България е една от малкото страни, където всеки стил е яростно разграничаван от другите, изпълнителите са като някаква секта и рядко можеш да ги видиш на събитие на "конкурентите".

За никого не е тайна, че българската поп музика от няколко години е в колапс. Дори не е в криза, иначе за толкова дълго време все трябваше да се направи опит да се излезе от нея.

Поколението, което трябва да е най-активно, всъщност е достигнало дъното и светлинката в тунела е твърде бледа.

Наскоро БГ Радио връчи на парти номинациите за своите годишни награди. Извън грамотите и позирането пред фотографите станахме свидетели на прецеденти и няколко любопитни реплики.

Тъжно е, че Графа, Любо и Орлин Павлов не успяха дори да опитат от питиетата и мезетата, тъй като трябваше да излизат постоянно на сцената. Любо дори се пошегува, че на гостите сигурно им се е доповръщало от тях. Как така се случи, че цял един жанр се върти около 5-6 имена? Как на единствените награди за поп музика една песен - "Заедно", отнесе куп номинации? Къде е конкуренцията? Не ми се иска да вярвам, че родният поп са единствено Графа, Мария Илиева, Любо, Орлин Павлов и Мариана Попова.

Водещият на партито обяви, че 2012 година ще бъде Рубикон за този жанр. Но има ли надежда нещо да се промени, да имаме конкуретноспособни на пазара певци?

Поп музиката се е свила в клубовете, като и там имената са едни и същи. Най-значимите събития са клубни турнета в десетина града пред стотина-двеста души.

Най-жалкото е, че те дори не могат да се преборят с конкуренцията на естрадните звезди от Бай Тошово време. Има ли някой поп певец, който да се похвали, че има повече участия от Васил Найденов? Защо Маргарита Хранова, Росица Кирилова, Георги Христов, дори в тази категория трябва да причислим и Веселин Маринов, могат да вадят албуми, да правят промоции и концерти? Лили Иванова готви през ноември спектакъл, на който ще представи нов репертоар от 25 песни! При положение, че може да лежи на стари лаври и да събере 15 000 с "Камино" и "Детелини". Ами Данчо Караджов? Той и Сигнал са десет пъти по-активни от младата Лора Караджова...

Срещу т.нар. естрада актуалните имена в поп музиката, с малки изключения, ни предлагат един сингъл годишно и клип към него. "Пищно" представени на специална и в същото време безсмислена промоция. Събират се няколко приятели-колеги, прави се бартер да има по едно уиски, 5 чинии хапки, медиите да снимат и готово. От години едно и също. Само заведенията са различни.

Един от най-честите оправдателни рефрени за сегашното положение е липсата на пари и че медиите не подкрепяли българската музика. Всъщност поп "звездите" имат най-голям медиен комфорт от всички. Сутрешните блокове на националните телевизии отделят по 10-15 минути да разберем как са преминали записите на някоя песен, колко дъжд е валял по време на снимките на видеоклипа и какви са бъдещите им творчески планове.

Радиата въртели много чужда музика и пренебрегвали нашата е друга широко застъпена теза. Това наистина е така, но какво правят изпълнителите да променят този факт? Едно голямо нищо. Няма комерсиални продукти, правят се "музикантски" парчета, с които се парадира на какво голямо ниво били. Но в крайна сметка се слушат само от приятелския и роднинския кръг.

Преди няколко години Миро едва ли не бе определен за предател, след като издаде "Губя контрол". Песен, която бе въртяна много. Значи не е проблема в радиостанциите, а в това какво се предлага. Звучи безумно, но част от певците дори не си правят труда да промотират сред музикалните редактори какво са направили. Разчитат да ги забележат в интернет и да започнат да тропат на вратите им с въпроса "Извинявайте, бихте ли ни предоставили песента за ротация?". Е, така няма да стане.

За съжаление и младите изпълнители не дават сигнали, че са способни на чудеса. Голяма част от тях идват от риалити шоута, но не правят разлика между риалити и реалност. Това, че си имал своите 15 минути телевизионна слава, не ти гарантира кариера, можеш единствено да хапнеш и пийнеш безплатно на някой коктейл. Както и да се явиш на конкурса за Евровизия.

Приятно изключение е 14-годишната Дивна, която показа, че като имаш качествена песен, нито една радиостанция няма да ти откаже да те върти. Рафи също тръгна добре с първия си сингъл, който обаче се появи месеци след като бе понатрупал интерес към себе си. Само за сравнение, класиралите се на трето място в X Factor в Англия извадиха цял албум след шоуто, който се изкачи до първо място в класациите на Великобритания и САЩ. В далеч по-жестока конкуренция.  

Естествен е въпросът как да се промени сегашната ситуация. Отговорът със сигурност не е еднозначен, но незнайно защо изникват спомени от преди 10-15 години. Тогава също нямаше пари, имаше само една музикална телевизия, но пък ентусиазмът беше уникален. Дори "Антибиотика", които в днешни дни биха били сринати от критика заради пеенето си, имаха няколко тотални хита.

Deep Zone пък избраха да търсят успехите с румънски лейбъл, след като у нас нещата са полуаматьорски.

А какво остава за тези, които си искат българската поп музика? Ами между две премиери на поредния годишен хит сингъл на певеца Х да се наредят за билети за концертите на Георги Христов, Веселин Маринов, Лили Иванова. Ако не ви се ходи на концерт, цъкнете ВЕФ-а и чуйте ремикса на "Боса по асфалта"...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase