Майката на пет деца знаеше, че нещо не е наред с дъжда. Прозорците на дома ѝ в либийския град Дерна бяха започнали да текат и когато ги отвори, видя стена от вода, която помиташе крещящи деца и възрастни. Плаващи отломки убиха хора по пътя си.

Потопът, който премина през източна Либия в ранните часове на 11 септември, в крайна сметка събори половината от двуетажната сграда на жената. Тя намери убежище на покрива заедно със съпруга и децата си. Тя описа изпитанието да гледа надигащите се води в интервю за Bloomberg Green, като поиска името ѝ да не се оповестява публично от страх от последствия от страна на либийските власти.

„От 3 до 4 часа сутринта наводнението продължи и продължи“, каза жената. „Продължавахме да се молим слънцето да изгрее, но то просто не изгряваше. Това беше най-дългата нощ в живота ми.” Семейството оцеля и в крайна сметка избяга в източния град Аждабия.

Над 15 000 либийци загинаха при наводнението, а повече от 10 000 остават в неизвестност, според ООН. Толкова много хора се оказаха повлечени от пороя от кал — населението на цели сгради в някои случаи — че мъртвите тела продължиха да се изхвърлят от морето дни по-късно.

Политическата нестабилност, десетилетие на гражданска война, разпадащата се инфраструктура и слабите системи за спешна помощ изиграха роля в трагедията, която се разигра в източния регион Джабал ал Ахдар. Добавете изменението на климата към микса и резултатът е най-смъртоносната и най-унищожителната буря, регистрирана някога в средиземноморския регион.

„Много от световните предизвикателства се обединиха в ужасен адски пейзаж“, каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш пред световните лидери по време на обръщението си към Общото събрание във вторник. Либийците „бяха жертви многократно – жертви на години на конфликт, на климатичен хаос, на далечни и близки лидери, които не успяха да намерят път към мира“.

Всички тези проблеми ще продължат да тежат върху възстановяването на Либия от бедствието, предизвикано от климата, и вероятно ще затруднят страната да се подготви за предстоящите по-високи температури, суша и проливни дъждове. Крехкото състояние на институциите в страната затруднява използването на фондовете за справяне с промените на климата, въпреки че все повече подкрепа става достъпна чрез международни програми. Миналогодишната среща на върха за климата COP27 отбеляза исторически пробив за създаването на фонд за загуби и щети за подпомагане на бедните страни, засегнати от екстремни метеорологични условия. Но този фонд все още не е активен и е трудно да се идентифицират готови източници на подкрепа след най-голямата климатична катастрофа в Либия.

Повишаването на температурите ще удари с изключителна сила по-малко стабилните общества в света. Наводненията са станали по-интензивни, като бедствията се развиват по-внезапно, отчасти защото атмосферата съдържа 7% повече водна пара за всеки градус по Целзий затопляне. Либия, със своята запусната инфраструктура, вече се е затоплила с повече от градус от 1900 г. насам. Ако емисиите на парникови газове останат непроменени, средните температури в страната ще се повишат с 2,2C до 2050 г. и с 4C в края на века.

„Това, което се случи в Дерна, е нещото, което ще виждаме все повече и повече в страни като Либия“, каза Сиаран Донъли, старши вицепрезидент за реакция при кризи в Международния спасителен комитет, организация с нестопанска цел, която помага на хора, засегнати от хуманитарни кризи. „Нестабилните държави и държавите в конфликт са значително по-уязвими от изменението на климата поради влошаването на социалните услуги и липсата на поддръжка на инфраструктурата.“

Синоптиците забелязаха опасността за Либия три дни предварително, тъй като същата буря причини хаос в Гърция. Но дните на очакване не предотвратиха бедствието. Оцелелите съобщават, че са получили противоречиви сигнали от различни власти в часовете преди бурята. Това объркване произтича отчасти от двете правителства на Либия - едното на изток, едното на запад - чийто продължаващ спор означава, че няма координирана подготовка за извънредни ситуации. Нямаше евакуация за населението по протежение на Уади Дерна, река, която минава през крайбрежния град Дерна, преди да се влее в Средиземно море.

"Не е ясно до каква степен прогнозите и предупрежденията са били изпратени и получени от широката общественост или съответните служби за спешно реагиране“, каза Мая Валберг, консултант по климатичния риск в Центъра за климата, който работи с Движението на Червения кръст и Червения полумесец. „Това означаваше, че всеки по пътя на водата е изложен на риск, а не само тези, които обикновено са силно уязвими.“

Това отбеляза първия провал. Следващият провал бяха язовирите.

Двуетажната стена от вода, която премина през града, не беше само резултат от обилните валежи. Два язовира, направени от глина, скали и пръст през 70-те години на миналия век, се срутиха от бурята. Подобно на голяма част от инфраструктурата на Либия, язовирите на Уади Дерна бяха пренебрегвани от десетилетия.

Големият брой остарели язовири в света, построени да издържат на климат, който вече не съществува, ще се превърнат във все по-широко разпространен проблем, особено в развиващите се страни с малко ресурси за поддръжка. Подробен анализ на повече от 35 000 язовира, публикуван по-рано тази година в списание Nature, установи, че средната година на строителство в световен мащаб е 1974 г. Северна Америка е домът на най-старите язовирни стени, като средната година на завършване е 1963 г., а Европа е следващата със средна година 1966 г.

Съобщенията за големи пукнатини на язовирите, които се сринаха близо до Дерна, датират поне от 1998 г., каза главният прокурор на Либия на телевизионна пресконференция на 15 септември. Правителството на полковник Муамар ал Кадафи, който управляваше Либия в диктатура в продължение на 30 години, възложи договор за ремонт и поддръжка на турска компания през 2007 г. Поради проблеми с плащането работата започна чак през 2010 г. и внезапно спря по-малко от пет месеца по-късно, през 2011 г., по време на народното въстание, което свали Кадафи.

Нито едно от последователните правителства не възобнови поддръжката. „Тези язовири имаха пукнатини и проблеми от последния режим и въпреки всички бюджети и всички искания и призиви, нищо не беше направено“, каза Нермин ал-Шериф, ръководител на либийската Обща федерация на профсъюзите, говорейки от Дерна. „Изменението на климата не е нещо, за което току-що разбираме. Това е екзистенциална заплаха и тук бяха допуснати много грешки."

Докато случаят с Либия е екстремен, страната далеч не е сама в своята уязвимост към климатичните въздействия. До края на това десетилетие се предвижда размерът на градските площи, изложени на чести наводнения, да се увеличи с около 270% в Северна Африка, с 800% в Южна Африка и с 2600% в средата на континента в сравнение с нивата в края на хилядолетието, според последния доклад на учени от подкрепяната от ООН Междуправителствена група по изменение на климата. Около 70% от африканските градове са оценени като силно уязвими от климатични сътресения.
 

Целият анализ на сайта на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase