автор: Атанас Пеканов

Преди няколко  седмици излезе поредният албум  на един от най-обичаните американски  изпълнители за всички времена Брус Спрингстийн, "Wrecking Ball" е студиен албум N17 във вече почти 40-годишната бляскава кариера на певеца.

Творчеството му винаги е успявало да запази своята насоченост към хората, а песните му са засягали почти всички проблеми на обикновения американски гражданин. Което съвсем заслужено издигна ореол около Брус, с какъвто малко от богатите и разглезени суперзвезди на американската поп и дори рок сцена могат да се похвалят.

Спрингстийн в цялата си кариера винаги се е опитвал да изкаже общественото мнение с творбите си, като през изборната 1984 излиза със своя пропит с патриотизъм и вяра в американската мечта "Born In The USA", който се превръща не само в най-големия му успех в тези трудни за страната времена, но и в един от най-големите албуми въобще в историята.

По подобен начин той се обръща към американската нация и с "The Rising" през 2002 за да излекува раните от атентатите на 11 септември, а през 2008 подкрепя Барак Обама в борбата му за президент.

С оглед на дългата му история на активизъм и ясно изразени позиции, които докосват чувствата главно на средната американска класа, не е изненада, че и новият му проект, отново излизащ в изборна година, засяга голяма част от днешните наболели теми.

Силата и  гневът, с които Брус заклеймява икономическата ситуация на неравенство в американската и в световната действителност, обаче са поразителни. Неслучайно много от критиците наричат  "Wrecking Ball" най-гневният албум във вече дългата дискография на 62-годишния изпълнител.

Албумът започва своя път през 2009, когато едноименното "Wrecking Ball" e написано в чест на затварянето и разрушаването на легендарния Giants Stadium, а последният концерт на култовото спортно съоръжение е именно на голямата гордост на Ню Джърси –Спрингстийн и неговата E Street Band.

Пилотният сингъл от албума "We Take Care Of Our Own", излязло преди няколко месеца, веднага ни отпраща към най-големия хит на изпълнителя – "Born In The USA" и носи много прилики с него, като изразява недоволството към правителството, но и вярата в американския народ, въпреки неприкритото разочарование от факта, че не винаги „се грижи за своите хора”.

Темата за икономическата криза обаче съвсем скоро надделява в албума и избива в гняв в парчета като "Death To My Hometown" с нейните магически ирландски мотиви. Обвиненията валят в текстовете на Спрингстийн главно към „лешоядите” от Уол Стрийт, но не само в "Death To My Hometown", а и в "Easy Money" и "Shackled And Drawn". Това не се отразява на звученето – то е приказно богато и запленяващо и не загатва за каквато и да било катастрофа, но заслушвайки се в думите човек бързо може да усети вилнеещото пренебрежение към сегашната реалност.

В другата крайност са обаче "This Depression" и "Jack Of All Trades", звучащи трагично и тъжно, загубили оптимизма, с който са заредени повечето останали парчета. И двете обаче достигат музикално съвършенство, особено и поради факта, че китарата в тях е поета от култовия Том Морело от Rage Against The Machine.

Все пак в последните песни от албума Спрингстийн загърбва икономическата тематика и запява за вечните въпроси като вярата и Бог в наситеното с госпъл-хор и кратка рап част "Rocky Ground", както и в следващата "Land Of Hope And Dreams", която е позната на феновете му като лайв изпълнение от албума му "Live In New York City" от 2001, а сега се възражда безупречно.

"We Are Alive" отново носи класическото американско кънтри звучене, най-вече защото използва рифа на Ring Of Fire на Johnny Cash, и съвсем точно затваря един албум насочен така силно към американската действителност.

Едва ли някой албум от последните години може да ви изненада така приятно, особено ако сте предубедени след прочетеното. Не само "Wrecking Ball" те грабва със своето заразно звучене, лутащо се между гняв, тъга и пламтяща надежда и вяра, макар и краткотрайна, но и той засяга много сериозни теми, които като че ли не просто липсват, а напълно са изчезнали в днешния много правилно наречен шоубизнес.

Не можем да не изпитаме приятно задоволство и почит към изпълнения, които говорят за реалните проблеми на хората, а не възпяват единствено днешните висши идеали на охолството и лесния живот, които заразяват младите със своята привлекателност.

Албумът не случайно веднага се нареди на първо място в 15 държави, а първата му позиция в чарта за албуми на Billboard изравни Спрингстийн на третото място в класацията за най-много N1 албуми в САЩ въобще – общо десет. Колкото има и Елвис Пресли, а пред него са само Beatles (19) и Jay-Z (14). С музикалните си качества и социална тематика "Wrecking Ball" трудно ще бъде изместен от позицията на най-значим албум на 2012.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase