Славюч – райското градче за евакуираните от "Чернобил"

Когато Припят умрял, се родил новият дом за жителите му
Обновена: 1 сеп 2019 12:57 | 1 сеп 2019 12:30, Нели Христова
25
Славюч – райското градче за евакуираните от "Чернобил"
Снимка: BBC

Огромна часовникова кула в центъра на града отбелязва всеки кръгъл час. Звукът резонира в почти празните сгради около нея. Но тя напомня, че в Славюч все още има живот. 

Когато Чернобил избухва през 1986 година, 45 хил. души са евакуирани от домовете си. Така се появява Славюч - град, който дължи съществуването си на най-голямата авария в историята на Съветския съюз. Макар че властите казват на гражданите, че след три дни ще се върнат в Припят, той вече е мъртъв. Градът остава празен и до днес, отровен от радиацията. Това означавало, че всички тези хора трябвало да имат нови домове.

Така се родил Славюч.

Условието било градът да не е на повече от 50 километра от Чернобил и да използва вече съществуващите железопътни линии и незамърсената от радиация територия. Мястото, което отговаряло на трите критерия била малка самотна гара в гората. Работата започнала веднага щом решението било взето. След страхотна мобилизация от страна на СССР, първите жители се заселили в Славюч през 1988 година. 

Той бил олицетворение на съветската урбанистична мечта. По него работили 35 екипа от целия съюз. Най-ярките умове на СССР работили за изграждането му, резултатът било място, изпреварило времето си.

Градът бил разделен на два квартала, а дизайнът на сградите бил взаимстван от съветските блокове, тъй като нямало време да се създаде нов. Всеки нов жител имал право да избере къде да се настани. Щедрост, непозната за съветските власти до този момент. Само за няколко месеца празният Славюч се превърнал от празен град, в жив и дишащ организъм, с най-високия стандарт на живот в Съветския съюз.

Дори и днес, когато се разхождаш по улиците му, все едно се намираш в едно друго място. Хората, живеещи там казват, че това е последният монумент пострен от СССР. Но не всичко вървяло по вода с преместването.

"През първата година мразех Славюч. Исках да се махна от тук колкото се може по-бързо", казва Татяна Кузнецова, която напуска Припят на 27 април. Историята й е подобна на много други - на 11 години, тя била в училище, когато централата избухнала. Учителите им казали, да не отварят прозорците, а децата разбрали, че нещо лошо се е случило. 

Първоначално Кузнецова няма търпение да се премести, защото очаква, че градът ще е копие на Припят. Оказва се, че греши. След дълги години, тя все пак няколко пъти се връща в дома си край избухналата електроцентрала, въпреки радиацията. Така и не отваря обаче вратата на стария си апартамент. Болката е прекалено силна.

Сянката на Припят е паднала върху повечето хора, които живеят в Славюч.

Малко след създаването на града, СССР се разпада. Така от оазис за евакуираните от Чернобил, Славюч се превръща в пост-съветски град, който търси своето място на картата на света.

Първоначално градът изпитва трудност да стъпи на краката си, но упоритостта на гражданите му го превръща в център на иновации и култура.

Днес всяка година се провеждат десетки културни събития в Славюч. Повечето му жители са учени. Градът е толкова малък, че няма градски транспорт, но има таксита за по-малко от долар на возене.

Изглежда празен, но деца изскачат отвсякъде. Да си там изглежда все едно пътуваш назад във времето и то... в алтернативна глава на историята. 

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


25
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
21
1
 
1
 
! Отговори
Голяма мъка ! преди 4 години
До ГригоровГригоров, поне чети какво пише, после се прави на мъж и да защитаваш писарушката ***!"на 11 години, тя била в училище, когато централата избухнала."Ако искаш да работиш за Dnes.bg - прати ти документите. По критерий неграмотност веднага си издържал теста!
20
0
 
2
 
! Отговори
Хм преди 4 години
До ГригоровБили са на училище и са играли навън.
19
0
 
2
 
! Отговори
Григоров преди 4 години
До Голяма мъка !А дали децата не са били на училище на 27 април 1986та?
18
1
 
3
 
! Отговори
Голяма мъка ! преди 4 години
Уважаема *** Христова, Вас не са ли Ви учили в учебното заведение, което сте посещавали, на една изконно важна част от журналистическата работа? Става дума за "проверка на факти"! Чернобил, ***, избухва в 01:23 мин след полунощ Московско време. За какви ученици в училището, за какви учители, за какъв учебен процес посред нощ говорите ??? Изобщо за какви учителски инструкции да не се отварят прозорците бълнуваш?Любезно ще Ви подскажа датата на избухването също: 26 Април 1986г.
17
0
 
4
 
! Отговори
Доджвай Пер преди 4 години
***, много си зле! Отблъскваща липса на просвета!.....Славюч е чорбата на втория етаж.
16
0
 
5
 
! Отговори
някой преди 4 години
Славутич е даже :D:D:D
15
3
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
По едно време стана мода хора с говорни дефекти да са ТВ говорители , след това- грознички дами да печелят конкурси за красота ,а сега сигурно е мода неграмотни да са журналистки.
14
1
 
11
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
На стената в американски бар имало надпис:"Не стреляйте по пианиста той толкова може"Проблема е в нас,че си даваме зор да приемем на сериозно нашата журналистика вместо да се забавляваме с нея.
13
5
 
3
 
! Отговори
анализатор преди 4 години
Фейк новини,хибридни войни,гадни *** и още,още.И понеже всите онаниращи евроатлантически димикрати,що някой от тях не попита абе как е положението около Фукошима,как е водата ,въздуха...Абе въобще нещо ставало ли е там...Мълчание!Абе какво кажува по въпросът-МААЕ,ако сте чували за тоз орган към ООН..Ддавайте лъскачи,ама сте загубили образа.....
12
11
 
8
 
! Отговори
Строго секретно преди 4 години
Навремето командировали *** руски журналист държанка да отрази правилно аварията там , няма радиация птички пеят пропаганда на килограм , след няколко седмици другаря починал от радиацията , та така драги ми журналисти ........
11
3
 
11
 
! Отговори
Урсула фон дер Лайен преди 4 години
България е образец на просперираща страна в ЕС!
10
8
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
"Така се родил Славюч."------------Глyпocти. Градовете не се раждат, а се строят с много пари и труда на самоотвержените съветски граждани. Слава на ликвидаторите на последствията от аварията!
9
0
 
22
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Преди да се опитвате да пишете статии, научете се да пишете.
8
2
 
20
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Не е страшен неграмотният, ако иска - ще се научи. Страшен е полуграмотният, той вече не иска. Градът се казва Славутич. Ето къде пише за него -->https://bg.wikipedia.org/wiki/Славутич
7
2
 
14
 
! Отговори
Хехе преди 4 години
И е Славучич между другото.
6
3
 
20
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Ако тази "статия" беше написана на хартия и за бърсане в клозета нямаше да става. Такава неграмотност, как не ви е срам! Една статия не можете да преведете като хората.
5
6
 
14
 
! Отговори
Хехе преди 4 години
Пожелавам на Гочу Първанов и *** децата им да се преместят от Франция и Сащ в Славюч или квото е там в това "райско" кътче.
4
0
 
22
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Тъжна история, а още по-тъжно е, че в България има неграмотни младежи, които се правят на журналисти.
3
0
 
22
 
! Отговори
до "авторката&q преди 4 години
***,много по-лошо от това, човек да е "мъртАв",е да е неграмотен, а да се препитава като "журналист"!Ти къде си учила журналистика, между другото?В УНСС ли?Не знаех, че там има такава специалност..;)
2
1
 
35
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
Навремето, журналистите бяха пример за грамотност и чистота на езика. Когато спорехме за правописа на някоя дума, казвахме: "Провери във вестника..." А вижте какво е сега-неграмотност до болка! Правописни грешки, липса на пълен член... Безпросветен мрак.