автор: Атанас Пеканов

 

Предлагаме ви втората част на интервюто с популярния софийски диджей Emil Prize. След като в първата част ви представихме него и партитата Camp Sessions, днес ще ви разкрием неговото мнение за елекронната сцена, дъбстеп модата, както и поп-фолк музиката.

Да обсъдим и развитието на сцената в последните няколко години. Доста от имената като Chase And Status и Nero се популяризираха сериозно. Тази комерсиализация добра ли е или не е особено положителна за стилове, които едно време бяха доста по-ъндърграунд?

Супер е! Всеки ъндърграунд стил в началото е суров и труден за слушане, не всеки го харесва. Но като стане популярен и интересен на хората, тогава в него се намесват музикантите, които правят много готини неща. Както се случи с дъбстепа. Всичко в един момент в един такъв стил литва и се променя като звук, вокали, самото правене на парчетата. Например DJ Fresh преди правеше много по-зациклил drum n bass, а в момента го дават по MTV. Музиката е живи инструменти и вокали, не може само електроника, тя просто ги прави да звучат много добре. Ако сравниш преди 20 години как са звучали парчетата със сега, днешните са на светлинни години оттогава. Особено този суббас в дъбстепа направо те раздира на парти, затова хората се кефят, нищо че е бавен като бийт. Eто, Chase & Status  са номинирани на британските музикални награди, Skrillex на Грамитата. Въобще това е в момента световната сцена и всички трябва да го разберат. Не може хората да слушат още същите 500 ретро хита от преди 30 години, или само хаус.

UKF ли бяха най-сериозният двигател и въобще причина за да станат изведнъж толкова популярни drum n bass и други тракове с подобно звучене?

Като се появи някое парче в UKF (YouTube каналът, който разпространява в Интернет голяма част от парчетата в тези стилове-б.р.), има хиляди гледания в първия ден, на втория минават сто хиляди. Хубаво е, че всичко се е концентрирало там. Те специално правят вече партита и концерти и минаха на друго ниво, а и държат много добри артисти. Това е музиката, която се опитваме да пускаме и ние, особено след 1–2 часа на Camp Sessions звучат много от тези хитове.

Откакто има Camp Sessions смея да твърдя, макар че много хора ще се опитат да ме оборят, събираме по 1000 души и пускаме брейкбийт. А и идват големи диджеи, дори по два пъти в годината, като Deekline или Ed Solo например. Сцената се надигна, доста хора започнаха да слушат и дъбстеп, и dnb покрай тези партита, защото стана доста по-достъпен.

Няма как да избегнем и другата голяма тенденция – невероятното избухване на dubstep-а, който стана популярен навсякъде. Какво мислиш за това развитие и за модата, която е сега дъбстепа?

Постоянно се говори за него, не можеш да говориш за музика без да го споменеш. Това е основният стил в момента. Британските компании издигнаха тази сцена до култ. Изиграха я като машина за пари, но го направиха качествено, хванаха най-готините, най-големи продуценти, наляха доста музиканти в този стил и се вижда резултата – какви лайв изпълнения правят, барабани, китари, всичко. Когато беше суров дъбстепа и на мен не ми допадаше толкова, въпреки че имаше готини парчета. Той вече си е мейнстрийм стил. Спомням си навремето, когато навлизаше много силно през 2009 и много хора не го приемаха и го хранеха, казваха, че това е много гадна музика. Винаги им казвах да не го отричат, защото рано или късно ще го харесат. То се вижда, че всички пари от музикални компании се наливат в дъбстепа. Очаквам да пробие и в киното.

Говорим ли за дъбстеп, за добро или лошо ще трябва да обсъдим и Skrillex. Той е харесван и в същото време много критикуван.

Въобще не разбирам защо толкова го мразят и плюят този човек и с какво ги дразни. За мен той е като рок звезда, а и има всички данни. Пее си някои парчета, има много як глас. За мен е много добър, не мога да кажа, че е най-добър, но все пак... Британците са издигнали този стил, но виждаш как рязко влизат американците.

Да се върнем в България. Мислиш ли, че вече има достатъчно голяма сцена за да се правят големи dnb, dubstep партита и могат ли да се доведат най-големите изпълнители тук?

Всъщност, всичко зависи от това да има спонсори. Не знам те какво правят и къде си влагат парите, но много рядко някой вади кеш за да покани например Chase & Status или Nero. Не, те канят вече гостували имена, за които са сигурни, че ще доведат хора. Никой не иска да рискува с ново.

Но за мен Chase & Status не е риск, те ще доведат дори хора извън България тук, особено ако са на живо. Те са идвали преди, но тогава не бяха все още толкова популярни. А сега с албума "No More Idols" са вече друга величина. Те са си го казали – вече нямат идоли, оттук нататък те са идоли на другите. С този албум разцепиха. Ако направят лайв в България това ще даде много на българската публика, много ще ги отвори. Но са много скъпи, а всички спонсори ако се амбицират да дадат малко пари и за тази сцена, ще спечелят.

Какво мислиш за чалгата и дали тя не убива каквото и да било развитие на останалите стилове със своята неимоверна мощ в България?

Честно да си кажа, не мога да повярвам, че продължава всичко това. Това е единственият стил в музиката, който слушателите му го хранят. А са му фенове и го слушат, докато му се дразнят. Виждал съм статуси на хора във Facebook против чалгата, които знам, че не излизат от чалга клубовете. Не мога да разбера как става. Те явно не ходят там заради чалгата, отиват заради нещо друго. За мен хората, които слушат чалга, са музикално осакатени. Приемам, че това е някакъв стил, музика е, но в клуб е странно да се пуска, може да се пусне на някое кръщене, тогава може... А да не говорим, че едни от най-хубавите клубове в България са фолк клубове, със страхотно озвучаване, осветление, направени са супер. Наляти са много пари там и затова е нормално да е популярен. Но той ни изяжда голяма част от публиката. Даже виждам доста хора идват на Camp Sessions, а по-късно им виждам снимки по такива заведения. На нашите партита хората идват заради музиката, а там отиват заради други неща.

Не може да са много хората, които са върли фенове на чалгата и отиват там за да чуят парчетата. По принцип хората ходят поради три причини – да хванат някое гадже, да се напият или надрусат или заради музиката. И според това кой как ги степенува, всеки ходи в различни клубове. Аз например никога не съм ходил на чалга. Влизал съм само за да видя какво е. Например през лятото пусках на Слънчев бряг и шефът ме покани след като свърших да вляза в съседното заведение. Само погледнах през вратата, беше неделя, а там имаше 600 - 700 човека на масите и свиреше музика като за кръщене. Не можех да повярвам, погледнах само през вратата и си тръгнах, докато охраната ме гледаше странно. Винаги съм определял чалгата като грозна жена – трябва да пиеш много за да ти хареса, да се напиеш. И пак не може да ти хареса.
 
Не остават ли тогава скрити бг изпълнителите?

Не мисля, че е така. Доста хора се интересуват от българската сцена. Например излиза новото парче на Бобо и 100 Кила и в първите няколко дни има десетки хиляди гледания. Това е много добре, значи хората все пак слушат и се интересуват. Има добри музиканти, има и такива, които няма какво повече да покажат. Според мен ако някой се хване да разработи тая българска музика може да стигнем до доста високо ниво, излизайки извън рамките на България.

Разкажи малко повече за теб. С какво се занимаваш в свободното си време, май доста обичаш екстремните спортове? Кои от тях практикуваш и имал ли си по-опасни преживявания?

Така е, но за съжаление все по-малко, защото съм много зает. Дори почти всяка седмица съм в Банско, а този сезон съм карал три пъти. Карам сноуборд, ски. През лятото гоним вълните, то си е част от културата на тази музика.

Да завършим с някои от най-любимите ти парчета от електронната сцена или от мейнстрийм музиката?

Ако трябва да си избере един албум, който да слушам до края на живота си това ще е „Стената” на Pink Floyd, това е една вечна класика. Отдавна му е минало времето, аз не съм го слушал от доста години, но за мен това е музика. Мога още много да изброя, защото слушам страшно много стилове, всякакви стилове с изключение на чалгата, и гръцкото, и турското. Почти във всеки стил мога да намеря нещо, което да ми харесва. Всъщност дори и в гръцкото. Не харесвам монотонни и циклични парчета, може да са дори на най-добрите изпълнители. Но най-важното е да си отворен към всичко. Просто не може да си диджей и да кажеш – аз пускам и слушам само този стил. И да отричаш всичко друго и да го обиждаш, това е направо сектантско.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase