Питър Сътклиф, по-добре познат като Йоркширския изкормвач, убива 13 жени между 1975 и 1980 година. Обвинен е и в 7 опита за убийство. За своите злодеяния той получава доживотен затвор. Но съдбата му е отредила друго - смъртна присъда.

В затвора Сътклиф се заразява с коронавирус и тъй като страда от много други заболявания, се налага да го хоспитализират, но той отказва да бъде лекуван. Няколко дни по-късно Йоркширският изкормвач издъхва в болницата на 74 години.

Бившият шофьор на камион убива 13 жени, като първата му жертва е Уилма Маккан - майка на 4 деца. Сътклиф я удря с чук и след това я намушква 15 пъти през октомври 1975 година. Един от синовете й, който е едва на пет, когато майка му е убита, казва, че смъртта на серийния убиец ще е "някакъв вид облекчение" за семействата на жертвите. А бившият полицай Боб Бриджсток, който работи по разследването на случаите, заяви, че "няма да пророни нето една сълза" заради смъртта на Сътклиф.

В продължение на 6 години нито една жена в Северозападна Англия не може да се разхожда спокойно на улицата през нощта. Всички живеят в страх от Йоркширския изкормвач. Уилма Маккан е убита пред дома си, а синовете й едва не я откриват.

"За щастие беше тъмно и бяхме пощадени от това да видим тялото на майка си", разказва Ричърд Маккан пред BBC. Трагедията белязва ранните години на момчето. Дълги години той се надява да може да си отмъсти на жестокия убиец.

"Сигурен съм, че много от семействата на жертвите ще се радват, че той е умрял. Те имат право да се чувстват така", категоричен е Ричърд, но признава, че през 2010 година е решил да се отърве от гнева си и да прости на Сътклиф. "Не му пожелавах смърт. Съжалявам, че е починал. Това е нещо, което не бих казал преди няколко години, когато бях погълнат от гнева си", обяснява той.

Сътклиф получава прякора Йоркширския изкормвач защото убива жертвите си с чук, отвертка и нож. Той вярвал, че е изпратен "на мисия от Бога" да убива проститутки, но не всички жени, които е убил, са били секс работнички.

Една от седемте жени, които оцеляват след нападението му, казва, че дори след 44 години все още страда от последиците от атаката му.

Марсела Клакстън, която е нападната в Лийдс, казва пред Sky News: "Трябва да живея с нараняванията си - 54 шева в главата, гърба и тялото. Плюс това загубих и бебе - бях бременна в четвъртия месец. Все още имам главоболия, замайвания и припадъци."

След първите няколко убийства започва мащабна полицейска операция - 150 служители провеждат повече от 11 000 разпита. Самият Сътклиф е разпитван 9 пъти в хода на разследването, но така й не бил арестуван, което му позволило да продължи да извършва престъпленията си.

Разследване, проведено след осъждането му, открива, че забавяне в изготвянето на документи по разследването не е позволило на служителите да свържат жизненоважна информация относно убийствата.

Разследването е било погрешно насочено и от една от най-жестоките измислици в криминалната история - когато Джон Хъмбъл кара полицията да повярва, че серийният убиец е човек, наречен Веърсайд Джак, заради грубия му акцент от Съндърланд.

Полицията вярва, че той е убиецът, въпреки че оцелелите жертви на Сътклиф свидетелствали, че нападателят им звучи сякаш е местен мъж.

Хъмбъл, който почина през 2019 г., така и не обяснява напълно защо се е подигравал на пресата и детективите с писма и скандален запис на касета, в който анонимно твърди, че е серийният убиец. Детективите от полицията в Западен Йоркшир, оглавявани от тогавашния помощник главен полицай Джордж Олдфийлд, са убедени, че писмата и касетите са истински и отклоняват ресурсите си към североизточната част на Англия.

Това забавяне позволява на Питър Сътклиф да убие още три жени. Той напада и поне три жени, преди да убие Уилма Маккан. През 1969 г. той ударя жена по главата с камък в чорап. Сатклиф признава за нападението, но жертвата му решава да не повдига обвинения.

Шест години по-късно, само месеци преди смъртта на 28-годишната Маккан, той напада две други жени с нож и чук, но и двете оцеляват.

Мо Леа, която е на 20-години по онова време, е нападната докато се прибира от кръчма в Лийдс през октомври 1980 г.

"Бях принудена да пиша на Питър Сътклиф, за да му обясня как фактът, че се е опитал да ме убие, ме беше белязал. Помислих си, че ако го изпратя, ще знам, че по някакъв начин може и да получа разбиране. Не очаквах отговор и не получих такъв, но беше добре да го пусна в пощенска кутия", разказва тя.

200-членният отряд на Олдфийлд в в крайна сметка прави повече от 130 000 разпита, посещава над 23 000 домове и проверява 150 000 автомобила през цялото си разследване. Но единствено късметът ги води до ареста на Сътклиф. През януари 1981 година колата му, кафяв Range Rover с фалшиви номера, била спряна от полицията в Шефилд съвсем случайно на червен светофар.

Бриджсток, който е един от първите полицаи, които пристигат на местопрестъплението, където Джоузефин Уитакър е убита през 1979 г., каза, че не убиецът е този, който плаща за престъплениеята си. "Семействата са тези, които изтърпяват истинската доживотна присъда. За тях днес има известно облекчение", категоричен бе той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase