Кафр Акаб: Ничията земя между Палестина и Западния бряг

Всичките му жители са задържани там заради... любовта
Обновена: 13 ное 2019 22:32 | 13 ное 2019 21:48, Нели Христова
21
Кафр Акаб: Ничията земя между Палестина и Западния бряг
Снимки: Reuters

Високи бетонни сгради, мръсни улици, беззаконие и тежък трафик – такъв е кварталът Кафр Акаб. Пробойна в бюрокрацията го оставя между Палестина и Западния бряг – кварталът е палестински, но е от другата страна на границата, на територията на запада.

Той се разраства бързо. Хората живеят в сгради, които още се строят над главите им, улиците са пълни с коли. Никой от жителите на Кафр Акаб не би искал да се намира тук – сред голите хълмове и прахта. Всички те биха предпочели да живеят в тихите палестински села, обиколени от маслинови горички или в центъра на свещения град. Но едно нещо ги задържа в Кафр Акаб– любовта.

"Принуден съм да живея тук“, казва 41-годишният водопроводчик Иса Кусбе пред The Guardian. В Кафр Акаб той живее с жена си и двете си малки деца, но мечтае да е още по-близо до цялото си семейство.

Под хаотичната окупация на Израел палестинците са разделени на много категории, най-вече според това къде живеят. Близо до върха на бюрократичната йерархия са палестинците в Йерусалим. Град, който Израел е анексирал изцяло и твърди, че е „неразделен“. Те имат право на израелски услуги и могат да пътуват в страната, въпреки че не могат да гласуват или са пълноправни граждани.

Палестинците, които живеят на Западния бряг са по-долу в йерархията. Те не могат да пътуват лесно до Йерусалим. В резултат на това, ако някой палестинец от свещения град се влюби в жител на Западния бряг и решат да заживеят заедно – той може да изгуби първоначалното си гражданство.

Кафр Акаб е отговорът на тази дилема.

Според Израел, кварталът е част от Йерусалим. Но след самоубийствените атентати на втората палестинска интифада в началото на тозе век, държавата изолира квартала, отделяйки го от града с преграда. Така жителите му се озовават в лимбо – технически те са вътре в Йерусалим, но физически са на палестинска територия. Тази бюрократична вратичка позволява на палестинците от Йерусалим да не загубят ценното си гражданство, ако се преместят в Кафр Акаб. Онези, които не могат да преминат границата и са блокирани от преминаване в свещения град, също могат да се установят там.

Кусбе е от Йерусалим. Той плаща данъци на Израел и в замяна получава здравна и социална грижа. Децата му посещават държавни училища. Но съпругата му е от селце от страната на Западния бряг – Рамала.

През първите седем години от връзката им тя не била допускана да влиза в Йерусалим.

"За хората от Западния бряг е трудно. Но и аз не можех да отида да живея с нея в Рамала, защото щях да изгубя йерусалимската си лична карта“, казва Кусбе. След дълги години на борба, съпругата му най-накрая получава позволение да влезе в Йерусалим, но двамата решават да се установят в Кафр Акаб вместо в някой от скъпите квартали на свещения град.

Подобна е и историята на 49-годишният Ибрахим Халифе. Той се оженил за йерусалимка и придобил гражданство, но двамата решават да останат в Кафр Акаб, тъй като така няма да се налага да прекосяват  израелските военни контролно-пропускателни пунктове всеки ден.

Когато Халифе пристига в квартала преди 25 години, той прилича на малко селце.

"А сега е цял град“, казва той. Точна статистика за живущите там няма. Според някои проучвания жителите на Кафр Акаб са между 100 хил. и 150 хил. Но по думите им, да живеят на две места едновременно не е благословия. Фактът, че Кафр Акаб се поделя между Израел и Палестина означава, че нито едно от двете правителства не полага пълни грижи за квартала. Всъщност Палестина дори няма юрисдикция в него. Израелски работници от своя страна чистят улиците, потушават пожари или поправят пътища, но от време на време. Броят на полицаите е минимален, а това води до увеличаване на търговията с наркотици и оръжия.

Слуховете, че Израел ще събори стената и ще включи квартала към Йерусалим или ще се откаже от града за един ден, обявявайки, че всички палестинци в него вече не са граждани на Йерусалим, не стихват и добавят допълнително напрежение.

"Чуваме, че се говори“, казва Халифе. Последните твърдения са, че стената ще остане, но кварталът ще бъде разделен на две.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


21
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
19
0
 
4
 
! Отговори
Додо преди 4 години
Ако наистина има "расисти" някъде по света, (защото това е по принцип военизиран термин срещу европейската раса), то това са евреите! За да вземе някой еврейски паспорт за Израел, му се прави ДНК тест да докаже, че етнонационалността му е наистина еврейска! Представете си само за секунда някоя друга нация да опита такова нещо какво ще й се случи! В същото време евреите са най-отявлените пропоненти за отворени граници и мултикултурализъм в земите на европееца! Замислете се!
18
0
 
2
 
! Отговори
До евреина Йосиф преди 4 години
В Новия завет питат ( откровение на Йоан):" Каква полза ако владеш целия свят, но навредиш на душата си?"
17
0
 
1
 
! Отговори
Дракон преди 4 години
Мисля, че за този квартал бяха писали че има доста араби християни, които протестираха тъй като стената ги отделя от града и църквата им.
16
8
 
1
 
! Отговори
срамота преди 4 години
Палестина е най големиият концентрационен лагер създаван от човечеството.....срам 2 21 век сме... с сподобни средновековни похвати каквити изпозва Израел срещи Палестина ....нещата там няма да се оправят.......срамно е
15
4
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Кафр на арабски означава друговерец или невереник, доколкото имам спомен.Чий го дирят добрите мюсюлмани палестинци в този квартал с такова име?Защо не напират към техният идеал за подражание правоверната СА?Не вярвам на нито думичка казана от мюсли.Думите им струват по-малко от *** екскремент.
14
5
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Плюят палестинците Израел и хвърлят камъни и бомби, обаче все израелско гражданство искат и стискат израелските паспорти.Даже земя им дадоха държава да си направят, но дори и те не искат да живеят в тази държава. Това е ислямеца, навсякъде е един и същ; нагъл, безпардонен и двуличен.Няма място където да е стъпил и да не е превърнал в гето.Мачкай влeчyгитe...
13
2
 
8
 
! Отговори
Предложение преди 4 години
Meркел да ги покани в Германия, да им направи едно маслиново селце.
12
11
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Трета световна война! Турция с атомна бомба срещу израел.
11
10
 
1
 
! Отговори
F5 преди 4 години
Сигурно не е проблемът толкова в тежестта, гравитационната енергия сигурно и по въздух може да се предава от тежки наоколо. Крушката да е антимагнитена и да е токоизолирана, ако изобщо е истинска.
10
7
 
1
 
! Отговори
F5 преди 4 години
От антимагнитената гума и крушката може да натежи..
9
7
 
0
 
! Отговори
F5 преди 4 години
Еей, от тежести да не задвижите крушката на ел енерггия и да ослепеете, тежжка гума може би.
8
8
 
0
 
! Отговори
F5 преди 4 години
За тежейкки не ссъм чак толкова сигурен,но от движение да
7
8
 
0
 
! Отговори
F5 преди 4 години
Военните, какво толкова имаа да вземете качествено радио в ттанковете, задвижвано на светлина? Антимагнитени крушки могат да светят тежейки.
6
7
 
0
 
! Отговори
F5 преди 4 години
Като няма заземени иемпита как щще ни командват танковете?
5
8
 
0
 
! Отговори
F5 преди 4 години
Военните, не можете ли да обввиете в солидна гума основите на танковете? Ръчно търсене на тел.оператор за джамър.
4
1
 
21
 
! Отговори
Хах преди 4 години
***, палестинската автономия в момента включва Източен Йерусалим, Уест Банк и Газа. Нема такова чудо между Палестина и Уест Банк. Чети, преди да пишеш глупости.
3
1
 
9
 
! Отговори
Хах преди 4 години
Аааа, делнете я тая статия. Рамала сега селце било...
2
20
 
8
 
! Отговори
Йосеф Овадиа преди 4 години
Няма ничия земя! Цялата Земя принадлежи на евреите и гойите живеете на нея, защото блоаговилихме да ви я дадем да ползвате. За да произвеждате блага за нас.
1
4
 
19
 
! Отговори
Хах преди 4 години
Каква журналистическа неграмотност. Между Палестина и Западния бряг ? Там териториите са Израел, Западен бряг и Газа

Спонсорирани публикации