Президентът Си Цзинпин има амбициозната цел да извърши "национално обновление" и да утвърди Китай като силна и процъфтяваща страна до 2049 г., когато ще се навършат 100 години комунистическо управление. Само че има един проблем: Доналд Тръмп също иска да направи Съединените щати отново велики, пише Асошиейтед прес.

Задаващият се сблъсък между нова сила във възход и световния хегемон е основното от серия нови предизвикателства пред Китайската комунистическа партия, която чества 70 години, откакто е на власт.

Партията почти сигурно ще управлява по-дълго, отколкото еквивалента й в Съветския съюз, останал на власт 74 години до неговото разпадане през 1991 г. под тежестта на икономическата стагнация. Точно обратното - Китайската комунистическа партия направи забележителен завой в политиката, извел милиони от бедността и превърнал страната в глобална икономическа сила. Всичко това става с цената на драконовски мерки срещу всякакво инакомислие.

Но тази формула, оказала се от голяма полза за партията през годините на двуцифрен растеж, се нуждае от реформа в момент, когато икономиката се забавя, населението остарява, а амбициите на Си както в икономическата, така и във военната сфера, се сблъскват с интересите на Америка. Като погледнем назад, колкото и изпълнени с предизвикателства да са изглеждали навремето, това бяха лесни години за Китай и те са към края си.

"През последните 30 години китайците знаеха отлично, че ще живеят добре, стига партията да осигурява силен икономически растеж, стига да се действа прагматично, да се поддържа стабилност у дома, да не се допускат големи грешки и да не се поемат големи големи рискове", каза Минсин Пей, експерт по китайска политика от колежа "Клермонт Макена" в Калифорния. "Днес не знаят", добави той.

През голяма част от периода, в който Китай бележеше солиден растеж, САЩ и други развити страни бяха склонни да помагат с технологии и инвестиции.

Мнозина вярваха, че докато Китай влиза във все по-голяма взаимна зависимост с останалия свят, ще бъде привлечен в доминираната от Запада система, управляваща международните отношения. Така Китай се присъедини към Световната търговска организация през 2001 г. и се съгласи да спазва нейните правила в замяна на по-голям достъп до външни пазари.

Дори тогава някои предупреждаваха, че Китай не бива да бъде допускан. Днес тези гласове - от САЩ до Австралия и части от Европа - излизат на преден план.

Правителството на Тръмп възприема Китай за заплаха. То ограничи достъпа на китайски компании до американски технологии и наложи мита върху вноса на китайски стоки, а това подтикна Пекин да наложи ответни мита за американски продукти. Ескалиращата търговска война застрашава световната икономика.

Във военно отношение двете държави си играят на котка и мишка в Южнокитайско море, а китайските военноморски сили настъпват в територии, в които от дълги години патрулират американците. Китай смята, че САЩ, Индия и други страни са решени да възпрат неговия възход или - според схващането на китайските лидери - изконното му право да бъде доминираща сила в Азия, каквато е бил преди западните, а по-късно японските сили, да пристигнат през 19 век и да подложат Китай на "век на унижение".

"Китай ще продължи да решава проблемите си чрез сътрудничество с останалия свят, но трябва да бъде готов да използва пръчката, за да отстоява легитимните си права и да защити постигнатото през последните 70 години", каза Ли Циншъ от пекинския университет "Жънмин".

Китай върви по път, в който сблъсъкът със САЩ бе неизбежен. Освен това Си не крие амбициите си да превърне Китай в икономическа и военна сила, скъсвайки с подхода, чиито основи бяха положени от бившия лидер Дън Сяопин, да не привлича много внимание на международната сцена. Правителството му отхвърля исканията на САЩ в търговската сфера, увеличава присъствието си в Южнокитайско море и казва, че няма да се поддаде на заплахи.

Според Пей промяната в подхода е започнала през 2008 г., четири години преди Си да дойде на власт, когато Китай направи дебюта си на световната сцена като домакин на олимпийските игри и когато излезе относително невредим от световната финансова криза. Това го насърчи към настъпателност, която се засили при управлението на Си. По мнението на Пей американските политически лидери са възприели по-твърда линия заради поведението на Китай, а не само заради увеличаването на икономическата и военната му сила.

Тази нова настъпателност на Китай ще бъде демонстрирана утре с танкове и ракети на голям военен парад, част от честванията на 70-ата годишнина. Това послание играе много положителна роля във вътрешен план, създавайки чувство на национална гордост, но в чужбина насажда страх от Китай и неговите намерения.

"Си дойде и каза: "Достатъчно дълго се снижавахме", каза Дейвид Цвайг, дългогодишен изследовател на Китай и хоноруван преподавател в Хонконгския научно-технологичен университет. "Той чувства, че Китай сега е достатъчно силен, за да компенсира тези 100 години унижение, за които постоянно говори, и да бъде велика сила".

Партията е изправена и пред вътрешни предизвикателства. Дори преди търговската война бе ясно, че икономическият растеж ще се забави, когато страната достигна средни нива на доходи. Политиката да не се ражда повече от едно дете, въведена от партията около 1980 г. за контролиране на нарастването на населението, остави Китай с по-малко работници, отколкото е необходимо да се издържа застаряващо население. С увеличаването на доходите общественият фокус се насочи от чисто икономическото замогване към подобряване на качеството на живот - една от причините Си да направи свой приоритет опазването на околната среда.

Никой не предрича скорошен край на Китайската комунистическа партия. Цвайг отбелязва, че Съветският съюз не постигна успехи в икономически план, но и въведе политически свободи, които дадоха възможност на хората да изразят негодувание от това.

Китайските партийни лидери направиха обратното - отвориха икономиката и смазаха студентските протести на площад "Тянанмън" през 1989 година. Те изградиха модерна мрежа за следене и разузнаване, която им дава при необходимост значителен контрол над обществото и интернета.

"Те са много могъща държава", каза Цвайг. За хората няма да е лесно да ги свалят от власт. Трябва да избухне някаква невъобразима криза, за да пропаднат", добави Цвайг.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase