Миленита в жълтия си период. Вие в кой сте?

Тя е преди всичко музикант, тъй като именно в тази област се чувства абсолютно свободна и независима. Освен това сама пише текстовете на песните си, композира ги и ги изпълнява. В музиката няма продуценти, които да решават вместо нея. От известно време разбра обаче и какво е да си зависим от други, тъй като кариерата й се прехвърли и на малкия, и на големия екран, а там всичко се прави от много хора. След като участва в един от най-успешните български сериали и в един от най-новите ни филми, може да я видим на 29 март в столичния клуб Mixtape 5, където ще открие пролетното издание на Future Shorts "Пролетни шорти". Миленита...

Напоследък се изявявате повече в телевизията („Под прикритие”, водещ на Евровизия). В сериала влязохте след участието си във филма на Димитър Коцев – Шошо „Лора от сутрин до вечер”. Сцената, малкият и големият екран – кое от тези три неща най-силно ви зарежда?

Ако говорим за зареждане, най-силно е докато свирим. Музикантите, с които сме в тая банда вече от няколко години са толкова нечовешки талантливи и с такава позитивна енергия, че на моменти ми е трудно да спра да подскачам по сцената, а там трябва да го раздаваш, нали, „по-така”. В киното пък не ме зарежда толкова самото снимане, а атмосферата – шегите на актьорите, гафовете, това, което остава зад кадър. А на телевизията не съм голям фен, но този сериал се снима и изглежда като кино, така че можем да го броим за кино.

Съвсем скоро ще имате концерт – част от фестивала Future Shorts. Музикална изява, но пак свързана с киното. Може ли да се каже, че при вас тези две неща вече са неизменно свързани?

Не съвсем. Различно е и това, което трябва да дадеш на сцената и на снимки. В киното трябва да се концентрирам, за да се почувствам като друг човек – героя. В музиката, обратното, трябва да се отпусна, за да бъда себе си. В единия случай се стягаш, в другия се отпускаш.

Правите музика, а каква музика слушате?

Съвсем умишлено слушам почти само нова музика. Под нова имам предвид да е създадена в последните 2-3 години. Като всеки, и аз имам тонове любима музика от миналото. С филмите и книгите е същото. Но съгласете се, че би било доста тъпо човек да цикли цял живот на „Ролинг Стоунс” и „Майстора и Маргарита”. Затова въведох нова система: ако мога да избера да чуя непознато парче или любимо старо, дори и да ми е много любимо, винаги давам шанс на новото.

Разбрах, че вече е почти готов и втория ви албум. Има ли нещо подобно като в киното „проклятието на втория филм”? Звучи малко пресилено, но повечето режисьори споделят, че след дебютен успех, вторият филм винаги е много по-труден. Така ли е и с албумите?

Има нещо такова, да. Но да ви кажа не знам дали е чак пък толкова лошо отвреме-навреме лекинко да се поиздънваш с нещо. Ей така, за разнообразие. Успехите са много приятни, но провалите са по-поучителни. Светът винаги се движи нагоре-надолу. Не може да очакваш той да се промени заради теб, можеш само да се опитваш ти да се променяш заради света. И все пак тая дума „проклятие” не знам защо нещо не ми харесва... Слава богу, че на мене този албум ще ми е трети.

Неправилно броене от моя страна, затова прехвърлям на филмова вълна. Вече може да се похвалим с доста успехи в българското кино. Имате ли си ваш фаворит?

„Мисия Лондон” беше първият нов български филм, който гледах и досега води в класацията. Смях се буквално със сълзи.

Как избирате проектите, в които да участвате?

За ролите досега винаги мен са ме избирали. Така беше с „Под прикритие”, така беше и с „Лора от сутрин до вечер”. Не е като да отида при режисьора и да му кажа „Хайде, Шошо, мойто момче, кажи сега какво филмче си ми измислил?” И в двата случая се явявах на кастинги и бях доста очарована, дори леко изненадана, че ме избраха – все пак преди „Лора...” никога не бях играла в нищо. В музиката обаче е различно. Там аз съм автор на всичко, няма и продуценти, които да решават вместо мен. Пълна свобода.

„Сиви мисли, сиви хора” в песента ви „Няма”... Това бг звучене ли е или е по-глобално?

Като гледам към глобално отива. Ама щом дойде пролетта аз поне влизам в жълтия си период. Вие в кой сте?