Ли Уенлянг бе един от първите лекари в Китай, който предупреди за епидемията, която заплашва не само неговата страна, но и целия свят. Когато вижда увеличаващите се случаи със симптоми, подобни на тези на SARS, той съобщава за това на колегите си в WeChat и ги моли да внимават.

Но държавата не е съгласна с него  - тя го обвинява в разпространяване на невярна информация и дори го арестува. Пускат го обратно на свобода само ако обещае, че няма да разпространява слухове. Седмици по-късно Ли Уенлянг умира от същия вирус, за който се опитва да ни предупреди. Чак тогава обвиненията срещу него са свалени.

Само няколко месеца по-късно, от другата страна на океана, в САЩ, доктори и сестри също са цензурирани. Те предупреждават, че нямат облекла, нямат и маски, но вместо държавата да им помогне, медиците губят работата си заради това, че са си позволили да говорят. Това се случва дори  и на по-високо ниво - администрацията на Тръмп се противопостави на исканията на д-р Антъни Фоучи, директор на Националния институт по алергии и инфекциозни болести, когато той призова за по-спешен и интензивен федерален отговор.

В основата на това да си лекар е да наблюдаваш. Медиците виждат всичко - липсите, недостигът в болниците, как действат болестите. Говорят с хората, проследяват линията на заболяването в семейните истории. Те живеят в тази ситуация, тази обстановка, за да могат да съветват политиците, позовавайки се на своите данни и анализи. Но именно тази основополагаща роля понякога ги кара да се изправят срещу желанията на властта, която от векове вместо да се вслуша в тях, решава да ги накара да мълчат.

Рудолф Вирхов е германски лекар, който през 19-ти век свърза рака с клетката. Той е не просто медик, той е писател, учен и политик. Своите способности по микроскопия той прилага в градската инфраструктура на Берлин, така че да се ограничи разпространението на болестта. Вирхов получава и признанието като човекът, създал първите програми за обществено здраве.

Ала той често се забърквал в неприятности. През 1948 г. се присъединява към революцията, което води до изгонването му от лечебното заведение, в което работи. Но най-сериозни се оказват обвиненията му към правителството, че се финансира повече армията, отколкото образованието и справянето с бедността. Според историята канцлерът на Прусия Ото фон Бисмарк бил толкова бесен на това изказване, че предизвикал Вирхов на дуел. Той отишъл в лабораторията на лекаря, където той наскоро идентифицира кръглия червей Trichinella spiralis, който може да замърси месото, което ядем. Вирхов отговорил на предизвикателството спокойно: "Предполагам, мога да си избера оръжие?", попитал той и вдигнал два колбаса. Единият от тях бил заразен с червеите. Той приканил Бисмарк да избере единия и да го изяде. Така двубоят приключил.

Но съдбата се усмихва на Вирхов, други обаче нямат този късмет. Много от медиците, които са говорили от името на пациентите си или бедните, са били заплашвани, съдени и убивани.

През 60-те британският медик Джуди Маккай започва публично да говори срещу производителите на цигари, след като забелязва зависимост между заболяванията и пушенето в Хонконг. Но когато настояла правителството да въведе по-стриктни ограничения, тя била заплашена. Компаниите, които започнали кампании, с които да дискредитират откритието й я нарекли "истеричен човешки боклук", "търсещо власт парче месо" и "същество, чието търпение е сигнал за заплаха".

В по-новата ни история се срещат и хора като Бинайак Сен, индийски педиатър, който се изправя срещу правителството на Индия заради това, че някои хора нямат възможността да се възползват от здравеопазване или лекарски услуги. В продължение на три десетилетия Сен живее в централния индийски щат Чхатисгарх, където обучава здравни работници, които да осигурят лечение там, където правителството не успява. Той систематично документира безсмислените смъртни случаи от недохранване, липсата на достъп до адекватно здравеопазване и липсата на политическа реакция.

Властите забелязват Сен едва когато се включва в Народния съюз за граждански свободи - организация за правата на човека, която разследва злоупотреби с коренното население на Индия. Тогава правителството решава да го обвини в седиция - закон, първоначално създаден от британското колониално правителство, за контрол на местното население. Сен е осъден на доживотен затвор през 2007 г.

В затвора той прекарва няколко години в пълна самота. Освободен е през 2011 г. без никой да коментира случая му.

През 1970 г. Стив Бико започва социално движение за борба с апартейда. По онова време системите на здравеопазване за чернокожи и бели в Южна Африка са отделни и неравностойни. Чернокожите лекари не могат да се грижат за белите пациенти и дори да правят аутопсия на телата им, след като починат. Бико подчертава тези неравенства, а правителството се опитва да цензурира речите му. През 1977 г. той е хванат от полицията и е пребит толкова тежко, че получава мозъчен кръвоизлив. Лекарят в затвора, в който е откаран, пренебрегва препоръките мъжът да бъде прегледан от невролог или неврохирург. Заради това Бико умира сам в студената си килия.

През същата година група лекари подадоха иск с искане Медицинската асоциация на Южна Африка да предприеме действия и да помогне на лекарите, изпратени в затвора, но тя не предприема действия.

Осем години по-късно д-р Уенди Ор, правителствен лекар, започна да забелязва тези случаи. По-късно тя казва, че е единственият лекар, "разкрил доказателства за полицейски изтезания и злоупотреби в Южна Африка". След като видяла безброй пациенти, които били измъчвани от полицейските сили, тя алармирала началниците си, само за да бъде информирана, че работата й се състои единствено в това да лекува рани и физически оплаквания от затворниците. Но Ор не се отказва - през 80-те тя подава иск към Върховния съд на Южна Африка. Съдът изслушва както делото на Ор, така и това, заведено от лекарите след това, с надеждата да намерят справедливост за смъртта на Стивън Бико. Но Медицинската асоциация на Южна Африка отново обръща глава на другата страна и отказва да накаже отговорните за смъртта на затворника.

Ор става комисар в Комисията за истина и помирение на Южна Африка, където тези злоупотреби бяха разказани подробно за първи път. Тя припомня по-късно, че разказите на свидетели, като г-н Налгас, обект на изтезанията, довеждат до сълзи в очите на архиепископ Десмонд Туту.

Днес, след появата на COVID-19, стана ясно, че цензурата не е останала в миналото. От една страна здравните работници са издигани на пиедестал - гражданите излизат на прозорците и балконите си, за да ги ръкопляскат всяка вечер в градове като Лондон и Ню Йорк. Но когато те притискат твърде много институциите или правителства - независимо дали призовават за мерки, свързани с обществено здраве или финансиране на нещо толкова просто като маска, лекарите рискуват не само живота си на първа линия, но и работата си и основните си права.

Както Вирхов, германският патолог, проницателно отбелязва: "Медицината е социална наука, а политиката не е нищо друго, освен широкомащабна медицина."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase