Гладът в Северна Корея е факт, а информацията за него идва както отвън, така и отвътре. Дезертьори, живеещи в Южна Корея, твърдят, че семействата им в КНДР гладуват. С наближаването на зимата има опасения, че най-уязвимите ще умрат от глад.

"Непрекъснато се съобщава за проблеми като повече деца сираци по улиците и смърт от глад", казва Лий Санг Йонг, главен редактор на Daily NK, който има източници в Северна Корея. "По-ниските класи в Северна Корея страдат все повече и повече, тъй като недостигът на храна е по-лош от очакваното."

Извличането на информация от Северна Корея става все по-трудно. Границата е затворена от януари миналата година, за да се предотврати разпространението на COVID-19 от Китай. Дори изпращането на съобщения от страната до семейството и приятелите, които са избягали в Южна Корея, е огромен риск.

Всеки, хванат с неразрешен мобилен телефон, може да бъде хвърлен в трудов лагер. И все пак някои все още се опитват да изпращат писма или гласова поща чрез текст до своите близки и до медии в Сеул.

Чрез тези източници, някои от които трябва да останат анонимни, BBC се опитава да изгради картина на случващото се.

"Всяко зърно ориз"

Северна Корея винаги се е борила с недостига на храна, но пандемията влоши лошата ситуация. Лидерът Ким Чен Ун сравни настоящата ситуация с най-тежкото бедствие в страната през 90-те години на миналия век, известно като "Трудния поход", когато стотици хиляди хора загиват заради глада.

Все още не се смята, че ситуацията е толкова лоша. Има някои обнадеждаващи знаци. Северна Корея изглежда се готви да отвори отново границата с Китай, но не е ясно колко търговия и помощ ще са необходими, за да се поправят икономическите щети, които вече са нанесени на бедната страна.

Тазгодишната реколта е от решаващо значение. Миналогодишните реколти бяха частично унищожени от поредица от тайфуни. Организацията на обединените нации изчислява, че страната не разполага с храна за поне два до три месеца.

За да се гарантира, че тази година е възможно най-успешна, десетки хиляди хора бяха изпратени на полето, за да помогнат за събирането на ориз и царевица, включително и армията.

Съобщава се, че Ким Чен Ун също така е заповядал всяко зрънце ориз в страната да бъде обезопасено и всеки, който яде, да отиде и да помогне с реколтата.

"Разработен е план за минимизиране на загубите в процеса на прибиране на реколтата", казва Лий от Daily NK. "В него се подчертава, че ще бъде наложено строго наказание, ако бъде докладвано за кражба или измама. Това създава атмосфера на страх."

Миналата седмица Националната разузнавателна служба на Южна Корея (NIS) каза на парламентарно изслушване при закрити врати, че Ким е заявил, че чувства, че "върви по тънък лед поради икономическата ситуация", според депутатите на брифинга.

NIS също така заяви, че липсата на лекарства и основни доставки е ускорила разпространението на инфекциозни заболявания като коремен тиф.

Тази нарастваща загриженост беше засилена от държавните медии, които изтъкнаха мерките, предприети за предотвратяване на увреждане на реколтата, и пуснаха пропагандни плакати, наблягащи на усилията за работа върху производството на храни.

Модерно земеделие

Северна Корея е изправена пред два основни проблема с хранителните си доставки.

Първият е методите на отглеждане. Пхенян може да е инвестирал в нови военни технологии и ракети, но му липсват модерните машини, необходими за бърза и успешна реколта, според експерти.

Чой Йонгхо от Корейския селски икономически институт казва, че "недостатъчното предлагане на селскостопанска техника води до ниска производителност на храни".

BBC се убеждават в това сами.

От нова наблюдателна точка в западния край на Южна Корея, с богатите небостъргачи на Сеул като фон, журналистите имат добра гледка над река Хан в Северна Корея. Чувства се толкова близо - и все пак толкова далеч.

Едно момиче отбелязва, докато гледа през бинокъла си, че са "едни и същи хора". "Те са точно като нас", казва тя, като отскочи обратно към майка си.

Селяните, десетки от тях, бяха заети да събират ориз и да го пренасят на гърбовете си до доста износен трактор.

Южнокорейски фермер в Паджу, близо до демилитаризираната зона, която разделя двете страни, каза, че му е отнело час, за да оголи оризовите си ниви с машина. Ако го беше направил на ръка, както се прави на север,  едно поле щяло да му отнеме цяла седмица.

Силно уязвим

Но заедно с липсата на технологии и селскостопански доставки, Северна Корея е изправена пред много дългосрочен проблем, ако иска да осигури хранителните си нужди.

Страната е посочена от американските разузнавателни агенции като една от 11-те страни, най-уязвими към последиците от глобалното затопляне, а ограничената площ, която има за отглеждане на култури, може да бъде най-тежко засегната.

"Неуспехите в добива на ориз и царевица ще станат по-вероятни по западното крайбрежие, което е историческата житница на Северна Корея", казва Катрин Дил от Съвета по стратегически рискове – един от авторите на скорошен доклад за "Приближаващите се кризи в Северна Корея".

Това може да обясни защо Пхенян изпрати своя посланик на Обединеното кралство на 26-ата конференция на ООН по изменението на климата в Глазгоу.

"Северна Корея е особено уязвима към природни бедствия. Наводнения, мусонни дъждове и тайфуни ги притесняват всяка година, което пряко засяга добива и косвено причинява проблеми с вредителите", обяснява Чой.

Докладът "Приближаващи се кризи" предполага, че това ще се влоши много през следващите години и по-специално производството на ориз ще бъде засегнато от суши и наводнения.

"По-интензивни бури вече изглежда засягат Северна Корея, има наистина ярки примери за това както през сезоните на тайфуните 2020, така и през 2021 г. И по отношение на повишаването на морското равнище, крайбрежните зони ще бъдат все по-застрашени", казва Дил.

Въпреки че Пхенян рядко се ангажира с външния свят, той често прави изключение за изменението на климата и околната среда.

Северна Корея работи с Програмата на ООН за околната среда (UNEP) по подробни доклади за страните през 2003 и 2012 г., а също така е страна по международни договори, включително Протокола от Киото и Парижкото споразумение.

Една от причините за това ангажиране с изменението на климата може да бъде въздействието му върху производството на храни.

Докладът на UNEP от 2012 г. отбелязва, че средната температура в Северна Корея се е увеличила с 1,9°C между 1918 и 2000 г. - сред най-бързите темпове на затопляне в Азия. Според доклад на Зеления климатичен фонд за 2019 г., средните годишни температури в Северна Корея се очаква да се повишат с 2,8-4,7°C до 2050 г.

Южна Корея тук вижда шанс да се работи заедно по проблем, който засяга и двете страни. Министърът на околната среда на Сеул Хан Джун-ае каза миналата седмица, че се надява да се срещне с колегата си в Глазгоу, за да говори за междукорейско сътрудничество по изменението на климата, но това не се случи.

Ако севернокорейската делегация слуша речите в Шотландия, те ще знаят, че дори когато страхът от тази пандемия отслабне и търговията с Китай се възобнови, дори когато стоките отново започнат да преминават през границата, страната е изправена пред нарастваща криза, която ще засягат дълбоко и без това уязвимо население. И не може да преодолее това самостоятелно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase