Някога мечтали ли сте да отворите занаятчийски бутик и да се установите завинаги в красиво селце в дълбокия юг на Италия, където е топло почти през цялата година - и да ви плащат за това?

Е, скоро това може и да не е само мечта.

Регионът Калабрия планира да предложи до €28 000 за максимум от три години на хората, желаещи да се преместят в запустели села с едва 2000 жители. Властите таят надеждата, че така ще обърнат годините на намаляване на населението.

Селцата включват места в близост до морето, или по планинските склонове, или и двете.

Това обаче не са пари за нищо. За да получат средствата, новите жители трябва да се ангажират да стартират малък бизнес или от нулата, или като приемат предварително съществуващи оферти на конкретни професионалисти, предлагани от градовете.

Има и няколко други уловки.

Кандидатите трябва да пребивават в градчето и да са на възраст максимум 40 години. Те трябва да са готови да се преместят в Калабрия в рамките на 90 дни след успешното им кандидатстване.

"Надяваме се, че офертата ще привлече проактивни млади хора, нетърпеливи да работят", казва Джанлука Гало, регионален съветник, пред CNN. По сумите му месечният доход може да бъде в диапазона от 800 до 1000 евро за две до три години. Като алтернатива може да има еднократно финансиране в подкрепа на стартирането на нова търговска дейност - било то B&B, ресторант, бар, селска ферма или магазин.

"Ние усъвършенстваме техническите подробности, точния месечен размер и продължителността на изплащане на средствата и дали да включим и малко по-големи села с до 3000 жители в офертата", допълва той. "Досега имахме огромен интерес от селата и се надяваме, че ако тази първа схема работи, вероятно ще последват още през следващите години."

Нов живот

Наречен "доход от активно пребиваване", проектът има за цел да повиши привлекателността на Калабрия като място за "работа на юг" - ребрандираната версия на дистанционна работа в Южна Италия - обяснява Джанпиетро Копола, кмет на Алтомонте, който допринася за изработване на схемата .

Той казва, че това е по-целенасочен подход за съживяване на малките общности, отколкото разпродажбите на къщи за едно евро, които наскоро попаднаха в заглавията на медиите по цял свят.

"Искаме това да бъде експеримент за социално включване - да привлечем хората да живеят в региона, да се наслаждават, да съживяват неизползваните градски локации като конферентни зали и манастири с високоскоростен интернет. Несигурният туризъм и къщите от едно евро не са най-добрите начини за обновяване на италианския юг", казва Копола.

Очаква се проектът за "доходи от активно пребиваване" - и процесът на кандидатстване - да бъде стартиран онлайн през следващите няколко седмици. Регионът работи по него от месеци и вече е заделил повече от 700 000 евро.

Регионът Молизе и град Кандела, в Пулия, приеха подобни схеми през последните години като алтернатива на продажбата на рушащи се домове за цената на еспресо.

Над 75% от градовете в Калабрия - приблизително 320 - в момента имат по-малко от 5000 жители, което води до опасения, че някои общности могат да изчезнат напълно за няколко години, освен ако не настъпи регенерация.

"Целта е да се стимулира местната икономика и да се вдъхне нов живот на малките общности", добавя Гало. "Искаме търсенето на работни места да отговаря на предлагането, затова помолихме селата да ни кажат какъв тип професионалисти им липсват, за да привлекат конкретни работници."

Тъй като глобалните пътувания се възобновяват и Италия приветства туристите обратно, посещението на региона това лято може да е добър начин да усетите живота на калабрийското село.

Ето обзор на най-живописните места, на които може да се окажете да живеете.

Чивита

Отначало дори италианците може да се чувстват малко изгубени тук. Местните говорят странно звучащ славянски диалект, наречен Арбереше.

Общността е основана през 1400 г. от албанци, бягащи от турската империя.

Кацнало на скала в дивия национален парк Полино, обитаван някога от бандити и хайдути, това малко селце е с население от едва 1000 души. То е това, което представлява "автентичната" Калабрия.

Проломът на река Раганело, най-големият каньон в Италия, е осеян със скали с човешка форма.

Змийска пътека се спуска към "Дяволския мост". Старите традиции, византийските ритуали и особените храни все още са живи..

Старите къщи са свързани с кръгли тесни алеи, наречени "бръчки" и имат страшно изглеждащи комини, за които се смята, че държат злото на разстояние.

Само и Прекакоре

Тук ще получите тръпката от живота в две древни махали. Само е основан от древни гърци, търсещи подслон на хълмовете, но не твърде далеч от брега, превръщайки селото в тяхното "пристанище".

Времето там сякаш е спряло.

Сутрин миризмата на току-що изпечен хляб и прясно сирене се разнася над селото, докато жените напускат своите ниско изсечени селски каменни къщи, носейки кошници с храна на главите си, точно както в старите дни.

Най-добрата част на Само е неговата сестра-призрак - махала Прекакоре, издигаща се точно пред долината. От главния площад на Само малък криволичещ път тръгва нагоре към изоставения квартал.

Местните жители избягали от там след поредица от земетресения, но днес Прекакоре възкръсва от гроба и оживява през лятото.

Туристи и потомци на стари семейства се стичат тук, за да се любуват на гръцко-византийските руини.

Айета

Създадено върху пепелта на гръцко селище, селото се намира в близост до уютните плажове на Маратея и Прая а Маре.

То е мъничъко, но елегантено. Жилища с червени керемидени покриви са събрани в подножието на величествена крепост с панорамна лоджия.

Ренесансовите палацота и пищните каменни портали предлагат поглед към Тоскана в Калабрия.

Орли и вълци обитават горите. Пешеходните маршрути водят до близките села Papasidero, Laino Borgo и Laino castello.

Бова

Легендите разказват, че арменска кралица е построила това село на хълм, където са пасли крави - оттук и името, което напомня за термина "добитък" на италиански (bue).

Известен като "естественият балкон" на региона заради хипнотизиращата природа на бреговата линия, то се намира точно на върха на Италия, близо до Сицилия, в сърцето на "гръцката Калабрия", която процъфтява със заселници от древна Гърция.

Благородни каменни имения със сложни портали са разположени под скалните руини на нормандски замък.

Разхождайки се из тесните алеи все още можете да чуете тракането на стари станове. Тъкаческата традиция датира от хилядолетия, а уникалното растение с влакнести метли все още се бере на върховете на близките планини.

Аспромонте

Прясно козе мляко се продава всеки ден. Фестивалите на етническата музика, византийското великденско парти с плодови декорации и живописен карнавал са топ събития.

Какури

Този грандиозен замък на хълм, построен като наблюдателна площадка срещу пиратски набези, гледа към лабиринт от алеи, каменни домове и малки пиаци със самостоятелни входове.

През вековете мощни феодални семейства са властвали над селото, като са се избивали и отравяли враговете си.

Маслиновите горички изпълват хълмовете и произвеждат първокласен екстра върджин зехтин. Част от крепостта с високи стени и кула с лоджия, скрита в казанче, е превърната в елегантен дизайнерски курорт.

Албидона

Разположена на надморска височина от 850 метра, но с територия, простираща се чак до морето, тази общност се радва на затворена борова гора и уютен плаж със сарацинска кула.

Той е близо до границата с Базиликата и Апулия, което го прави идеално място за обиколка и на трите региона и за извличане на максимума от националния парк Полино и топлото слънчево крайбрежие. С 10-минутна разходка с кола местните жители могат да слизат надолу за да поплуват или да се изкачат нагоре за освежаваща йога или трекинг сесия.

Легендите разказват, че градът е основан от сляп прорицател, бягащ от горящата Троя. Руините на рушащия се замък са осеяни с череши, бадеми и диви ябълкови градини. Теренът е направен от същите материали като тези на Йонийско море в Гърция.

Сант'Агата дел Бианко

Селско настроение оцелява в тази колекция от скромни селски жилища, където дебели жълтеникави каменни стени и боядисани зелени врати отвеждат туристите в миналото.

Цялото село и неговите груби калдъръмени алеи са спретнато реставрирани. Местната пътека "Път на Палменти" включва мрежа от стари кладенци, изсечени в скалистата земя и някога използвани за производство на вино.

Датиращи от гръцко и византийско време, това е история на открито. Цветните стенни картини показват стихотворения, лица на усмихнати деца и хора, пиещи на бара.

Забавните атракции включват музея на виното и музея на "изгубените неща", принадлежащи на селския свят.

Санта Северина

Това село се издига на скала от туф, извисяваща се над река Нето. Изграден е на пластове в зависимост от богатството: палацотата, принадлежащи към по-богатите семейства, са на върха на хълма, скромните жилища отдолу, вкопани в скалата.

Има гръцки и еврейски квартал с палми.

Баптистерият тук е най-старият византийски паметник в Калабрия, докато впечатляващият добре поддържан замък разполага със стенописи в подземия и конюшни.

Санта Северина е известна със своите портокали. Селяните са наречени Aranciaru, което означава "ядящи портокали" на местен диалект. Отглежданите тук портокали са гордостта на Калабрия, поради плодородната почва и изключителните хранителни качества. Търсени са в топ ресторанти и плодови шоута.

Сан Донато ди Нинея

Датиращо отпреди гръцката колонизация, това очарователно село се намира в най-дълбокия район на националния парк Полино в Калабрия.

Толкова е отдалечено и закътано, че едва ли някой извън Калабрия е знаел, че съществува до 70-те години на миналия век.

Гледката от високо нагоре към върховете отваря двете морета в региона: Йонийско и Тиренско.

Това недокоснато и девствено място е дом на много диви животни и растения и се счита за един от най-добрите резервати в Италия. Орхидеите растат по планински пътеки, отвиващи до панорамни хижи.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase