън Сяопин дал "твърде двусмислени заповеди" с цел да прехвърли отговорността върху подчинените си.

"Например беше ни заповядано да стигнем до площад Тянанмън на всяка цена", каза Ли и добави, че командирът би могъл да възприеме това като "зелена светлина" за войниците да стрелят по демонстранти.

Аз не съм убивал, но виждах как убиват хора, и чух за хора, които са били убити, и някои невинни хора бяха убити", каза Ли пред ДПА в кулоарите на проявата.

Ли, който сега живее в Австралия, каза, че е травмиран от преживяванията си и, че иска да допринесе за историята като говори за това, което се е случило.

Най-известният кадър, с който светът запомни клането на площад Тянанмън, е на "Мъжа пред танка" - самотен мъж, стоящ пред танкова колона, напускаща площада на 5 юни. На кадрите първият танк от колоната се опитва да го заобиколи, после спира, след което мъжът се покатерва отгоре на танка и изглежда, че си говори с войниците.

Въпреки че кадрите привлякоха интереса към протестите по света ККП ги използва също като част от своята пропаганда, като твърди, че войските не са откривали огън по протестиращите. Междувременно на оцелели са обещавани университетски дипломи и работа в замяна на тяхното мълчание, а онези ,които са проговаряли, са били преследвани, каза Фан.

Скоро след протестите обаче ККП реши да цензурира всяко споменаване на 4 юни, като откри "нова ера, построена върху колективна амнезия", национализъм и икономически растеж, каза френският социолог Мишел Бонен.

Западните демокрации отначало наложиха санкции на китайското правителство за разгонването на протеста, но по-късно вдигнаха санкциите, когато китайския пазар се отвори с обещаващ потенциал.

Бившият студентски лидер Ван Дан смята, че западните страни са проявили "наивност", когато са свалили гарда си в отношенията с Китай.

Сегашното масово интерниране на етнически малцинства в района на Синцзян е последният пример за безпощадността на Пекин, каза бившият студентски лидер Уър Кайси, който е от Синцзян и е етнически уйгур.

Уър, който сега живее в Тайван и работи в инвестиционното банкиране, се тревожи, че статутът му на дисидент е навредил на родителите му в Синцзян.

Но той е изпълнен с надежда, че в крайна сметка нещата в страната му ще се променят.

"Пребивавайки в изгнание, запазих вярата и надеждата, че един ден ще видя паметник на площад Тянанмън, в чест на загиналите ми другари", каза той.

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase