В най-отдалечената точка от всяка суша на земята и на 4 км под водата се намира мястото, където старите спътници прекарват вечността - космическото гробище.

Когато космическите им пътешествия приключат, стари спътници, части от ракети и космически станции се насочват към това пусто място в Тихия океан, за да "почиват" завинаги на тъмното морско дъно.

Техническото наименование на този участък вода е "океанската точка на недостъпност", тъй като се намира на около 2700 км от всяка суша. Но той е по-известен с друго име - Пойнт Немо, кръстен на измисления капитан на подводница на Жул Верн.

Именно Пойнт Немо ще е мястото, към което ще се отправи Международната космическа станция, която е с размерите на футболно игрище, обикаляща около Земята. Наскоро се появи информация за пукнатини в корпуса МКС и въпреки че пукнатините може да не означават предстоящата кончина на станцията, със сигурност тя навлиза в полумрачните си години.

Когато космическите кораби умрат, те стават опасност за всичко останало в орбитата. Космическите отломки бързо запушват пространството и при орбитални скорости до 17 500 км/ч дори малки петна от боя могат да причинят сериозни щети на други космически кораби.

"Има толкова боклуци, че се притесняваме, че един малък сблъсък може да предизвика голяма верижна реакция. Тази възможност се нарича "ефект на Кеслер", казват НАСА, цитирани от The Guardian.

Ефектът на Кеслер е потенциалът количеството отломки в орбитата да достигне критична маса, при която всеки сблъсък създава повече парчета отломки, докато не се достигне момент, в който орбитата вече не може да се използва.

"За да се предотврати такова бедствие, всеки, който изстреля нещо в орбита през последните години, трябва да има план или да го изпрати към орбитата на гробището, или да го върне обратно, за да изгори в земната атмосфера", казват от НАСА.

Много високи спътници могат да бъдат взривени по-далеч в космоса, извън сектора, в който могат да причинят вреда, с последното си гориво - това е "орбитата на гробището". По-близките спътници могат да бъдат изтласкани от орбита, а по-малките ще изгорят изцяло при повторно влизане. Тези, които не изгарят, могат да се разбият на Земята по "непланирана" траектория (като китайската ракета Long March 5B или космическата станция Skylab, която удари Западна Австралия). Но като цяло е за предпочитане, вместо потенциално навлизане в населена земя, отломките да бъдат внимателно насочени, за да се пръснат в Пойнт Немо.

Водно гробище

От Европейската космическа агенция обясняват, че се използва моделирането, за да се избере точката, в която космическото устройство ще удари горните слоеве на атмосферата, като ъгълът е изчислен, за да гарантира, че отломките ще попаднат в определена зона.

През 2001 г. руската космическа станция Мир достигна края на полезния си живот. Друг кораб, прикрепен към станцията, запали двигателите си, за да изведе Мир обратно в орбитата на Земята. Някои частите изгоряха при повторно влизане, докато до 25 тона оцеляха и се стовариха в Пойнт Немо.

Оттогава към Мир се присъединяват спътници, части от ракети и дори автоматизиран трансферно превозно средство, което доставя товари до Международната космическа станция - ATV, наречено Jules Verne.

Космическите кораби, оцелели в космоса, и огненото спускане в земната атмосфера са достатъчно издръжливи, за да устоят на смазващото налягане на дъното на океана.

Един ден в не толкова далечното бъдеще Международната космическа станция вероятно ще се присъедини към тях. МКС обикаля около Земята от 1998 г., когато Русия, САЩ, Канада, Япония и няколко европейски страни започнаха съвместната работа. Тя е дом за астронавтите от 2000 г.

Първоначално се очакваше МКС да живее само 15 години. Сега тя получи разрешение да работи поне до 2024 г. Но възрастта й си личи. Преди малко повече от седмица говорителят на НАСА Анджела Харт заяви пред CNBC, че въпреки че НАСА все още "активно работи, за да продължи да се занимава с наука и изследвания ... МКС в един момент ще умре".

Тази седмица руският официален представител Владимир Соловьов заяви, че повечето от летателните системи са с изтекъл срок на годност, което може да доведе до "непоправими повреди".

ВВС съобщи и за редица други проблеми, от изтичане на въздух до неизправности и "структурна умора".

"Ще има страхове"

Космическият археолог Алис Горман от Университета Флиндърс казва, че МКС се е справила добре, за да издържи да оперира толкова дълго.

За щастие хората са научили много за извеждането на кораби от орбита. Инженерите на Европейската космическа агенция са наблюдавали извеждане от орбита и повторно влизане на модули за снабдяване и са натрупали данни за това как да се осигури контролирано повторно влизане в земната орбита

"Участващите хора биха признали, че в един момент животът й ще приключи", казва тя за МКС. "Но това всъщност е планирано."

Едно от сложните неща, обяснява Горман, е, че МКС е звяр, съставен от много части. Станцията има различни модули, където живеят шестте астронавти, и други, които функционират като лаборатории. Отвън има слънчеви масиви и роботизирани рамена. НАСА казва, че е голяма колкото игрище за американски футбол, с бани, фитнес зала и голям еркер.

"Ако трябва да отделят някои от модулите един от друг, това вероятно ще създаде отломки", казва Горман. "Хората ще наблюдават този процес. В наши дни има по-голяма чувствителност към оставянето на неща на орбита.

"Когато влезе в атмосферата, МКС ще започне да се разпада. Това е една от причините Пойнт Немо да е перфектното място, към което да бъде изпратена, тъй като отломките, от първата част до последната, може да се разпръснат на километри една от друга. Но ще има страхове. Ами ако нещо се обърка? Ами ако не го изчислят точно точно?", обяснява Горман.

Когато Long March 5B излезе извън контрол, имаше опасения не само за опасността да удари някого, но и че на борда може да има токсични горива.

Горман казва, че това може да се случи дори при контролирано спускане, но "докато лети през атмосферата, всички летливи горива ще са изчезнали". А това, което ще оцелее, за да се засели в космическото гробище, ще бъдат безопасни материали като неръждаема стомана, титанови сплави и керамика.

Тя предсказва спокоен завършек на това забързано пътуване от космоса до дълбокото синьо море.

"Изпращаме я на дъното на океана", казва тя. "И подобно на корабокрушенията по света, тя ще се превръне в ново местообитание, в коралов риф. Съвсем нов живот."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase