42-рото издание на Софийските музикални седмици откри снощи и с клавирния рецитал на Евгени Божанов – изпълнител, който ни прави горди. Миналата година той спечели втората награда на един от най-престижните международни конкурси "Кралица Елизабет", Белгия. Всъщност той притежава вече куп отличия от страната и чужбина: националните конкурси "Светослав Обретенов" и "Димитър Ненов" (1996, 1997); международните "Жонес Мюзикал", Румъния (1998), в Германия – Фолкванг наградата на град Есен (2002), "Шопен" – Кьолн (2004), "Карл Бехщайн" – Рур (2006); "Алесандро Казагранде" – Терни, Италия (2008), както и втора награда (при неприсъдена първа) от "Святослав Рихтер" в Москва (2008). За него се говори като за „извънреден музикант” с огромен талант. С учудваща лекота и убедителност потапя публиката в собствения си свят от картини, образи и характерна изразност, че няма как да не му повярваш. Евгени Божанов е завършил Русенското училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов", а веднага след това учи в Есен и Дюселдорф.

Можехте ли да направите тази кариера, ако изцяло учехте само в България? Чувствате ли се немски възпитаник?

Не, нямаше да мога, но не обичам определения немски, руски… Човек през живота си прави различни запознанства с музиканти. Всеки от тях допринася за кариерата му. Защо да се ограничаваме? Не мисля че в света има изпълнител, който е учил само на едно място.

Имате толкова много награди, присъдени от журита. Как оценявате обаче наградата на публиката – получихте приза Млад музикант на годината?

Прави ме щастлив, че има хора, които гласуват за мен, следят това, което правя и мога да оставя такова впечатление. Спомням си последния път, когато свирих в България, беше през ноември. Получи се много хубав концерт с Радиооркестъра и диригента Георги Димитров, с възторжена публика и отзиви.

Пианистите винаги свирите на чужд инструмент, това създава ли ви притеснения?

Не бих казал, защото даже да си носиш рояла от къщи във всяка зала ще звучи различно. Заради акустиката може да звучи леко или тежко. Логично е да се нагаждам към инструмента, но той трябва да е на определено ниво. Смяната на инструмента не е нещо стресово. Работата ми доставя удоволствие.

Носите си обаче стола на който свирите…?

Столът е винаги с мене, няма значение къде съм. Причините са чисто технически, а не заради някакви мистични свойства или за късмет.. Има определена, нестандартна височина – нисък. С него съм даже в съвременни, престижни зали като Берлинската филхармония например, както и по конкурси. Няма причина да не ме допускат. Определен брой пианисти също са свирили на ниски столове: Глен Гулд,  Хоровиц, Маурицио Полини. Идеята дойде от моя учител, с който експериментирах за звук, записи...Стигнахме до извода, че по отношение на изразните средства и възможността да получа пълен звук този е начинът. 

Все още ли Ви е нужен преподавател?

С последния ми преподавател сме много добри приятели, винаги мога да се обърна към него. От една степен нагоре обаче, човек не е свързан с учители. Напоследък постоянно пътувам. Доверявам се на инстинкта, който съм изградил. С мен винаги нося звукозаписно устройство, което е моят коректив.

А характерът Ви, пречи ли или помага?

Ако не вярвах в характера си, нямаше да направя нищо. Когато един характер има определена доза интензитет, той определя нещата. Доволен съм от всичко, което съм направил досега, това е също част от характера ми. Бих сравнил, все едно някой да каже: тази балерина е прекалено слаба! Но тя трябва да бъде слаба.

Какво ви провокира повече – да изпълнявате едно малко свирено произведение или до болка позната творба?

Аз мога да дам нова интерпретация. Много е освежаващо за мен, когато освен произведение, което съм свирил на най-различни сцени и ми е в ръцете, трябва да науча и нещо ново за някакъв концерт. При научаване на новото, старото произведение получава друг облик в самия мен, обогатява се. Освежаване, без да променям нищо. Често хората приемат нещата като провокация от моя страна. Не, не се опитвам да провокирам. Може да има иновативност в произведението, но то е личното ми убеждение, стигнал съм по естествен начин, а не защото искам да сложа марката чрез провокация в концертната зала. 

Отношението композитор - произведение - изпълнител? Доколко изпълнителят трябва да е точен към оригинала?

А кое е „най-точното”, след като имаш ноти и динамика? Няма написано произведение, в което изпълнителят да не може да прояви творчество, да няма свобода. Трябва всички да импровизираме. Да, може да се благодари на господина, който го е написал, много хубаво, но изпълнителското изкуство е „изкуство за себе си”. Като прочетената книга, всеки я разбира по различен начин.

Но живите композитори са капризни, все не харесват интерпретацията на изпълнителя?

Даже изпълнението ми да не е това, което е искал композиторът, в момента, в който се получи взаимодействие между мен и публиката, в залата има жив процес. Интересувам се какво ми харесва, какво бих направил с творбата. Всеки възприема по различен начин.

Това обаче задоволява ли журитата по конкурсите? Оценява ли се? На конкурса „Шопен” например ви порязаха, имаше скандална ситуация?

Не се оценява. Но никой не е казал, че журито е единственият и най-важен критерий. Наистина, от него зависим, само че реакцията на публиката е винаги такава, каквато трябва да бъде. На „Шопен” въпреки че не бях в топ тройката и получих четвърта награда, аз си свърших работата по всички параграфи. С начина ми на свирене беше повече от ясно, че определен кръг хора ще бъдат настроени дискомфортно. Всички знаят как стоят нещата в Полша, особено с този конкурс, който от години има консервативна рамка. Отказах трите концерта на журито, съпътстващи наградата ми.

За мен конкурсите си свършиха работата. Доволен съм. Вече са изминат път – приключих. 
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase