През 1957 г., когато е на 10 години, Дейвид Маколей имигрира в Америка заедно с майка си, брат си и сестра си. Семейството се намира на борда на SS United States -  масивен, блестящ презокеански кораб, експлоатиран едва пет години, който ще остане на служба само още 12.

Семейството се качва на борда му от пристанището в Саутхемптън, където шестетажните комини на пътническия кораб се издигат над доковете като две огромни перки, боядисани в червени, бели и сини цветове, аеродинамичната им форма сигнализира, че плавателният съд е готов за състезание. 

SS United States държи и до днес рекорда за най-бърз трансатлантически лайнер. Той притежава тайна двойна самоличност. Две трети от разходите му за строителство, на стойност 78 милиона долара, са субсидирани от правителството на САЩ, за да може лайнерът да бъде ремонтиран от военните и преобразувана в транспортен кораб с капацитет да превозва 14 000 войници.

Със зашеметяващите 247 785 конски сили коръбът бил способен да надвишава 38 възела и можел да изпревари  повечето бойни кораби. Леката му рамка била проектирана да бъде практически неразрушима. "Не можете да го запалите, не можете да го потопите и не можете да го хванете", казва дизайнерът на кораба, самоукият морски архитект Уилям Франсис Гибс.

Напомняйки на прочутите океански кораби на кралица Елизабет и кралица Мери с грациозните си линии, но изпълнени с американски мускули, SS United States бил вълк в овча кожа, продукт на опияняващата комбинация от сила и гордост след войната.

Маколи не знаел нищо от това, когато се качва на борда на кораба като момче. По-късно в живота той ще бъде очарован от архитектурата и вътрешната работа на величествените структури, създавайки и илюстрирайки известни детски книги като "Катедрала" и "Замък". Но основните му впечатления от това петдневно пътуване през океана са по-малко свързани с инженерството, отколкото с пространството и времето - по-конкретно, прозяващата се монотонност на всеки по време на пресичането на Атлантическия океан по море.

"Спомням си, че всичко беше огромно", казва Маколи за SS United States. "Беше много чисто. Подовете бяха силно полирани, винаги безупречни. Боята беше свежа. Имаше някаква химическа чистота и анонимност на палубите, дългите проходи, подобни врати." Илюминаторът в стаята на семейството му гледа към безкраен син хоризонт, непрекъснат дори от други кораби.

С дължина от близо 300 метра, приблизително височината на сградата на Крайслер, SS United States би бил 16-ият най-висок небостъргач в Ню Йорк, ако стоеше изправен. И все пак на фона на океана, той изглежда сравнително малък.

Израснал в САЩ, Маколи не мисли много за кораба, който го е докарал там, докато години по-късно той се озовава във Филаделфия за конференция. Докато пресича моста Уолт Уитман, той поглежда надолу към леко течащата река Делауеър отдолу и разпознава познатата форма на SS United States, акостирал на кей 82.

"Помислих си: "Боже, това е моят кораб", казва той пред CNN.

От 1996 г. корабът остава акостирал във Филаделфия, град, който е дом на много стари и забравени неща, където изглежда като мираж от паркинга на търговски център срещу булевард "Христофор Колумб" - невероятно и необикновено голям.

"Дама в очакване", така го описва Сюзан Гибс, изпълнителният директор на SS Conservancy и внучка на дизайнера на кораба.

Сега масивният кораб е просто един скелет

Върху широките палуби на SS United States са се разхождали известни личности като Коко Шанел, Кари Грант, Мерилин Монро и Джон Уейн, както и четирима американски президенти.

Сега мъхът расте на петна по пода на палубата, бризът минава безпрепятствено по празни пътеки, карайки паяжините да треперят. Окъсано американско знаме, окачено на радарната мачта, се огъва под порива на вятъра, а чайки стоят рамо до рамо на мантинелите.

Вътре гласове отекват от пожълтели стени, мъртви жици висят от тавана, а боята се отделя от повърхностите, сякаш накъсана от нокти. Модерните фитинги и мебели от средата на века, вдъхновени от интериора на океана и разработени от Дороти Марквалд и Ан Уркхарт, бяха продадени на търг през 1984 г.

Останали са само дълги, тъмни коридори, предимно лишени от отличителни черти, които се отварят неочаквано в огромни затъмнени стаи, височината на таваните им се разкрива от фенерче - киносалон тук, първокласна трапезария там, голяма бална зала, където пияният Марлон Брандо веднъж поискал да свири на китара.

Освен електрическите крушки, нанизани по тавана, задвижвани от шумно бръмчащ генератор, единствената светлина е призрачното осветление, което прониква през илюминаторите. И все пак дори скелетно състояние на кораба, също насочва вниманието към неговата вродена сила. Стъклата на илюминаторите са от 2,5 инча закалено стъкло, толкова сигурно, че дори удар от 10-килограмов чук няма да ги разбие.

Барът от туристическа класа остава непокътнат и прикован към пода, поставка за крака се навива покрай основата му и квадратни дупки на мястото, където биха минали мивките. Стоманата от военен клас е ръждясала прекалено малко за толкова много години, изложена на влага, сол и вятър. Всеки друг кораб би изчезнал напълно.

"Разбира се, тя е празна, прашна и с избледняла боя, но все още е толкова вълнуваща, величествена, изящна и красива", казва Сюзън Гибс, изпълнителен директор на Conservancy. Тя често е виждала посетители на SS United States, които имат връзки с миналото, проливащи сълзи, когато отново виждат големия стар лайнер. "Едно е чувство е, че корабът все още е тук. Тя е издържала. Нейните линии, формата и силата й все още са очевидни. Има остър усет, че в момента тя чака да бъде съживена отново."

Двойната самоличност на SS United States

Оставащата сила и структурна цялост на кораба са признание за натрапчивата визия на създателя му, Уилям Франсис Гибс - роден във Филаделфия и отпаднал от Харвард, чиято страст била да изгради най-големия океански кораб.

Въпреки че няма официално обучение за морски архитект, неговата фирма Gibbs & Cox е проектирала 70% от всички военноморски кораби по време на Втората световна война. Некрологът му в The New York Times отбелязва: "Високопоставени офицери от ВМС му признават, че е допринесъл повече от всеки друг за успеха на ВМС на САЩ във Втората световна война."

Висок, мършав и слаб и работохолик, той изисква само най-доброто от работещите за него. Гибс е толкова категоричен, че SS United States трябва да е пожароустойчив, че единственото дърво, което разрешава да бъде част от обзавеждането му, са месарските блокове в кухнята. Дори пианата са направени от специален огнеустойчив махагон.

Гибс също е толкова настоятелен, че корабът трябва да избегне съдбата на Титаник, че използва двойно дъно, простиращо се по страните на корпуса му, и включва двойно машинно отделение, в случай че основното се повреди.

Поради скритата си военна цел (въпреки че SS United States никога да не е бил използван за военни цели), конструкцията на кораба е била забулена в тайна. Той е първият основен лайнер, построен в сух док, далеч от любопитни погледи, и е представен на обществеността вече във водата, разкривайки подобен на нож корпус и витла, които не могат да бъдат изследвани от чужди врагове.

Привързаността на Гибс към кораба е толкова голяма, че всеки път, когато влиза в Ню Йорк, той се втурва със своя кадилак, за да го посрещне. Той звъни до SS United States почти всеки ден, когато той е в морето и пита за оборотите на турбините и разхода на гориво.

Корабът, в деня след смъртта му през 1967 г., плава под кабинета му и надавайки погребален "вик".

Малко след смъртта на Гибс, любимият му кораб е изваден от експлоатация. Началото на по-бързо и по-евтино пътуване с реактивни самолети оставя настрана океанските кораби като основна форма за трансатлантически транспорт.

SS United States е коронното постижение на епохата на бляскавите океански кораби, но краят му далеч не е приятен. Започвайки през 70-те години, когато той е продаван от собственик на собственик в поредица от безрезултатни транзакции, като всеки от плановете за пренасочване на кораба изчезвали.

Когато норвежката круизна линия, закупила плавателния съд през 2003 г., тръгнала да бракува кораба, след като не успява да го продаде, Conservancy успешно събира подкрепа, като получила спасителен пояс под формата на безвъзмездна помощ от филантропа на Филаделфия Н.Ф. "Гери" Ленфест. Понастоящем Conservancy си партнира с търговската фирма за недвижими имоти RXR Realty, за да проучи възможността за ревитализиране на кораба като смесена разработка с различни функции, включително корабен музей на иновациите. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase