Когато Берлинската стена пада на 9 ноември 1989 година, никой не стои начело на бумтовете. Хората просто се събират от двете страни на бетонното ограждение, а тълпата има своя собствена живителна сила.

"Никой не го очакваше. И за това нямахме план“, казва бившият кмет на Западен Берлин Валтер Момпер пред Atlantic.

През следващите дни и седмици Момпер "прави това, което е нужно“ - да свърже градския транспорт между Източен и Западен Берлин, телефонните линии, дори раздава карти на града. Полицейските служители от запад се свързват с тези на изток. Момпер и останалите лидери в града имали бегли идеи какво да правят. Те разчитали най-вече да се адаптират към проблемите, докато възникват.

В Германия обединението започва без правила и без пътна карта. Германските власти, управлявали страната в този преломен период, могат да предложат много уроци на света. Но те са най-ценни за последната държава, разделена от Студена война – Корея.

Според всеки експерт обединяването на острова може да стане само по един-единствен начин – чрез германския стил или по-точно казано, усвояването на Северна Корея според условията на Южна Корея. Само така всичко ще се случи мирно и спокойно.

През годините Сеул се е свързвал с много лидери от онази епоха, станали свидетели на падането на Берлинската стена. Те искат да попият от тяхното знание, но ако се съди по случилото се в Германия, процесът ще отнеме много време и много средства.

Дори и сега обединението на Германия не е завършено. Правителството всяка година публикува доклад за "статута на обединението“. Работещите продължават да плащат "данък солидарност“, който е 5,5% от дохода им – средства, които отиват към Изтока. Когато теглят чертата, експертите осъзнават, че обединението на Германия до сега им е коствало близо 2 трилиона долара.

Корейците ще трябва да поемат по-голяма тежест.

През 1990-те западногерманците изкарват два или три пъти повече пари от източногерманците. През 2017 година БВП-то на глава от населението в Южна Корея е 29 743 долара. За същата година в Северна Корея е 1214 долара. Ще минат много поколения, преди доходите в двете половини на острова да се изравнят.

Според едно от изследванията, обединяването на Северна с Южна Корея ще струва 10 трилиона долара или седем пъти годишният брутен вътрешен продукт на Южна Корея.

"Южна Корея се страхува от обединение по германски стил, казва Андрей Ланков, директор на корейска организация за оценка на риска. - Светът никога не е виждал сливането на две държави, които са толкова различни икономически.“

Съдбата на Германия показва някои основни точки – дори и днес, заплатите в източната половина не са толкова големи, колкото в западната. Икономиката на региона изостава, миграцията от него към Запада е голяма. Подобно преселване на хора от Северна в Южна Корея също ще се случи.

Нито една от водещите компании в Германия няма седалище в източната половина. По-голямата част от немския елит е с корени в Запада. Без изненада 57% от гражданите на Източна Германия казват, че все още се чувстват като второкласна работна ръка.

В Южна Корея се намират Hyundai, LG и Samsung – компании, с водещи позиции в световната икономика. Трудно е да си представим, как при евентуално обединение, те ще издържат на желанието да създадат фабрики в Северна Корея, които да им носят евтина работна ръка. За да не бъде експлоатиран труда на по-ниско квалифицираното население, трябва да бъде създадено лоби. Ще е нужно търпение. А в Германия, приватизацията продължава и до днес.

Но най-големият страх на онези, които изследват сливането на Корея идва не от икономиката, а от здравеопазването. Повечето хора в Северна Корея не просто нямат достъп до адекватно лечение, но и повечето от тях са болни от туберкулоза, хепатит Б и други заболявания. Едно цяло поколение, родено след глада през 90-те, е с намалени познавателни способности.

"Ще вземете ли половината лекари от Юга за да ги изпратите на Север?“, пита Брус Бенет, експерт, който анализира потенциалното сливане на Корея.

"Това са неща, за които трябва да се мисли, но не съм видял подобно нещо“, обяснява той.

После идва и сигурността – изненадващо, разпускането на източногерманската армия минава без проблеми. Тези, които решават да останат във въоръжените сили сменят униформите си с тези на германския Бундесвер. Но в Корея това ще е много по-голям проблем. СССР може и да складира своите ядрени оръжия в Германия, но държавата няма свои собствени. Пхенян от своя страна има между 20 и 30 ядрени бойни глави складирани в над 10 хил. подземни съоръжения в цялата страна. Демилитаризацията и денуклеаризацията на Северна Корея, която има постоянна армия от 1,2 милиона, не само ще консумира обединено корейско правителство, но и ще изисква международна помощ (по-специално тази на Китай, която функционира като международен защитник на Северна Корея).

Според Бенет, армията на Северна Корея едва ли ще се предаде толкова лесно, колкото тази на Източна Германия.

"Те ще започнат да се занимават с криминална дейност. Имат тренинга, имат оръжията. Това ще е просто кошмар“, обяснява той.

Теоретично Южна Корея е по-подготвена от Западна Германия. Поне на хартия те имат план.

Пред тях стои и проблемът с психическото здраве на севернокорейците. Те може би ще бъдат изолирани или самите те ще изолират онези, които са ги предали и са избягали на Юг. И тъй като в Северна Корея не можеш да избираш нищо, те ще имат и проблем дори и с това, какво да си поръчат в ресторант като свободни хора.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase