В продължение на осем години Малкълм "Мал" Еванс по свой начин бил толкова фундаментален за Бийтълс, колкото Браян Епщайн и Джордж Мартин. Той бил техен дългогодишен личен асистент. Понякога дори текстописец, а от време на време изпълнител.

С течение на годините той станал приятел и довереник – посещавал сватбите им, отблъсквал фенове, набавял "групита", придружавал ги по време на почивка, присъединявал се към пътувания, включително до Индия на тяхното прословуто поклонение, за да видят Махариши Махеш Йоги. Но отдадеността на Мал към "момчетата" и собственото му желание да бъде звезда взели своето. Това довело до края на брака му и преждевременната му смърт през януари 1976 г.

Досега животът на Мал оставаше обвит в мистерия. Въз основа на стотици ексклузивни интервюта и с пълен достъп до непубликувани архиви — включително неговите лични дневници, ръкописи и сувенири, които в продължение на 12 години бяха забравени в мазето на американско издателство - това е първият пълен портрет на сложна фигура в сърцето от историята на Бийтълс. Точно когато си мислехте, че няма нищо ново, което да знаете за "Великолепната четворка", се появява невероятната история на един обикновен човек точно в средата на цялата тази слава.

На 27 години Мал бил пет години по-голям от Джон Ленън и Ринго Стар и със седем от Пол Маккартни, който навършил 20 през юни 1961 г., и Джордж Харисън, който все още беше тийнейджър на 19. Мал работил като телекомуникационен инженер в Главната поща и имал дом и семейство. Със съпругата си Лили той живеел в квартал Алъртън в Ливърпул, където отглеждали 15-месечния си син Гари.

Прост обрат на съдбата обаче качил Мал зад волана на микробуса Ford Thames на групата през един януарски ден през 1962 г.

Нийл Аспинал, пътният мениджър на Бийтълс, се разболял от грип. Той едва ли е бил единственият повален през онази тежка зима, когато бушувала виелица в Англия и Уелс, оставяйки снежни преспи до 20 фута след себе си.

По времето, когато Мал и Бийтълс започнали дългото пътуване до Лондон, около обяд в понеделник, 21 януари, спирачките започнали да създават проблеми. Бедствието се случило посред нощ, докато пътували по тих селски път. Предното стъкло се "пукна с ужасен гръм", както Малкълм пише по-късно в своя дневник на пощенския инженерен съюз. С разцепеното предно стъкло, Пол наблюдава как Мал "сложи шапката си на ръката си и изби предното стъкло докрай, продължавайки да кара".

Мал се бори с бурните ветрове, които се блъскат във вътрешността на микробуса. Момчетата от групата събират всички шапки и шалове и ги увили около шофьора си, който бил наметнал хартиена торба на главата си, за да се бори със студа. "Загиваше. Мал носеше тази хартиена торба на главата, само с голяма цепка в нея за очите. Приличаше на банков обирджия", спомня си по-късно Джон.

Междувременно Джон, Пол, Джордж и Ринго се скупчили в задната част на микробуса, споделяйки бутилка уиски, подредени един върху друг, за да генерират така необходимата топлина.

"Когато този отгоре станеше толкова студен, сякаш започваше хипотермия“, беше негов ред да слезе отдолу. Топлехме се по този начин и продължавахме да отпиваме от уискито", спомня си Ринго. Това било, по думите на Пол, "сандвич на Бийтълс".

През цялото време Мал и момчетата продължили да се шегуват, за да предотвратят изтощението. Докато виелицата навън и в буса бушувала, битълсите постоянно питали колко още трябва да изминат. "Остават двеста мили!", отговарял Мал, като се позовавал на приблизителното разстояние между Ливърпул и Лондон. През следващите години това се превърнало в шега и "200 мили остават, Мал" се чувало винаги, когато нещата ставали трудни."

През годините си с групата Мал открива, че най-добрият начин да избегне да бъде тормозен от момчетата е да бъде готов на почти всичко

За тази цел той носил със себе си непрекъснато набъбващата лекарска чанта, за да отговори на всяка възможна прищявка на Бийтълсите. Била пълна с принадлежности за музикални инструменти — плектри, струни за китара и други подобни — заедно с предмети от бита като аспирин, дъвки, фенер, чипс, бисквити, кърпички и цигари, разбира се. С течение на годините той имал още един багаж - "чанта с наркотици". Кафява велурена чанта, пълна с прясно навити цигари марихуана.

Той започва да я носи, след като Боб Дилън се отбива в хотела им в Ню Йорк през 1964 г. по време на първото им турне в Северна Америка. Малко след пристигането на Дилън, Бийтълс предложили на своя гост проба от пъстрата си колекция от хапчета - предимно Drinamyls и Preludin. Но Дилън не проявил желание. Вместо това предложил "нещо малко по-органично".

Дилън казал: "Но какво ще кажете за вашата песен – тази за надрусването?" Той започнал да пее средните осем стиха от I Want to Hold Your Hand: "And when I touch you, I get high, I get high."

Джон бързо се намесил: "Това не са думите. Пее се "I can’t hide, I can’t hide."

Ринго първи опитал марихуаната на Дилън. Няколко дръпки от джойнта на Дилън го накарали да се усмихне и внезапно се учудил на начина, по който таванът сякаш се спуснал върху него. Скоро всички били омагьосани. Джордж си спомня, че "бяхме просто без крака, болеше ни от смях."

За Пол първият контакт на Бийтълс с дяволската трева изглежда не само умопомрачителен, но и момент от голямо значение. Той чувствал това като вид преживяване, което трябва да бъде запечатано за потомците. След като послушно осигурил на приятеля си молив и хартия, Пол му наредил: "Запиши го, Мал, запиши го!". Въпреки че сам по себе си бил доста уморен, Мал успял да запише най-проницателните мисли на Бийтълс. На следващата сутрин Мал извадил размишленията, които се свеждали до едно изречение: "Има седем нива", гласят бележките му. Роуди? Бодигард? Фиксатор? Сега Мал може да добави "amanuensis"  към своето развиващо се портфолио.

Още през 1963 г. било ясно, че сред феновете на Бийтълс има необичайно усърдие, неограничено от конвенционалното социално поведение на деня.

"Сякаш атакувани от вирус, който промени моралните им стандарти, тийнейджърките искаха секс с Бийтълс и не ги интересуваше как ще го получават“

Това пише Тони Брамуел, асистентът на Браян Епщайн. "Когато се опитаха да пропълзят през прозорците или да се скрият в гардеробите, те бяха сортирани от Мал и Нийл Аспинал като бонбонки M&M, за да бъдат взети проби и дегустирани първи. Брайън, който беше пуритан, що се отнася до протежетата му, щеше да получи пристъп само ако знаеше, но той беше държан в пълно неведение."

В разгара си сцената и околностите й щяха да придобият вид на бойна зона. "Тийнейджъри в безсъзнание бяха измъкнати от публиката", пише Мал, описвайки концерт в Сан Франциско през 1965 г., "Ние ги измъкнахме на сцената за безопасност. Някои бяха в ужасно състояние, натъртени, удряни, с порязвания и в безсъзнание. Дрехите им бяха разкъсани и косите им разчорлени. Поставихме ги зад кулисите, където жертвите се увеличиха със стотици, докато шоуто продължаваше. Верига от полицаи се организира, за да ги отведе до центъра за първа помощ. В един критичен момент фен хвърли метален сгъваем стол на сцената. В крайна сметка ситуацията стана просто твърде опасна за групата да продължи. "Не е добре", казаха на Браян. "Ще трябва да прекъснете шоуто. Само още една песен."

Тъй като жертвите нарастват, Мал се приготвя да отведе Бийтълс на безопасно място. "Хлипащи момичета лежаха отпуснати до стените или сгушени в ъглите", пише той, "Зърнах Джоан Баез, която се опитваше да съживи някои от тях с миришещи соли. Всеки артист в шоуто беше зад кулисите, помагайки и опитвайки се да вдигне на крака припадащите младежи."

Когато концертът приключил, Бийтълс избягали от сцената и се качили в затворен товарен камион. След това "в залата избухна хаос", пише Мал, "и си помислих, че цялото място ще се срине около нас. Но по някакъв начин полицията успя да удържи вълната, всички изходни врати бяха отворени и хората бяха изтласкани навън. Сцената зад тях беше опустошителна, с обърнати седалки, хора, които все още се опитваха да се качат на сцената и още хора припадаха."

На следващата сутрин Бийтълс и антуражът им се връщали обратно към Лондон. Но опасностите от второто турне на групата в Северна Америка няма да бъдат толкова бързо забравен. От своя страна, Брайън Епщайн би приписал хаоса и насилието на слабата сигурност. Но било нещо повече от това, осъзнал Мал. Той отдавна чувствал, че има тъмна страна на бийтълманията, че не цялата съпътстваща истерия може да се разбира като обикновен страничен продукт на фенството.

Междувременно, докато обиколките се увеличавали, за Мал внезапната наличност на секс, привидно без последствия, представлявало неустоимо злато. След цял живот на неувереност в себе си относно проблеми с тялото и твърда срамежливост, той просто не можел да се контролира.

"Големият Мал беше демон за секс", пише Тони. "Неговата издръжливост би била забележителна в харем. В равните, задръстени със сажди улици на Бирмингам или Манчестър той беше направо жребец от Кама Сутра. Подобно на жертвоготовните девици, много от момичетата доброволно приеха, че ще трябва да го направят с Мал, за да стигнат до Джон, Пол, Джордж или Ринго, и Мал го знаеше.“

Години по-късно Джон оприличава турнетата на Бийтълс със "Сатирикон" на Фелини, предполагайки, че техните световноизвестни разходки са били фантазия за сексуален упадък. Лойд Рейвънскрофт, австралийският тур мениджър, потвърди, че членовете на групата "приемаха момичета в стаята си, да. Това беше в ръцете на Мал Еванс, който беше много добър в подбора на правилните момичета. Беше много дискретно и добре организирано."

Мал става "учтив сводник", по думите на Лари Кейн, телевизионен журналист, който участва с групата на едно от турнетата им в САЩ, "способен да забележи цел с невероятна интуиция. Сякаш можеше да долови миризмата на жени, които бяха готови. Рядко го виждах сам в коридора на хотела. Ако някой можеше да получи Оскар за безопасно осигуряване на жени, Мал Евънс щеше да получи наградата за цялостно творчество."

Вкъщи съпругата на Мал открила в куфара му адреси и телефонни номера, неизменно написани с женска ръка. Мал омаловажил значението им, но Лили знаела за какво става въпрос. "Това разбиваше сърцето ми", спомня си тя.

До 1968 г. – година, в която той напразно се опитва да се преобрази като изпълнителен директор на звукозаписната компания – недоверието на Лили към съпруга й достигнало своя връх. До този момент тя не намирала само "глупави писма от групита" в куфара му, но и чуждо женско бельо и други издайнически признаци на изневяра. Тя разбрала, че Мал е съблазнен от нимпулси, с които едва ли можела да се съревновава. "В една минута той е в Холивуд", каза тя. "А в следващата се връща тук, за да чисти клетката за зайци."

Мал се превърнал в знаменитост сам по себе си, благодарение на публикации като Книгата на Бийтълс. "Беше добре за него", спомня си Нийл Аспинал, "да излезе отпред и да подготви инструментите. Той беше изключително популярен. Докато те го аплодираха и му крещяха, той им говореше и се шегуваше. "

Срещата на Бийтълс с Елвис

Преди желаната си среща с краля, Мал прекарва известно време с полковник Том Паркър в офиса в Paramount Studios, където е обсипан с подаръци, включително позлатена запалка и, за негова радост, бял халат с надпис "Момичета! Момичета! Момичета!". Мал не само оценява щедростта на Паркър, но признава, че той притежава "един от най-проницателните мозъци на шоубизнеса в Америка", добавяйки, че "Той изцеди всеки долар, който можеше да извлече от ситуацията с Елвис – и кой може да го вини?".

Докато Мал бил в кабинета на полковника онзи ден, телефонът иззвънял. "Това беше новинарска агенция, Мал", казва Паркър. "Изглежда, че се е разчуло за срещата на Елвис и момчетата тази вечер. Има една история в лондонския Daily Mirror. Сега Ройтерс иска потвърждение. В този момент сърцето на Мал замръзва. "За момент си помислих, че Паркър ще отмени всичко."

Но полковникът, с т. нар. Мемфиска мафия - група приятели и служители на Пресли, мениджърът на Елвис създал сложна система, чрез която сменили превозните средства няколко пъти, преди да пристигнат в Бенедикт Каньон. Към 22 часа кортежът пристигнал в къщата на Елвис на Перуджа Уей.

Мал не бил на себе си, изпитвайки комбинация от благоговение и пълен шок. След като му било поднесено голямо уиски и кока-кола от един от служителите на Краля, Пол му направил знак да се срещне с неговия идол. "Пресли се обърна и  си стиснахме ръцете. "Това е твоят фен номер едно, Ел", казал Пол. "И той е с нас." Мал бил  поразен от звука на "странно тихия глас" на Елвис, който казал: "Наистина се радвам да се запознаем."

С напредването на вечерта Мал се възхищавал на луксозния дом на Елвис с добре заредения коктейл бар и салон, стаите с дебели мокети и масивна камина в дневната с меден комин, изчезващ в тавана в центъра на стаята.

"Съвсем скоро грамофонът работеше на пълна мощност", пише Мал. "Елвис пусна много албуми, много от тях на Бийтълс, но скромно може би не изсвири нито един от своите. Шумът беше страхотен, напитките течаха, разговорите бяха оживени и, както казах, беше точно като да си у дома с момчетата от Ливърпул".

В един от любимите спомени на Мал от онази нощ Джон се престорил на репортер.

„Веднъж, когато говорех с Елвис, седнал на дивана, Джон се приближи до нас и пъхна въображаем микрофон под носа на Ел и започна да изстрелва поредица от безсмислени въпроси, които интервюиращите питат на собствените ни пресконференции. „Какво ще правиш, когато балонът се спука, Елвис?“, попита той. „Каква паста за зъби използвате? Кога си лягаш? Харесваш ли момичета? Кой е любимият ти артист?“ „Да, да“, засмя се Ел. „Всички съм ги чувал преди.“

Бягство от оръжия и тълпа в Манила

На трети юли сутринта, 1966 г., Бийтълс и антуражът им заминават за Филипините през Хонконг. "Манила беше следващото ни пристанище на връщане към Англия", спомня си по-късно Мал, "Тук за първи път в живота си изпитах истински страх."

Както се оказало, нещата били зле от самото начало. След като присъствали на обичайната си пресконференция след пристигането, Джон, Пол, Джордж и Ринго били изкарани от задния вход и отведени до пристанището, където се качили на борда на моторна яхта.

"Беше много влажно, това е градът на комарите", съобщи Джордж, "Всички бяхме изпотени и уплашени. За първи път в нашето съществуване бяхме откъснати от Нийл, Мал и Браян Епщайн. Нямаше нито един от тях наоколо и не само това, но имахме цяла редица ченгета с оръжия, пазещи палубата около тази кабина, в която бяхме. Чувствахме се наистина мрачни, много съкрушени от цялата работа."

Нещата щели да се влошат. След като Браян успял да осигури завръщането на Бийтълс на континента, те се настанили в луксозния хотел "Манила" за нощта. Това, което членовете на антуража на групата не знаели, било, че Бийтълс са получили покана от президента на Филипините Фердинанд Маркос и първата дама Имелда Маркос с молба да се появят в двореца Малакананг в 11 часа на следващата сутрин. Само че Брайън и Бийтълс никога не са видели тази покана. Вместо това групата продължава с работата си в Манила, изнасяйки първото от две шоута пред 35 000 зрители на стадион José Rizal Memorial и друга публика от 50 000 по-късно същия ден.

За момента групата и антуражът им не били почувствали обратен удар от пренебрежението на Първата дама, с изключение на язвителни новини по филипинската телевизия. Същата вечер промоутърът организира пищно парти в хотела с много проститутки, за да се погрижат за нуждите на момчетата. Сутринта на 5 юли Мал започва да усеща неприятности, когато член на екипа на промоутъра с пистолет поискал снимки с автографи на Бийтълс. "Бях по средата на обяснението, че съм раздал повечето от снимките", пише Мал, "Запазвайки няколко за екипажа на самолета на път за вкъщи, когато бях прекъснат от същия господин, който размаха пистолет в лицето ми и повтори искането. Не можах да му ги дам достатъчно бързо. Това беше прелюдията към сутринта на ужас."

Мал усещал как напрежението нараства, докато търсел камион, за да транспортира багажа и екипировката до летището. "Усещането във въздуха беше, че никой не иска да бъде свързван с нас", пише той. "При пристигането си на летището бях информиран от дежурната полиция, че не мога да паркирам близо до изхода на авиокомпанията, а в нормалната зона за паркиране като обикновените хора. Отношението им беше "Кой си мислиш, че си?". Когато групата и антуражът им пристигнал на летището, Мал открил, че никой няма да им помогне, освен служителите на авиокомпания KLM, които обработвали багажа им.

Всичко отиде по дяволите, когато започнали да си проправят път към международния салон, само за да бъдат пресрещнати от дузина филипинци. "Беше очевидно, че те искаха да създадат проблеми и бяха готови да ни набият заради фиаското предишната вечер с Първата дама", пише Мал. "Те стояха на пръсти, удряха ни с лакти, а последното нещо, което можехме да направим, беше да отвърнем на удара. До този момент те причиняваха само неудобство и ни караха да се чувстваме много неудобно. Бих пуснал дясната си ръка по тези момчета, но при тези обстоятелства беше крайно непрепоръчително да отмъщавам по какъвто и да е начин."

Шофьорът Алф Бикнел обаче не успял да се сдържи. Осмелявайки се да отвърне на удара на нападателите, той бил яростно нападнат, завършвайки легнал на пода на летището с чифт спукани ребра. Въпреки големия си размер, Мал понесъл множество удари, както и Ринго, който бил повален с бърз ъперкът. Нещата изглежда се влошили, когато групата наближила митницата, където Джон и Джордж били удряни и ритани. Пол успява да избяга с мощен спринт напред.

Заедно с Алф, Браян пострадал най-много, като изкълчил глезен по време на мелето. В един момент Мал осъзнал, че кърви от крака си.

Мал никога нямало да забрави сюрреалистичното ходене по асфалта след насилието, което били преживели на терминала. Насилниците били там, хвърляйки обиди и епитети, докато британците си проправяли път към чакащия самолет на KLM. Но феновете също били там и крещели: "Обичаме ви, Бийтълс!", хвърляйки букети цветя в краката им.

След като се качили на борда на самолета, Мал написал: "Всички въздъхнахме с облекчение, мислейки, че сме в безопасност на неутрална територия. Всички треперехме, капчици пот от страх се стичаха по лицата ни."

Тогава имиграционни служители се качили на самолета, настоявайки Мал и Тони Брамуел да ги последват обратно до терминала.

В имиграционната служба те отново били оставени на капризите на тълпата. Блъскани докато служителите изисквали да попълнят нови имиграционни формуляри. Докато телевизионните екипи записвали всяко тяхно движение, двамата се мъчели да попълнят формулярите, а ръцете им видимо треперели от ужас. След около 40 минути далеч от приятелите си, Мал и Тони се върнали на местата си. "Последните думи, които чухме преди затварянето на вратите, бяха "Обичаме те, Бийтълс", написал Мал.

Мал Еванс умира на 4 януари 1976 г. Той е застрелян от полицията в апартамент в Калифорния, докато размахва пушка, след като е приел предполагаема свръхдоза валиум. Неговите дневници и сувенири лежали на пода до него.

Откъсът е от книгата Living the Beatles Legend от Kenneth Womack, публикувана на 14 ноември, цитирана от The Times.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase