Милена откровеничи: Не'ам нерви за корупцията в музиката!

След броени дни - на 21 април, предстои един мащабен и очакван с голям интерес от феновете концерт. На една сцена ще забият Хиподил, Контрол, Ревю и Нова генерация, четири групи, които едва ли ще видим заедно втори път. Мястото на историческото шоу е зала "Арена Армеец" в София.

Dnes.bg ви среща с емблематичната Милена Славова, към която не можете да прикрепите епитет "клише". Откровена, не се крие зад гърба на никого, когато отправя критики и казва своята истина за музиката у нас. 

Няма как в началото да не се върнем към 80-те години, когато се създаде Ревю. Какво си спомняте от това време?

В началото бяхме рок трио Милена, което после прерасна в Ревю. Беше хубаво време - правихме джем сешъни, пишехме песни на репетиции. Групата беше едно общо творчество, всеки нещо измисляше у дома и на репетиции го правехме. Беше интересно време.

Звучи роматично за време, когато рокът не беше официалната музика в държавата?

Да, със сигурност дразнехме някои хора. Но пък феновете ни харесваха и ставахме все по-популярни.

На 21 април предстои един исторически концерт, в който се събирате четири групи за първи път и то в оригиналните състави. Със сигурност ще има хора, които дори не са били родени, когато сте правили първите си стъпки. Какво очаквате вие?

Напоследък се получава така, че на моите концерти има доста млади хора, сигурно съм пяла и на техните родители. Иначе очаквам купон.

Как си обяснявате факта, че вашите песни издържаха теста на времето и са актуални и днес?

Защото са истински. Песни, които са се наложили по естествен начин. Не са медийно насадени. Никой не е купувал медия, за да промива мозъците на хората, напротив - търсейки качествена музика, хората са се спрели на тях.

Имате ли усещането, че през последните години българският рок някак заглъхва?

Напротив, моите наблюдения са, че няма никакво заглъхване. Ние продължаваме, клубовете са пълни, от време на време по-голям концерт - това е нашият живот. За нас хората си купуват билети и идват да ни слушат на живо. Проблемът е, че т.нар. "голям шоубизнес в България" е обсебен от няколко човека, които налагат едни измислени формати. И създават едни звезди еднодневки за година-две, които после потапят. Набиват се техните песни и хората, които слушат радио и гледат телевизия - чуват и гледат само тях. Обладали са всички медии, налагат масово един стил, който обаче едва ли се харесва на голяма част от меломаните. Вижте какво се случва на концертите - рокаджиите скачат, пеят, докато на другите хората стоят като декор. Няма какво да го крием, тези насадени звезди не привличат хора. Дори ако пеят на някой площад - хората си седят по кафенетата и никой не отива пред сцената да пее с тях. Това се получава само при рок групите и то при известните - които имат история зад себе си.

Когато казах заглъхване имах предвид, че доста от рок клубовете затвориха или бяха преформатирани...

Много е трудно, чудя се и аз как оцеляваме при положение, че нашите песни ги няма нито в телевизията, нито в радиата, нито имаме спонсори зад гърба си за продукция. В същото време продължаваме да се издържаме от музика, което означава, че ни харесват и продължават да идват на концертите ни.

На вас какво ви обясняват, когато предлагате в музикална медия ваш клип?

Получавам покани от медии само за мероприятия, защото те си въртят платени или договорени с фирми ротации. Имах албум преди две години, тук-там направих представяне, но песните не се въртят.

Ако трябва да цитираме една ваша песен - в момента за какво "немате нерви"?

Нямам нерви за корупцията, която е в момента. За тази шепа хора, които са обладали шоубизнеса и тровят хората с не толкова талантливи звезди. Боготворят ги, докато могат да смучат от тях и след като се появят следващите - ги потапят. И те отиват в миманса заради договорите, които са подписали. Дори някой да ги поканят, те трябва да дадат половината на продуцентите си, които всъщност не са никакви продуценти, а използвачи. Нямам нерви за тези музикални формати, в които дори журито не се сменя. Да, тези хора са популярни, но ако трябва да се сетиш за някоя тяхна песен - става трудно.

Бяхте дълги години в чужбина. Какво всъщност ви върна в България?

Върнах се заради свободата. Защото това, което се случва у нас не е измислено тук. Същите схеми бяха и в Лондон. Ако не си в игрите си последна дупка на кавала. Хубавото е, че както и на Запад, старите групи са все още независими и се издържат от музика. Докато новите звезди така са обвързани с договори, че ставаме свидетели на едно истинско музикално робство. От там избягах и в България имах възможност да подишам едно десетина години, но ето, че и тук стана същото.

Малко тъжно звучи всичко, няма ли все пак изход?

Нещата са нагоре с краката, талантливите бягат навън. Аз не мога да им стъпя на парите на тези, които налагат своята продукция. Те са си купили телевизии, а те моделират мозъците на хората. Аз какво мога да направя? Нямам сили и финанси да се боря със статуквото. Те са обсебили всичко, което е свързано с музиката. Едни и същи хора са навсякъде, това е истината! При актьорите не е по-различно.

Този концерт, който предстои не може ли да даде някакъв малък тласък за нещо друго?

Ето, аз правя един фестивал за млади автори и има уникални групи. Но всичко свършва с края на фестивала. Техните песни не се въртят никъде и са обезверени. След една две години те или търсят късмета извън България или се разпадат. Много ми е чудно каква музика ще слушаме след време, даже вече отговорът ми се избистря - супер изсмукана от пръстите. Да видим текстовете - посланията липсват, всичко е под калъп и пълно с клишета. Това също дразни, изпълнителите нямат стил, нямат послания дори с външния си вид. От рапъра до чалгаджията - всичко е с татуировки, с изскубани вежди, с цветни коси. Не можеш да разбереш кой кой е. Преди имаше стилове, сега е манджа с грозде. Ако искаш да създаваш стил и да убедиш хората - трябва да покажеш кой си. А не да обличаш всичко ново от магазините или пък да се променяш - един път да си като Мадона, а после рокаджия. Кой ще ти повярва?