Останките от древна гора разказват колко лоши са нещата в засегнатия от суша Панамски канал.

На няколкостотин метра от масивните кораби, превозващи стоки по целия свят, изсъхнали пънове се издигат над водолинията. Те са всичко, което е останало от гора, наводнена преди повече от век, за да се създаде каналът. Не е необичайно да ги видите в разгара на сухия сезон - но сега, непосредствено след обикновено дъждовния период, те трябва да са изцяло заляти от вода.

Те са видим белег, който напомня за това как сухите условия са осакатили воден път, който обработва 270 милиарда долара годишно в стоки от цял свят. И няма лесни решения. Администрацията на Панамския канал претегля потенциални решения, които включват изкуствено езеро за изпомпване на вода в канала и засяване на облаци за увеличаване на валежите, но и двата варианта ще отнемат години за прилагане, ако изобщо са осъществими.

Тъй като нивото на водата стои на 1,8 метра под нормалното, властите на канала намалиха броя на плавателните съдове, които могат да преминават. Ограниченията, наложени в края на миналата година, бяха най-строгите от 1989 г., когато каналът беше затворен, защото САЩ нахлуха в Панама, за да спасят нейния де факто владетел Мануел Нориега. Някои спедитори плащат милиони долари, за да прередят нарастващата опашка, докато други предприемат по-дълги и по-скъпи маршрути около Африка или Южна Америка.

Оттогава ограниченията бяха леко разхлабени поради по-дъждовния от очакваното ноември, но при преминаващи 24 кораба на ден максимумът все още е доста под дневния капацитет преди сушата от около 38. Тъй като сухият сезон продължава, ситуацията вероятно отново ще се влоши.

„Като канал, като държава, ние трябва да предприемем някои мерки, защото това не е приемливо“, каза в интервю Ерик Кордоба, мениджър на водния отдел към органа на канала. „Трябва да калибрираме системата отново.“

Трудностите на канала отразяват как изменението на климата променя глобалните търговски потоци. Миналата година сушата създаде затруднения по река Мисисипи в САЩ и Рейн в Европа. В Обединеното кралство покачващите се морски нива повишават риска от наводнения по Темза. Топенето на ледовете създава нови морски маршрути в Арктика.

При нормални обстоятелства Панамският канал обработва около 3% от обемите на световната морска търговия и 46% от контейнерите, движещи се от Североизточна Азия към Източното крайбрежие на САЩ. Каналът е най-големият източник на приходи в Панама, донасяйки 4,3 милиарда долара през 2022 г.

За да позволи преминаването на 24 кораба на ден през сухия сезон, каналът ще изпуска вода от вторичните си резервиоари - езерото Алахуела. Ако дъждовете започнат да се увеличават през май, каналът може да започне да увеличава трафика, смята Кордоба.

Но това са краткосрочни решения. В дългосрочен план основното решение на хроничния недостиг на вода ще бъде да се прегради река Индио и след това да се пробие тунел през планина, за да се прекара прясна вода на 8 километра в езерото Гатун, което е основният резервоар на канала.

Проектът, заедно с допълнителни мерки за опазване на природата, ще струва около 2 милиарда долара, изчислява Кордоба. Той казва, че ще отнеме поне шест години, за да се изгради язовир и да се запълни. Инженерният корпус на армията на САЩ провежда проучване за осъществимост на проекта.

Резервоарът на река Индио ще увеличи трафика на кораби с 11 до 15 на ден, достатъчно, за да поддържа най-големия източник на пари в Панама да работи с пълен капацитет, като същевременно гарантира прясна вода за Панама Сити, където предприемачите издигнаха мини-Маями от блестящи небостъргачи през последните две десетилетия. Страната ще трябва да прегради още повече реки, за да гарантира вода до края на века.

Придвижването на предложението напред няма да е лесно. Ще се нуждае от одобрение от Конгреса и хилядите фермери и животновъди, чиито земи ще бъдат наводнени за резервоара, вече се организират, за да му се противопоставят.

Това не е първият път, когато панамците се обединяват, за да отблъснат голяма инфраструктурна инициатива. Миналата година протестиращите редовно блокираха пътища, след като правителството се задейства, за да предпази операциите на медната мина на First Quantum Minerals Ltd., която струва 10 милиарда долара. Оттогава властите казаха, че ще затворят мината, проект, който мнозина смятат за екологична катастрофа.

38-годишната Елизабет Делгадо живее в последната къща по пътя към река Индио. Нейната ще е от първите, които ще бъдат наводнени, ако резервоарът бъде построен. По време на големи бури Индио се надига достатъчно, за да се приближи на няколко метра до нейния небоядисан дървен дом, където семейството ѝ живее от ориза, живовляка и маниоката, които отглеждат. Тя няма никакво намерение да се мести.

„Как ще оцелеем някъде другаде, където няма да знаем какво да правим?“, каза Делгадо. „Казаха ни, че ще трябва да си тръгнем, но смятаме да останем тук със земята си.“

Друго потенциално решение определено е по-експериментално. През ноември малък самолет, управляван от Weather Modification Inc., базирана в Северна Дакота, пристигна в Панама, за да тества засяването на облаци, процесът на имплантиране на големи солни частици в облаците, за да се увеличи кондензацията, която създава дъжд.

Но засяването на облаци се използва успешно предимно в сух климат, а не в тропически страни като Панама.

Някои спедитори изразиха разочарование, че администрацията на канала не действа по-бързо, за да се справи с ниските нива на водата.

„В Панама не са предприети значителни инфраструктурни проекти за увеличаване на снабдяването с прясна вода“, пише в писмо, видяно от Bloomberg, Джеръми Никсън, главен изпълнителен директор на японската компания за контейнерни превози Ocean Network Express Holdings Ltd., или ONE, до панамския президент Лаурентино Кортизо Коен „Искрено се надяваме, че като ONE и от името на нашите клиенти, сега могат да бъдат предприети някои спешни действия.“

Президентският дворец на Панама не отговори на искане за коментар на писмото.

Комбинация от изменението на климата и разширяването на инфраструктурата са виновни за проблемите на канала. Органът на канала завърши нова система от шлюзове през 2016 г., за да увеличи трафика и да бъде в крак с нарастващия размер на товарните кораби. Това, което не направи, беше да построи нов резервоар, за да изпомпва достатъчно прясна вода.

Тогава удари сушата. Към ноември 2023 г. е била най-сухата година в историята на остров Баро Колорадо в езерото Гатун, според Стив Пейтън, директор на програмата за физически мониторинг в Института за тропически изследвания Смитсониън.

Глобалното затопляне засилва метеорологичния феномен, известен като Ел Ниньо, който донесе сухи условия в Панама и се очаква да продължи поне през март в Северното полукълбо. Езерото Гатун се оттича по-бързо по време на тежки сухи сезони, а повишаването на температурите ускорява изпарението.

Миналата година беше „напълно различна от другите“, каза Габриел Алеман, ръководител на Асоциацията на пилотите на Панамския канал. Той управлява кораби през канала повече от 30 години. „Не сме достигнали пика на удара.“

През 2023 г. пасатите така и не се засилиха напълно, което допринесе за рекордни температури на водата край тихоокеанското и атлантическото крайбрежие на Панама. Слабите ветрове също означават, че дъждовните облаци не стигат до Гатун. В много дни дъждът се излива в град Панама, докато в езерото падат едва няколко капки.

Кризата върна наличните морски маршрути назад с повече от век. Когато започва да функционира през 1914 г., каналът предоставя алтернатива на Суецкия канал, нос Добра надежда и Магелановия проток за изпращане на стоки между Северното и Южното полукълбо. Доставчиците сега се връщат към трите варианта, за да преодолеят затрудненията в Панама, въпреки че корабите наскоро се отклониха и от Суец, за да избегнат атаки от йеменските бунтовници хути. Докато Суец е канал на морското равнище, Панама е сладководен канал, разчитащ на изкуствени езера, което го прави уязвим на суша.

Хорхе Луис Кихано, консултант и бивш ръководител на Администрацията на канала, казва, че може да отнеме година, за да се върнат нормалните обеми. Кихано казва, че е прогнозирал проблема още преди десетилетие, когато е ръководил изграждането на нова система от шлюзове, която да позволи преминаването на по-големи съдове в канала. Шлюзовете са инженерни чудеса, но също така поглъщат огромни количества вода.

Солената вода се смесва с прясна, когато шлюзовете на канала се напълнят. За да предотврати осоляването на най-големия източник на питейна вода в страната, езерото Гатун, каналът изпуска достатъчно езерна вода, за да напълни 76 басейна с олимпийски размери с всеки съд. Помпи в гигантски басейни инжектират част от тази вода обратно в езерото, но тъй като този процес увеличава солеността, той може да се използва ограничено, каза Кихано. Преди да изтече мандатът му, той лобира пред правителството да започне изграждането на допълнителен резервоар, но без резултат, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Докато властите търсят трайни решения, местните жители усещат последиците от продължителната суша. 70-годишната Ракел Луна живее на брега на езерото Гатун от 16-годишна. Пет от шестте ѝ възрастни деца живеят нагоре по пътя.

През повечето години тя таксува посетителите по един щатски долар на човек, за да паркират на нейното сенчесто място на брега на езерото. Ред от палмови дървета обикновено се използва за връзване на лодки. Но сега те са на 10 метра от линията на водата. Посетителите трябва да се катерят през камъни и кал, за да стигнат до водата. Тя почти не посреща посетители.

„Никой няма да дойде“, каза тя. „Харесва им, когато нивото на водата е високо.“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase