25-годишният Ахмет от Газа не трябвало да се озовава в Русия. Той искал да стане лекар, да учи в САЩ и да е свободен. Но баща му настоял да замине за Федерацията, за да е близо до чичо си, ако нещо се обърка. Когато той починал, Ахмет трябвало да изпълни волята му, затова вместо за Ню Йорк заминал за малкото градче Иваново, на 170 мили от Москва и започнал да учи за лекар. До тук всичко звучи наред. Но 21-годишния тогава палестинец криел една тайна – той бил гей.

Пристигайки в Иваново, Ахмет инсталира на телефона си приложение, открива свои съмишленици, дори излиза на среща. Точно по време на една такава среща, чичо му се оказва в същия театър като него. Момчето не знае и когато прегръща приятеля си, снимката им веднага е изпратена до семейството му в Газа. Потресената му майка веднага се обажда и настоява „да се промени“, но Ахмет отказва и това я кара веднага да се обади на полицията и да спре издръжката му.

Така 21-годишното момче остава блокирано завинаги в Русия, страна, която няма добро отношение към хомосексуалистите. Няма пари, принуден е да спре обучението си за лекар, няма право да работи и няма къде да живее. Дори няма легално гражданство. Ала да се върне в Газа – това означава смърт.

Пред очите на Ахмет двама хомосексуалисти са били осъдени на смърт и убити. Единият е хвърлен два пъти от една сграда, защото при първото падане така и не умира. За това единственият му шанс остава да се нареди на дългата опашка за убежище в Русия. Но тя е безкрайна, защото властите там рядко дават домове на хора като него.

Хиляди LGBT мъже и жени са подали своите документи за убежище в страната. По-голямата част вече са на етапа, в който обжалват отхвърлянето на молбите им. Голяма част тях пристигат в страната, когато визовият режим е отслабен по време на Световното първенство по футбол. Повечето идват от държави като Конго, Нигерия, Судан, Палестина и Узбекистан. За тях Русия никога не е бил първи избор, но между системната хомофобия и смъртта, те избират по-малкото зло.

Сред тях е и нигериецът Майкъл, на 36 години, който седмица преди да попадне в Русия, живее спокоен живот. Всичко се преобръща, когато при едно гостуване у негов приятел, той е разкрит. Майка му, при новината, вдига кръвно и по-късно умира в болницата, баща му го заплашва, че ако го види отново ще го убие. За кратко останал при свои приятели, активисти, които му казали какъв е плана – купува си билет за футболния мач и си събира багажа за Москва. Една година по-късно Майкъл споделя пред Independent, че все още не е сигурен, че е взел правилното решение. Той не знае нищо за Русия, не разбира езика, никога не е предполагал, че ще му е толкова трудно, а хората – толкова негостоприемни.

„Не мога да работя, не мога да излизам, това не е живот. Опитвам се да говоря с различни хора, а те все ми казват, че не могат да помогнат. Властите? При тях винаги е едно и също – отказ, отказ, отказ“, казва нигериецът.

Според експертите Русия скоро няма да промени мнението си, относно даването на дом на хомосексуалисти. За властите там сексуалната ориентация не е достатъчно оправдание да се търси убежище. Много адвокати обаче се опитват да помогнат на хората, като завеждат постоянно дела срещу държавата. По този начин,те надвишават времето, което можеш да прекараш в Русия без документи, защото държавата не може да депортира някого, ако делото е още в ход.

Допълнителното време е две години, в които хората могат да търсят посолства на други страни, които да им помогнат да се измъкнат. Ситуацията е малко затруднена, след като ООН се оттегли от Русия, но все пак случаи, които имат щастлив край, са познати на обществото. За жалост са едва четири.

Най-популярният от тях е спасяването на Али Феруз – узбек, който не просто е гей, но и критик на режима в Узбекистан. Ден преди депортацията му обратно в страната, където го чака сигурна смърт, благодарение на усилена кампания от страна на приятелите му, той получава отсрочка – Германия му е предложила убежище.
Според Николай Юлдашев този случай е дал надежда на много хора, че рано или късно ще напуснат Русия.

Самият той е принуден да напусне Узбекистан преди 6 години. Той получава убежище от ООН в Казахстан, но прави грешката да замине за Русия. Паспортът му е взет и от тогава мъжът живее в сянката на Москва – без документи и под постоянен страх от арест.

„Моля се за деня, в който ще се събудя в Европа и ще има кой да ми помогне“, казва той. Въпреки, че случаят на Феруз му е дал надежда, той не вярва, че е толкова популярен, колкото него, за да извади същия късмет.

Невидими и нежелани,  LGBT+ хората, търсещи убежище в Русия се оплакват, че има все по-малко и по-малко места, към които могат да се обърнат за помощ. Хомофобията струи не само от държавата, но и от международните организации, които по принцип са там, за да им помогнат.

За кратко време, Николай, Майкъл и Ахмет живеели заедно с още четирима човека в подслон, финансиран от Stimul. Но животът там не бил особено хармоничен, а финансирането на организацията скоро намаляло. Миналия месец, още един хазяин хомофоб дал двуседмично предизвестие на мъжете да напуснат имота му. Stimul зарязали своя проект. Не всички са си намерили дом.

Ахмет се страхува, че времето му изтича. С 15 долара в джоба, множество загуби в съда и живот на улицата, няма много неща, за които той да се чувства оптимистичен. Твърди, че познава поне трима мъже в подобна ситуация, които сега са мъртви. Двама са се самоубили. Третият, египтянин, умрял при „странни обстоятелства“.

„Давам си шест месеца. - казва Ахмет. - Ще издържа до Нова година и ако тогава нищо не се промени, а аз знам, че няма, ще се самоубия. Никога не съм бил по-сигурен в нещо".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase